Харалампи Шомилов
.
Душата тежи толкова, колкото са спомените в нея.
Антонио Гомес Руфо, от „Душата на рибите“
За Хари мога да разказвам много спомени – дори някои от тях да са в стила на италианския афоризъм (1582) „se non è vero, è molto ben trovato“ на гениалния Джордано Бруно. За това, че е построил стотици хотели и ресторанти на Южното Черноморие и е пренесал мега-тонове вода от язовир „Камчия“ в огромен резервоар в Ахтопол – и оттам до всички, живеещи в Слънчев бряг и в бургаския комплекс „Славейков“, знаят всички българи от нашето поколение, родените през 1938–1940 година. И много алжирци благославят творческата му работа за строителството на водни кули (chаteau d’eau) с цел осигуряването на вода, особено за бедуините – номадски групи в пустинята. Тези съоръжения са символ на инженерния прогрес и съобразяването с потребностите на местното население.
Но за мечтата му чрез този инженерен прогрес да достави хубаво вино, съобразно с големите потребности на всички булгазлии, знаят само най-добрите приятели на Хараламби Шомилов, роден на 5 март 1938 г. в Бургас, известен повече като Хари и Харито.
Кафенетата и кръчмите сa университети по животознание.
Беше ранна есенна вечер, най-ранноесенната от всички възможни в “сезона на легендите и чашите” – единственият в родния ни Бургас. Есента се вмъкна през отворена врата, когато с Хари и други приятели седнахме в „Латинка” – малка и добре отоплена кръчма, сгушена под високи дървета и жилищни блокове зад гърба на “Краставицата” – архитектурно величие на един от крайбрежните райони на града. Интериорът на “Латинка” ни посреща с ергономично опростената си подредба: няколко маси, печка, пълна със зачервени от огъня дърва, и кухня, в която се правят най-хубавите кюфтета и кебапчета – реминисценция на онези през ученическите ни години с Харито и Митко Георгиев – Лисика, баткото на собственика на “Латинка” Стоян Георгиев, по прякор Малкия лисик. Затова бургазлийте наричаме кръчмата „При Малкия лисик”.
От древна Гърция, когато Платон написва книгата си Symposium, всичко е sympotein („да пием заедно“) – пиршество, коктейл, get together party, liquid discussion. На симпозиумите приятели от философския кръг в Атина обсъждат природата на любовта и познанието, ядат и пият вино, понякога само пият. Сега по стените на новите бургаски кръчми има калиграфски изписани мъдрости – една от тях е: “Семейството омръзва, кръчмата не!”.
Кръчмите по цял свят имат едно основно предназначение – отдушник за човек от работата и от къщата му – все още предимно мъжки вид „отърваване, освобождаване“ – ескейпизъм, каза Харито. Той още през детските си години ходише на уроци по английски при един господин, който беше завършил известния Робърт колеж в Цариград. Затова никой не се учуди като каза с хубаво произношение: Take mine ease in mine inn („Да се отпусна в моята кръчма“). И поясни, че това е реплика от шекспировата пиеса „Историята за Хенри IV“.
Историята за една тяхна учителка, която Харито ми разказа едно лято на остров „Света Анастасия“, беше също уникална. И романтична. Дошла една млада учителка в Строителния техникум в Бургас, много хубава, толкова хубава, че повечето ученици започнали наум да рецитират „Колко си хубава! Господи, колко си хубава!“ на Христо Фотев. Учениците в техникумите са завършили първо общото гимназиално образование и след това специализираното в някои от техникумите. Което означва, че те вече са млади мъже – могат да бъдат съблазнени от хубавата учителка или те да съблзнят нея. Така и станало – първо един ученик, след това друг, докато в края на учебната година всички имали отличен 6 по предмета, който им предавала хубавата учителка.
Тогава всички ученици станали от чиновете и започнали на глас да рецитират стихотверението на Христо Фотев:
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!…
Само един съученик не участвал в рецитила, защото само той не получил отличен 6 – той бил от хората, които и на гръб да паднат, си счупват носа. Като в една от максимите на Шамфор, френския моралист, роден през 1740-та, само 200 години преди нас – поясни ситуацията Харито.
След това той започна възторжено да ми разказва за приятелството си с Фечо, Фечолана, който не познавах лично, но знаех, че говори за Стефан Марков (1940–2000) – художник със световна известност, с неговите изключителни литографии. Които Харито пак видял през декември 2023 г. на изложбата „Уловени мигове“ в Галерия „Графикарт“ в София.
Всяка картина е остров, който му помага да се спаси от битовата грозота. – често казвал Фечолана, когото софиянци наричали Боеца.
Обещахме си пак да се видим на 15 август 2025 г. – празника на остров „Света Анастасия“, най-голямата и най-красивата запетайка, изписана в бургаския залив:
.
.
Да си кажем НаЗдраве с първите бутилки вино от подводната изба на Острова. ДоНаздраве е по-хубаво от ДоВиждане, защото е мултиплекс, съставен от виждане-пиене-разговори-веселба и така нататък, особено като бяхме млади. Нали Душата тежи толкова, колкото са спомените в нея – нали, Хари!
.
Проф. Георги Н. Чалдъков
.
