„Когато беззаконието се превърне в закон, съпротивата се превръща в задължение.“
Томас Джеферсън
.
Почти всеки ден по някоя телевизия се коментира поредния случай на ограбени и пребивани хора, предимно в малките населени места, и, въпреки широко рекламираните мерки на жандармерията и полицията, проблемът продължава да стои със страшна сила. Но нито кадрите на отчаяни и обезверени хора, нито сълзите в очите им, довеждат до предлагане на адекватно решение от страна на българските политици. А решението е лесно осъществимо с няколко законови поправки, чрез които да се поставят нещата на правилните им места. Това решение съществува като основа на правото в достатъчно цивилизовани държави, символи на демокрация и правов ред, като САЩ например – където дори е гарантирано с конституционна поправка, както и в Швейцария, Канада, Израел. И това е правото на човек да защищава живота и собствеността си, както намери за добре, в условия на неизбежна самоотбрана.
При подобни нива на ширеща се и ненаказана битова престъпност и явната неспособност на държавата да се справи с проблема, защо да не се помисли да се узакони притежанието и употребата на огнестрелно оръжие, само на територията на собствеността ви, срещу незаконно проникване, без за това да носите отговорност? Защо човек трябва да търси непременно някакво изравняване на силите, за да не носи евентуално никаква отговорност при, не дай си Боже, пострадал престъпник в дома му? Дали САЩ са недемократична и нецивилизована държава като са предоставили правото на всеки човек да защищава собствеността и живота си, както той намери за добре?! При тях законът не толерира по никакъв начин нападателя, а тъкмо напротив.
Всички допитвания у нас показват ясно, че мнозинството българи желаят да бъдат разширени правата им при неизбежна самоотбрана, както и евентуална либерализация на закупуването на оръжие, като се акцентира на следните няколко аспекта: либерализацията трябва да засяга само случаите, при които оръжието се купува и съхранява само и единствено в дома ви. Санкциите за изнасянето и евентуално използването извън границите на имота трябва да са драстични. Целта на това оръжие е единствено да осигури неприкосновеността на живота и собствеността на гражданите от посегателства, нападения, кражби на територията на собствеността им, която при сегашната извънредна ситуация в страната (особено в малките населени места) никой не може да осигури. Използването на оръжие на територията на собствеността на гражданите при незаконно проникване не трябва да има никакви последици за нападнатия, при положение, че е действано при самоотбрана.
Свободното носене на оръжие е сред най-добрите методи за предотвратяване на престъпността. Швейцария е интересен пример за държава с доста либерален режим на носене на оръжие, съчетан с почти пълно отсъствие на престъпност. Законодателството й позволява на всеки, издържал не сложен изпит, законно да притежава и носи оръжие, и в резултат на това на всеки 100 души в страната има 45 огнестрелни оръжия лична собственост, или почти едно на двама души. Едновременно с това, в Швейцария има пренебрежимо малък брой убийства – едва 0,7 на 100 000 души – в сравнение с 1,2 във Великобритания (която се слави със стриктния си режим по отношение на огнестрелните оръжия). Обратно – в „разоръжени“ страни като Бразилия (8 оръжия на 100 души) и Русия (9 оръжия на 100 души) броят на убийствата е значително по-голям – съответно 21,8 и 10,2.
Международният опит очевидно сочи, че въоръженото население по-скоро се свързва с липса на престъпност, отколкото с избуяването й. Решаването по този начин на проблема с престъпността ще се отрази положително и на други два катастрофални за държавата и нацията проблема – демографския и икономическия. В момента цели села опустяват трайно, цели области на България остават без население, на много места живеят малко, и то възрастни хора, които всекидневно стават жертва, най-вече на цигански набези. И тези хора нямат никаква законова възможност за противодействие на каквато и да било престъпност. А тези граждани са работили цял живот, раждали са деца, плащали са данъци и сега в момента буквално са жертви на тези набези. Ето нещо, което трябва и може да бъде решено моментално – сигурността на тези хора да бъде гарантирана.
Какво може да се направи, за да останат хората на село или да се върнат към живот обезлюдените села? Какво може да привлече млади семейства, за да решат да започнат бизнес на село и да инвестират в земеделие, екотуризъм, животновъдство? Да им се даде сигурност на първо място. Да им се даде възможност сами да решават как да защищават и пазят собствеността и живота си от нападения и грабежи. Но това трябва да го реши законът. Така че законът трябва да разреши, както е било едно време – щом ти влязат в къщата или собствеността, ако се наложи, да имаш право и да стреляш. Така се брани имот, така се гарантира сигурност, така се създава самочувствие на човек, който да не е беззащитен пред нахлувания и набези, особено, когато те са постоянни и масови.
Разбира се тази възможност за притежание на лично оръжие, което да може да се ползва за защита от нападнати в домовете и имотите им граждани, би проработила добре и при едно състояние на съдебната система, при което справедливата оценка на всеки един казус с използване на оръжие да бъде възможна. А сега нито законът позволява такава оценка (даже напротив, престъпници и жертви са поставени в някои отношения на „равна нога“ – ако престъпникът, влязъл в дома ви, ви заплаши с пистолет, само тогава и вие можете да използвате пистолет, ако ви нападне с нож, тогава и вие можете да ползвате нож, и пр.), нито съдебната система гарантира справедливо отсъждане не само за такива случаи, но и за много други.
Това разбира не значи обаче, че не трябва да се правят стъпки в правилната посока, вместо да се осъждат например граждани, които много пъти са били обект на набези, за това, че са използвали, да кажем, ловната си пушка, за да се защитят, и са ранили някой крадец, който нерядко е и рецидивист. А съответният нападнат гражданин не е имал на практика от закона никаква защита.
.
Боян Атанасов
