Открито писмо до Румяна Сидерова (и много други членове на ЦИК): да, трябва да си върнете дипломите на юристи
Г-жо Сидерова,
В станалото епохално заседание на ЦИК по повод включените в списъка застъпници без тяхно съгласие двама граждани, вие казвате следното (цитат):
“Откога разглеждаме жалба без подпис? Ние дипломите си на юристи ли трябва да върнем обратно? Няма документи, оформени като жалба, а и няма подпис. Ние започнахме лов на вещици.”
Вие определено трябва да си хвърлите дипломата на юрист. Защото очевидно не сте запозната точно със закона, който сте упълномощена да прилагате като член на ЦИК – а именно, Изборния кодекс.
Там законодателят изрично е изброил какви атрибути трябва да съдържа жалбата (цитат):
„чл.26 (10) В жалбата се посочва решението, което се обжалва, основанието, имената и адресът на жалбоподателя и телефон, факс или електронен адрес за призоваване.“
Да виждате някъде изискване за подпис? Или атрибут, който да липсва в емейлите от жалбоподателите?
Законодателят неслучайно не е изискал изрично подпис, точно защото подаването на много видове документи в България отдавна става – и се приема – по електронен път. Неслучайно е и упоменато изрично изискване на електронен адрес.
В Австралия и Великобритания съдът приема за редовно призоваването по Фейсбук и Туитър.
А Вие – заедно с още няколко членове на ЦИК – явно живеете в свят на необосновани подозрения и теории на конспирацията.
Ето защо трябва да си върнете дипломите за юристи, както и да подадете оставка от ЦИК, и никога повече да не заемате обществена длъжност:
Защото липсва елементарна логика и здрав разум да се подозира, че някой ще опита да фалшифицира жалби за само ДВАМА, двама от цели 7000. И най-вече от това автоматично и безкритично да се обобщава, че се “разиграва нещо, дирижирано от друго място”.
Вие имате ли един факт за подобно подозрение? Не ви ли учиха по време на следването ви за юрист, че не всяка възможна хипотеза е равновероятна на всички други, особено пък ако за подкрепата й няма никакви факти в реалността?
Защото г-жа Таня Цанева не е наясно със свръхелементарни правни норми, та допуска въобще да изкаже гласно идеята заличаването на наблюдатели да става… само със заявление на подалата ги организация, един вид без значение волята на нарочения гражданин.
Защото абсолютно произволни хипотези, без никакво основание или факти, биват изказвани и приемани за равновероятни на много по-вероятните такива. Например г-жа Росица Матева, която “допуснала”, че “някой недоброжелател може да е изпратил по електронната поща сигналите от името на двамата хасковлии, а всъщност те може би искали да бъдат наблюдатели на близката до ДПС фондация“.
По какво тази хипотеза, г-жо Митева, е по-вероятна от, да речем, че извънземни са пуснали въпросните емейли до ЦИК?
Защото е крещящо противоречие в собствената ви аргументация, г-жо Сидерова. От една страна, според Вас няма нужда да се проверява самоличността на гражданин, който по емейл е “питал за собствените си права” ЦИК. А от друга, жалба от двама граждани, за извършено (а не потенциално) нарушаване на правата им, според Вас, е “клевета“? Кого “клеветят” подалите жалбите двама души – ще поясните ли, защото не разбрахме? ЦИК ли клеветят? Или въпросната организация, която ги е включила в списъка си на наблюдатели?
Какъвто и да е отговорът Ви, къде видяхте клевета в жалбите им? Проверихте ли фактите по същество – а именно дали са включени без тяхно съгласие?
Защото, г-жо Солакова, фразата “лицата да удостоверят с име, подпис и лични данни, лично, че са те” е толкова безумно нелогична и лишена от здрав разум, че няма къде повече.
Първо, защо си позволявате да искате от гражданите повече данни, отколкото изрично е постановил Изборният кодекс (вижте цитата от закона по-горе)?
И второ – още по-важно: как точно тези лица ще удостоверят, че “са те“ (!!!) с добавянето на подпис? Вие имате ли образец от техния подпис – положен пред доверен държавен орган – с който да сравните този, който те ще ви пратят в хартиено писмо, та да сте “сигурна” че “са те“?
Ще кажете, че полагането на подпис води до правни последици. Но до какви последици ще доведе пращането на едно писмо от един злоупотребяващ от името на другиго – с измислен подпис, несъвпадащ с този на действителното лице, за когото той се обявява? Да не би да можете да откриете злоупотребата или самоличността на злоупотребяващия – за да го накажете според закона – само по един подпис на един лист?
Така много бързо и лесно ще стигнете до “логичното” безумие да изисквате всеки, който общува с ЦИК, да ви изпраща копие от личната си карта, за да сравните с подписа му в писмото до комисията.
О, момент, ами ако личната карта е открадната или някой я е преснел тайно от притежателя й?
По тази адски хлъзгава плоскост, много бързо ще се хързулнете до иначе “логически” и “юридически”, но реално тотални абсурди като това ЦИК да иска всеки, който въпрос или жалба към комисията, да трябва да идва “на място” (ах, това толкова българско понятие!). Защото няма как иначе да сте сигурни – според вашата “логика” – в самоличността му, ако не можете да сравните лицето му със снимката в личната му карта, нали така?
Ами ако личната карта е фалшифицирана? Ако някой я е изработил с доста добра техника и лицето на картата съвпада със стоящия “на място” пред ЦИК гражданин, но всъщност това “не е той”?
Кой може със сигурност да удостовери дали някой е този, който твърди че е?
Ще ви обясня как работят наистина успелите държави, към чийто стандарт – поне на думи – постоянно твърдим, че се стремим (живея в такава вече 18 години).
Нивото, до която се е развила цивилизацията, изисква известна степен на доверие. Да, риск съществува. Но този риск трябва да бъде пропорционално оценяван и съпоставян с потенциалната големина на вредата, която би нанесъл. Оценката на риска трябва да бъде базирана на реалността – на вероятността нещо да се случи; на съпоставянето й с другите вероятности (а не автоматичното й приравняване на тях) според реалността, логиката и фактите, които я подкрепят; на съпоставяне с историята – дали подобно нещо се е случвало, колко пъти; и най-вече, колко голяма вреда е нанесло или потенциално би нанесло.
За сравнение, американското правителство направи свой сайт за петиции и юридически се самозадължи да обсъжда официално и формално тези, които постигнат определен праг на подкрепа.
Подписващият петиция там подава на сайта само името, емейла и пощенския си код. Забележете – няма никаква проверка на самоличността му. “Подписването” става директно на сайта, а това предотвратява почти всякакъв вид проследяване за фалшификации. (За разлика, един емейл може да бъде проверен и проследен с достатъчно голяма степен на сигурност дори и от получателя му, за да се види дали има основания за съмнения в автентичността на изпращача).
Защо американците позволяват това? Защото са анализирали реалността и са установили, че рискът от злоупотреби е многократно по-малък от обществената полза да улеснят гражданите да бъдат чути.
След всичко това, колко вероятна ви изглежда хипотезата някой злосторник да избере само двама и точно тези двама от списъка от 7000, подадени конкретно от тази организация, за да оспорва съгласието им да са наблюдатели ?
И колко голям ви изглежда риска за някаква “целенасочена атака … лов на вещици“, г-жо Сидерова?
Искрено ваш,
Красимир Гаджоков
български гражданин
(Следват точен адрес в България, телефонен номер в Канада, както и е-мейл на автора на писмото – бел.ред.)
–––––––––––––––––––
Забележка: За да не бъде “отхвърлено” писмото ми, прилагам всички изисквани от Изборния кодекс атрибути за общуване с ЦИК. Ако се съмнявате дали “аз съм аз”, то пишете ми – ще ви изпратя сканиран моя подпис. Ако пак се съмнявате – мога да ви пратя това писмо, подписано с универсален електронен подпис.
Източник: Gadjokov.com
Гаджоков, в един по-ранен протокол на ЦИК (ех язък, че спряха да пускат протоколите, такива бисери имаше) те се бяха разбрали, че трябва още трите имена и ЕГН да им напишеш. Така че има голяма вероятност да ти игнорират писмото.