.
Автор: Никола Ников,
админ на ФБ група „Граждански форум „ПРОМЯНА“
.
Преходът от тоталитарна политическа система и държавно-планово стопанство към демократичен политически режим и социална пазарна икономика, започнал с кръгла маса преди 35 години, би следвало да завърши пак с „КРЪГЛА МАСА“, където да се даде политическа оценка на станалото.
Основният проблем за всяка революция, а и дереволюция, е проблемът за собствеността.
Собственост (състояние) се придобива (натрупва) по два начина: икономически и политически.
Икономическият начин за придобиване на собственост е описан от древните гърци, които първи въвеждат термина „икономика“ (Ксенофонт – 430-354 г. до н.е.) и развит от Аристотел (384-322 г. до н.е.), който свързва модерната държавна икономическа политика с умението да се води сполучливо семейното домакинство, като не се изпада в „дългово робство“ (закабаляване), нещо естествено за онези времена, както и днес.
Икономическата политика, изкуството да се управлява „домакинството“ на държавата Аристотел свързва с политиката на съзиданието (производство), със справедливостта в държавата (разпределение на произведения продукт) и ефективността при използване на обществените (държавните, общинските бюджетни) средства. За него е ясно, че най-доброто устройство на държавата трябва да е това, в което всеки неин гражданин е най-добре и живее най-блажено.
Аристотел е бил непосредствен наблюдател и анализатор как хората се организират в структури, наречени „полиси“, за да защитят правото си на живот, имот, достойнство, щастие и завещания им от Бога стремеж към съвършенство. Той твърде бързо съзнал, че тази организация, наречена „държава“, за да бъде тъждествена на предназначението си, следва да се управлява по божествени добродетелни правила. И понеже в основната цел на тази организация е лежало „благоденствието на хората“, Аристотел анализирал как се постига „благоденствието“ и откроил два системни похода: градивния съзидателен труд и справедливата размяна на неговия продукт, наречен от него „икономика“, и изкуството да се трупа богатство и да се правят пари – „хрематистика“. Очевидно било за него, че вторият подход властва в този грешен свят и води до упадъка на държавите, и възникване на техните отломки нови, които повтаряли същите грешки. Стабилността на държавите, благоденствието и възпроизвеждането на културно-битовите и политическите традиции на техните народи той свързвал с господството на „икономическия подход“ – усъвършенстване производството на повече блага, справедлив обмен и ефективно използване на излишъка в интерес на обществото.
За съжаление, обаче, теоретическите прозрения на великия грък оставали само за кръга на неговите съмишленици, последователи и ученици, но твърде рядко докосвали душата на някой просветен владетел.
След няколко века, с оглед укрепването на библейската цивилизация, въведеното от Аристотел мирогледно различие в двата подхода било напълно забравено. Нещо повече: особена роля във внедряването и узаконяването на ХРЕМАТИСТИКАТА във всекидневните междуличностни и международни отношения и превръщането й в житейска норма изиграло новото религиозно учение, изкривено, но утвърдено за държавна религия, довело в края на краищата до разграбването и унищожаването на града на Великия император, където възникнало.
Оттогава до днес ХРЕМАТИСТИКАТА, като практически подход, преобладава, успешно завоалиран под манипулативните внушения на ловки, но добре платени, политико-икономически магьосници, представяйки я за модерни, научни икономически знания („Вашингтонски консенсус“), предавани чрез неясни понятия за „индивидуална свобода“, „право на чиста печалба“, „свободен пазар“, „невидима ръка – регулатор на пазара“, „свободна конкуренция“, „чуждестранни инвестиции“, „протекционизъм“ и пр.
Ако се опитаме да направим политически анализ и оценка на нашия 35-годишен Преход към „демокрация и пазарна икономика“, лесно се откриват имената на манипулаторите около Института за пазарна икономика и премълчаваните от неговите „експерти“ безчислено множество случаи на грабеж, унищожаване на стопански сектори; източване на държавни и общински предприятия, контролирайки „входа“ и „изхода“ им; продажба на пазари; хищническа приватизация; благоприятни промени в данъчното законодателство и др.
В хода на развитието на демократичните и пазарни отношения в България през годините на Прехода, Хрематистиката, като явна негласна практика, стана същност и съдържание на светския живот на националния, обществено-политически „ЕЛИТ“. Има стотици доказателства за разработването на схеми и способи за лично обогатяване и получаване на огромни печалби в разрез с морала и установения конституционен ред, пред широко „затворените“ очи на правозащитните и правоохранителните органи, въпреки непрекъснатия натиск на доблестни и добродетелни граждански активисти, превърнати в предмет на посмешище и подигравки от властващия елит (има публикувани достатъчно записи от телефонни и разговори на маса между висши управленци).
РЕЗУЛТАТЪТ Е НАЛИЦЕ: разпад на държавата и държавността, подобен на онзи при ликвидирането на най-голямата страна в света – СССР, през 90-те години на миналия век.
ОСТАВА ОТКРИТ ВЪПРОСЪТ: КАКВО ДА СЕ ПРАВИ??
.
23 април 2025 г., гр. Русе
.
