.
„Какви големи уши има този папа!“ – Това си помислих най-напред, когато го избраха за глава на Римокатолическата църква. Стори ми се малко недодялан, грубоват. Хареса ми, че беше от Аржентина.
Далечно и екзотично е папата да е от Аржентина.
После разбрах, че в дните, преди да го изберат за папа, е живял при едно свое познато италианско семейство и като го избрали, му се обадил по телефона и говорил с едно от децата.
Нашите медии, както винаги, прекаляват и нямат мяра в нищо, и в края на краищата ще направят така, че смъртта на един земен човек и добър папа ще натегне на хората.
Много скръб, много промяна на костюми, много мъдри мисли от политици и нито една сълза. Не ти ли припари нещо на корема за някого, пет пари не давам за скръбта.
Говорителката на католическата общност в България каза, че като идвал в България, Франциск благословил едно от децата й, още докато е в утробата й. Ето това е сълзата – радостната сълза. След години подарил на същата жена по една броеница и за четирите й деца. Ето още няколко сълзи – ето броеница от сълзи.
Личеше му, че е добър човек. Господ да ми прости за израза, но голям симпатяга и чаровник беше неговият викарий на Земята. И с тия големи уши… какво ли е чувал с тях? В какво ли се е вслушвал?
Ами големият му нос? Помирисал бил с него една роза, подарена му от монахините в Раковски. Ето ви още една, ухаеща на роза, сълза за папата.
И уиски си пийваше, даваха как отива да си пийва уиски в папския самолет, и за секса говореше, че бил цветето на любовта, и на различните хора ръка протягаше. И срещу извращенията и гадостите в Църквата се бореше.
И най-важното – не искаше да се избиваме един друг като животни. Искаше да си говорим и да се помиряваме.
Нека бъдат така добри и нашите, и европейските, и световните политици, като пишат съболезнованията си за папа Франциск, и да не се правят на ударени, и да не забравят, че му се смяха, когато говореше за мир в Украйна и в Газа.
Едно е да изказваш съболезнования, друго е да правиш куршуми, трето е да пролееш сълза. Моята сълза за него е, че го видях в София само отдалече. Не го видях отблизо – белееше ми се отдалече. Това ми стига.
Самият Свети Франциск – оня Свети Франциск от Асизи – поетът, обичащият природата, говорещият с птици и животни, богаташът, който после станал беден, малкият Свети Франциск, врабчето Свети Франциск имаше достоен наследник в лицето на Хорхе Берголио.
Какво чудо е това – да си Хорхе Берголио от Аржентина, а после – папа Франциск!
Мир на душата му.
И светли му райски пътища на добрия човек с големите уши, който чуваше всичко – папа Франциск.
.
.
