Има ли неща, които са непреходни? Има, разбира се:
Борбата с тютюнопушенето. Лицемерието, наречено „Българската Коледа”. Инициативи като „Да почистим България за един ден” и предизборни обещания за справедливост, прозрачност, промяна и прочие небивалици. За да се откажем от цигарите, се измислят лепенки, хапчета и предупреждаващи надписи за вредата от смученето на папироси.
Не се сещам, обаче, някой да ни предпазва от поемането на смъртоносни дози идиотизъм. Явно в този случай медицината е безсилна. Законът също мълчи. Само купуването и продаването на гласове било престъпление. Гледам възтесничкото сако на Бареков. Под него – бяла тениска. А на корема му се пъчи образът на Васил Левски?! Не ни облъчва новият обещавач на справедливост. Все едно Апостолът, разположен на шкембака, сам ни отправя послания. Няма надписи да внимаваме, че продуктът в сакенцето е произведен от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). По едно време отнякъде се появява детенце. Носи подарък за месията – пак бяла тениска, само че с друга картинка. Ники я нахлузва трескаво и всички затаяват дъх. От корема вече ни гледа Делян Пеевски. Така по-бива!
Волен Сидеров, и той пременен подобаващо в същия маскараден костюм. Само че на пъпа му не са нито Левски, нито Ботев. По разбираеми причини, от там пак ни наблюдава Волен Сидеров. Получава се нещо, като стерео ефект. Това пък изкарва извън нерви пловдивския майстор на дудуци и той моменталически нарежда на клакьорите около него да цъфнат и те по бели тениски, но с величествения образ на Никито на тях. Туш! Амфитеатрално разположени Барековци слушат в захлас себе си. Волен не се предава, започва да мята върху си блузки, фланели, пуловери, анураци… всички с образа на… Волен Сидеров. Той ще спаси България. Той и никой друг. Но не е познал. Има и други, милеещи за Майка България. Станишев и Борисов си мерят коремите. От техните пъпове не ни облъчва никой. Тъжно.
– Леле, как си бухнал. Още малко и ще ме настигнеш. Разбра ли сега какво е да пикаеш, без да си виждаш пикалото? Ха-ха-ха – разтресе катовете сланина тарикатът от Банкя. Миши-миши се нацупи:
– Стига с тия твоите дебелашки шеги. Я, по-добре ми кажи вярно ли е, че Роската и Кончита Вурст са приятелки?
– Ааа, светна ли ти? То нашто момче нарочно пусна да изтече информация за срещите с шефовете на EVN и Amazon. Истината е обаче, че прескочи до Виена заради Кончита. А ти що питаш? Да не ти се печели и на теб Евровизия? Ха-ха-ха – пак се разлюляха талазите – Няма лошо! Я, глей къв си ми пухкавелко. Не може някакъв си австрийски травестит да ти се опре. Ти си ни по-убав! Само дето не си толкова космат, ама карай.
– Стига бе, стига с тия глупости – Сергей наду бузи и повдигна многозначително местата, където обикновено се намират веждите – Дай по-сериозно! Избори идват. Няма ли да пообещаем още нещо на народа? Справедливост, прозрачност, пенсии, заплати, борба с корупцията… Нещо от тоя сорт.
– А бе, я си глей кефа. Има кой да се напъва вместо нас тоя път. Нали затова сме ги пуснали шутовете – Бойко се вторачи в корема си. – Виж кво, от сутринта съм само на 6 супички и 5 мешани скари, червата ми къркорят, а на празен стомах трудно се милее за каквото и да било. Аре да мушнем по неколко пържолки и после ще видим кво да праим с Кончита, че то тва не търпи отлагане. Аре.
.
Ивайло Зартов,
12 май 2014 г.
