Илюстрация: Топ Новини
.
Хора с оранжеви жилетки ходят по пътищата и взимат проби – “асфалтови ядки”, за да установят какво не е наред с пътната настилка и как това се отразява на катастрофите.
Харесва ми този термин – “асфалтова ядка”. Звучи ми някак компактно, компетентно и безапелационно. Хората с оранжевите жилетки предават ядката на други хора с бели престилки в чисти лаборатории. Там къкрят колби и примигват лампички на уреди. Ядката е анализирана, резултатът е ясен, “институциите са си свършили работата”. Някой излиза и казва, че с такива пътища катастрофите няма да намалеят, а даже напротив. Хората се успокояват, защото вече знаят какво има в ядката. Винаги действа успокояващо, когато узнаеш какво има в една ядка.
После си представям вече съвсем фантастични неща. Огромни, блестящи космически кораби безшумно се плъзгат над планетата. Един от тях се спуска над нашата страна и с железни щипци я изтръгва от земната кора, следвайки точно очертанията на картата. България е прибрана в лъскавия корем на незнайния космически кораб във вид на асфалтова ядка. Прибират я, за да проверят какво не е наред със самата нея и с цялата планета. Надяваме се, че всичко е с добри намерения и че след анализа българската ядка ще се върне на мястото си съществено подобрена, а обитателите на планетата ще получат ценни съвети как не трябва да се живее.
Мисля си също, че ако отнякъде трябва да се вадят ядки за анализ, то трябва да надупчим мозъците на всички живеещи тук, започвайки с моя собствен. Тайната на битието ни, а покрай нея – и тайната на пътищата ни, е скрита там – в мозъка или в душата, но от душата ядка няма как да извадиш. А от мозъка може. Да съберем тези 7 милиона сондажни мозъчни български ядки, да ги пратим в някоя лицензирана лаборатория в чужбина и да изчакаме търпеливо отговор на въпроса “Защо сме такива?” по официалните канали.
Не, че след като научим отговора, ще започнем да правим по-хубави пътища и да се претрепваме по-пестеливо по тях, не. Но поне ще си знаем.
P.S.: Снимката с мечетата не е с илюстративна цел, а единствено за полагаща се в случая разтуха.
.
.
.
