Не може да се правят избори с финансова цензура

– Г-жо Угърчинска, в петък подадохте поредна жалба до ЦИК като независим кандидат за евродепутат. Най-общо, доколкото разбрах, става въпрос за неравнопоставеността на партиите и коалициите от една страна, и независимите кандидати за евродепутати – от друга. Обяснете на достъпен език какво точно визирате като неправомерно. Срещу какво се гневите?

– Предприех тази стъпка поради липсата на друга възможност за действие – въпреки, че не обичам идеята да се жалвам. Би трябвало по-скоро да се каже, че това е едно нормално „изчистване“, изясняване на проблема – тъй като констатирам, че има пародия на демократичен избирателен процес и система, които нямат нищо общо с европейските демократични принципи. А именно те би трябвало да си прилагат съгласно изискванията на Венецианска комисия, която е европейската комисия за демокрация чрез право.

– Много отдавна тя изисква от България да се прекрати платеното участие в обществените медии и да бъде предоставен равен достъп до медиите на всички кандидати.

– Именно. И това е минималното право, което трябва да гарантира всяка демократична държава по време на избирателен процес. С поглед не само към равнопоставеност на кандидатите, а преди всичко с поглед към правата на гражданите за достъп до информацията, необходима, за да може всеки избирател да съпостави своето мнение, да съпостави съответните личности и техните идеи. И оттам нататък – с тази равнопоставеност и изчерпателна информация – да може суверенно да направи своя избор.

– Твърдите, че това право у нас е нарушено, въпреки международните спогодби?

– Не аз го твърдя. То е факт. В случая елементарното право на българските граждани наистина да избират е тотално нарушено. Независимите кандидати са в неравностойно положение – не разполагат със същите финансови възможности като партиите и коалициите, предоставени от този последен Изборен кодекс.

– Партиите и коалициите разполагат с по около 40 000 лева държавна субсидия, а инициативните комитети получават по 5000 лева за платени участия в медиите.

– Това е неравностойно и недостойно. Бих казала и, че е почти анекдотично с оглед на факта, че публичното време, предоставено от обществените медии – телевизия и радио – което беше изискване на Венецианската комисия към българския законодател, е равно на 57 минути за цял един месец предизборна кампания.

Говоря за единственото безплатно време, предоставено на всички независими кандидати! Оттам нататък как е възможно избирателите да получат информация?

Получават информация от тези, които имат възможност да платят. Тоест – по-малко възможност за независимите, много повече – за партии и коалиции.

Последното най-скандално нещо, което за мене е пародия на демокрация е, че цялото това нарушение се прави с решението на законодателя и с парите на данъкоплатеца – без да се гарантира правото на избор. Тоест, гражданите плащат, за да не бъдат информирани.

– Става дума за държавни пари.

– Точно. Пари на данъкоплатците. Пари, които могат да бъдат ползвани, за да се купува пропагандно време на партиите в части медии. Това е наливане на държавни средства в честни медии по усмотрение на партии и коалиции. От гледна точка на който и да е европеец това е неразбираемо. Не гарантира обективното отразяване на изборите – защото се купува пропагандно време и журналистите са превърнати в рекламни агенти на определени кампании, вместо обективно и неутрално да си вършат работата.

– Тази ваша жалба до ЦИК не е единствена. Какво се случи с предишните три, отговориха ли ви, по какъв начин?

– Първото ми обръщение към ЦИК касаеше сигнал да бъде обяснено как да се попълва правилно бюлетината. Обясненията засягаха единствено партиите и не беше написано нищо за незаависимите кандидати. Не знам дали в много държави има такъв сложен документ. Например, във Франция няма интегрална бюлетина. Разходите за отпечатването на бюлетините са за сметка на кандидатите, не на държавата.

– Защо интегралната бюлетина е неразбираема, както твърдите вие?

– Защото има преференциален вот за партиите и не се обяснява какво става с гласуването за независимите кандидати. От тази гледна точка постигнах успех, тъй като в регламента на ЦИК към избирателните комисии бе потвърдено, че дори и някой избирател по погрешка да зачеркне в частта за преференциалния вот някое „кръгче“, това няма да анулира бюлетината за независим кандидат. Което си е постижение.

– А жалбата ви за споразумението между БНТ и ЦИК – за безплатното време?

– О, да. Там изредих серия нередности за начина, по който беше направено тава нещо. Защото едно споразумение предполага, че ще има две страни. Аз не бях известена изобщо за подобно споразумение. Поставиха ме пред свършен факт.

– Не бяхте уведомена, че можете да участвате в него?

– Абсолютно. Не знаех, че мога да участвам в дебатите за това споразумение. Незнайно как всички партии са били уведомени. Ние, независимите – не. Освен един, който е подписал. Но няма да споменавам името му.

Аз не съм подписвала такова споразумение. Разбрах за него едва, когато ме поканиха на първия безплатен дебат – спрямо споразумението, което нито бях виждала, нито бях подписвала.

Това е детайлно, но тъй като единственият начин да се напредва и да се застави ЦИК да дава отговор, това са конкретните примери. Затова внасям тези жалби – с доста сух „жаргон“ и цитирне на различни примери и членове от Изборния кодекс. И се надявам на официален отговор.

– Получихте ли отговор на жалбата си относно споразумението между ЦИК и БНТ?

– От ЦИК – не. Получих отговор от БНТ, който обяснява, че те са спазили закона и ме препращат отново към ЦИК. Така можем да си играем това нещо много дълго време. И да продължава тази тъжна пародия, която е унизителна и за българските граждани. Те са избиратели, те са суверенът. И имат право на информация, независимо кого ще изберат. И този достъп до информация трябва да бъде регламентиран. Прозрачността трябва да е пълна за всички партии и коалиции, за всички граждански организации. И най-вече за гражданите! Защото това е тяхната съдба, това е тяхното представителство – те са институциата, човекът, който трябва да реши и който има право на достойнство и респект.

Освен това, според мен между ЦИК и СЕМ има договореност този съвет (Съветът за електронни медии – бел. ред.) да публикува доколко е спазена равнопоставеността в излъчването на различните участия на кандидатите. Това трябваше да бъде публикувано до три седмици след началото на кампанията. Може би е публикувано – аз не съм го видяла и не съм чула медиите да го отразят.

– Очаквате ли реакция от страна на ЦИК по повод последната жалба – за неравнопоставеността между независимите кандидати, от една страна, и партиите и коалициите от друга?

– ЦИК по принцип е длъжна да отговори на конкретните въпроси. Но знам, че има хиляди начини да не се отговори конкретно. Да се скрият пред закона. Но така или иначе задължително да има отговор. Те не го дължат толкова на мен, колкото на българските избиратели. Защото в случая става дума за техните права. Не може да се правят избори с финансова цензура.