Великден

.

С „Осанна!“ градът Го посрещнал тогава.
Тълпата размахвала клонки зелени…
Защото „Осанна!“ не значело Слава –
на древен еврейски
означава Спасение.

Спасение искали бедните хорица
от чуждото робство, от своите грижи…
Очаквали чудо от чудотвореца –
да грейнат от щастие
техните хижи.

Но Божият син им говорел за друго:
че Бог е любов, че лъжата е робство,
че обич към ближния е тихото чудо,
което превръща
бедността в благородство.

Такова Спасение – иди, разбери го…
И ето: от зли фарисеи насъскана,
тълпата след ден закрещяла: „Разпни го!“.
И Божият син
увиснал на кръста…

И днес пак гадаем небесното слово,
спасено навеки от смърт и от тление.
И всеки Великден възкръсва отново
онази човешка мечта
за Спасение.

.

Георги Константинов

Из стихосбирката „Неделен човек“ (2017)

.