Проф. д-р Георги Чалдъков. Снимка: Nauka.bg
.
Политико бре, чети!
Политико не чете.
Политико, работи!
Политико пак не ще…
Време се мина,
политико порасна,
иска депутат да стне –
няма как това да стане.
– модифициран „Малък Пенчо“ на Петко Р. Славейков
.
Дромострофа (гръцки dromos – „път“; кatastrophe – „разрушение“, „пагубен край“).
„Аз съм аз и заобикалящата ме среда“ (Yo soy yo y mi circunstancia) –
Хосе Ортега и Гасет, Meditaciones del Quijote (1914)
През 2022 г. беше публикувана статията ми „Пътнотранспортни престъпления, или счупените прозорци на българските пътища“. „Счупените прозорци“, като теория е представена през 1982 г. от щатските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според тях, ако в една околна среда има признаци на занемареност и безредие, това може да насърчи хората да извършват престъпления, защото създава усещане за безнаказаност. И дават пример: „Ако на една сграда е счупен един прозорец и никой не го ремонтира, то след време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец“. Англоамериканецът Дейвид Гарланд, професор по криминология, социология и право, в двете си книги: The culture of control: Crime and Social Order in Contemporary Society („Културата на контрола: Престъпление и социалния ред в съвременното общество“) и A history of the present (“История на настоящето“) пише за това, че „прогноза и профилактика е лечението“, което научно се нарича „предиктивна и превантивна стратегия“. При която законите, прилагани навреме и справедливо, са съществена част от профилактиката. Ако това се постигне, престъпленията без наказания може значимо да намаляват. Иначе ще трябва да чакаме раждането на българския Достоевски да напише „Престъпления и наказания“.
В моята статия през 2022 г. приложих „счупените прозорци“ към българските пътища: Ако на един път има една голяма дупка и никой, дори Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), не я ремонтира, въпреки хилядите напомняния от Пътна полиция и от граждани, то след време този път ще е обсипан с дупки и става много опасен за живота на шофьорите и за пътуващите с него. През 2024 г. в 7 173 пътнотранспортни престъпления, официално наричани „произшествия“, са загинали 478 участници по пътищата, разпределени по вид на участниците, както следва: водачи – 273; пешеходци – 111; пътници – 94. Според данни от Пътна полиция през февруари 2025 г.
Сега, след поредните жертви по надупчените пътищата, политиците се сетиха да противодействат с нови мерки, наредби и (проекто)закони на фаталните събития по пътищата. Защото с мотото „България няма деца за убиване!“, Народът този път провежда неспирни протести срещу правителството, АПИ и беззаконието. Обаче отново, след трагедиите, а не много преди тях. Тоест, политиците и АПИ пак не са задействали „Прогноза, профилактика и справедливи закони са лечението“. А действат „След дъжд качулка“. Песента „Една сълза“ на поета от Варна Златко Станоев в памет на 12-годишната Сияна разчувства всички на протестите. Защото „сълзата на едно дете е много повече от целия свят на познанието и висшата хармония“. „След Достоевски не искам, а и не мога да говоря! Всичко е разяснено, всичко е ясно!“ – казва един руски писател след словото на Достоевски при откриването на паметника на Пушкин в Москва.
Господа депутати и министри, а на вас ясно ли е? Действайте по-отговорно – дългосрочно, а не мандатно – за превенцията на здравето и на агресията по пътищата в България. Това може да се постигне, ако бъдете по-отговорни, по-любознателни и по-човеколюбиви.
Демострофа (гръцки, demos – „народ“; кatastrophe – „разрушение“, „пагубен край“).
Отдавна е казано „Sutor, ne ultra crepidam“ (Обущарю, не по-горе от обувката). Здравето и болестите на човека са много по-сложни явления, отколкото коментарите за тях на депутати, политолози, психолози и социолози (дори и на академици от Българската академия на науките и изкуствата) – те не обичат да четат биомедицинска литература.
По даннни на СЗО, българите сме на първите места в света по смъртност от мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти. По данни на НСИ, през 2023 г. са родени 57 197 деца – като разделим 57 197 на 365, се получава 157 родени деца дневно. През същата година са се споминали 101 006 българи – един голям български град! Като разделим 101 006 на 365, се получава 277. Толкова много хора умират и толкова малко деца се раждат всеки ден в България. Това означава, че продължава българската „песен на козата“ (гръцки. tragos – коза, aeidein – пея) – трагедия (tragoidia). Най-тревожната аритметика, която депутати, правителства и президенти трябва СПЕШНО И ДЪЛГОСРОЧНО да решават, за да не настъпи най-ужасното – политици-българоубийци, България без българи – „ничея земя“ (terra nullius).
Политици и медии, разберете, че „Оптимистична теория за нашия народ може да има обществено значение само, доколкото е научна” – както пише Иван Хаджийски в „Бит и душевност на българския народ”. Това, пренесено към демографската политика, означава създаване и изпълняване на програми, базирани на съвременната предиктивна, превантивна, терапевтична и репродуктивна биомедицинска наука. Демографската политика трябва да бъде ПРИОРИТЕТНО и ДЪЛГОСРОЧНО насочена към намаляване на смъртността, увеличаване на раждаемостта и повишаване на качеството на живот в България. Предлагам умните политици да помислят за създаване на Министерство на демографията.
Правителството на Япония, която имаше много висока смъртност от мозъчни инсулти през 1960–1970-те години, създаде Japan Stoke Prevention Center („Японски център за превеция на инсулти“, в който работих през 1986–1987 г.), осъществяването на чийто ДЪЛГОСРОЧНИ ПРОГРАМИ успя да реши този проблем – смъртността от мозъчни инсулти беше 7–8 пъти намалена. Това наистина е национално постижение с огромен медикосоциален и икономически заряд, от порядъка на десетки милиарда щатски долара, спестени и реинвестирани за Наука, Образование и Култура (НОК). И чудесен пример за следване от България. Не направим ли това, Родината ни ще бъде НОКаутирана от безотговорните политици.
Преди 15–16 години поканих проф. Юкио Ямори, директор на Японския център за превеция на инсулти и на Център по превенция на инсулти към СЗО, да съдейства, по решение на ръководството на Медицинския университет – Варна, за създаването на Български център по превенция на инсулти и сърдечни инфаркти, НО бюрократичната мудност провали осъществяването на тази много ценна идея.*
Важен послеслов
Здравословно за нашата нация е всеки политик и лекар да прочете „Да даваме по 25 000 лв. за бебе!“ на Николай Василев, бивш вицепремиер (в. „24 часа“, 17 март 2025 г.). Какъв възхитителен, мултиплексен поток на мисли, каква ерудиция! – най-после и аз да възхваля политик. Той заслужава въхвалата от автора** на няколко статии за българската демострофа: „Големият мастен взрив (Fat’s big bang): раждането на адипобиологията“ – българският принос (2012), „Демострофа: Кой ще спре българската „песен на козата“?” (2015), “SOS за Homo obesus” (2018) и „Пандемията затлъстяване“ (2022).
Разбира се и книгата на световноизвестния български математик, проф. Емил Хорозов: „Проектният бизнес и ограбването на науката. Наръчник на управляващия мошеник“ (2013). Също така статията „Български демографски етюди“ на Иван Стамболов – Сула (в „Агора“-та на в. „Филтър“, 2–8 април, 2025). Да се (пре)прочитат от всеки политик , докато той/тя стане „управляващия знаещ-и-морален“.
Това е възможно, ако интерактивно търсим отговорите на трите въпроса на гениалния художник Пол Гоген, зададени от неговата каратина: „Откъде идваме, Какво сме, Къде отиваме?“. Извися ли се или пропада човекът – става Homo empathicus или остава Homo necans (убиващият човек)? Quo vadis, Homo Bulgaricus? („Къде отиваш, Българино?“). Забравайки, че „Ние сме като пеперуди, които пърхат за един ден и си мислят, че е завинаги“ – посъветна ни астрономът Карл Сейгън (1934–1996), който търсеше извънземен интелкт. Очевидно на Земята интелект-и-морал са недостатъчни, поне на българските политици и АПИ-чи – корумпопатите, които убиха мечтите на 12-годишната Сияна и на стотици други деца и млади хора. Оставките са малкото, което трябва да направят. Важното е справедливостта, правото да си жив-и-здрав най-после да възкръстне в България!
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* В България има Институт за изследване на населението и човека (ИИНЧ) с Катедра по демография. Към Министерството на труда и социалните грижи има „Демографска политика“. Приоритетите й са в „Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.)“. Има ги, но на „инч“ подобрение не е мръднала демографията ни.
** Гост-професор по клетъчна биология в университети в Италия, Германия, Дания, Румъния, Сърбия и Япония; доцент по хистология в България; член на Международната академия на сърдечносъдовите науки; организатор и коорганизатор на пет Междунардни симпозиуми по адипобиология и адипофармакология. Сега в ход е организирането на 6-тия Междунарден симпозиум… който да се проведе на 20–22 март 2026 г. във Варна.
.
