Коментар на политолога проф. Огнян Минчев за днешното българско политическо статукво, свързан и с анализ на доц. Иво Христов, публикуван в сп. „Геополитика“ – „Новата турска външна политика и предизвикателствата пред сигурността на България“
„Вместо просто заместване на скандалната „Атака“ с ББЦ в една ремонтирана тройна коалиция след предсрочни избори, Доган очевидно подрежда силовото си присъствие и вляво, и вдясно за да контролира цялостно политическия процес. При тази схема – ако бъде успешно осъществена – няма вариант на откъсване или отдалечаване на Доган от властта – каквато и конфигурация да управлява. При тази нова структура на хегемонна власт патронатът на Доган в Москва и Анкара може да разчита на устойчиви и дългосрочни стратегии на влияние и подялба на България“ – смята проф. Минчев.
Следва целият коментар.
.
По темата за България и нейната национална стратегия в контекста на формиращата се крупна регионална сила на югоизток от нас, за която доц. Христов е направил отличен анализ, може да се добави един акцент – за ролята на ДПС в развитието на българската уязвимост.
ДПС е създадена от постсъветските специални служби в началото на 90-те години с две цели: Първо, дългосрочен контрол върху междуетническите отношения в България и – второ – като инструмент за натиск от Москва върху Анкара чрез манипулиране на най-компактното турско малцинство на Балканите – българското.
През последния четвърт век ДПС се разви като специфичен кондоминиум – смесена собственост на влияние на Москва и Анкара върху българския обществен живот, като турската страна притежава миноритарен дял от предприятието. Всеки опит на Анкара да промени съотношението на контрол върху ДПС в своя полза завършва с поражение и специфична вътрешна криза в ДПС, която бива бързо овладявана (Ахмед Емин, Касим Дал и т.н.).
Понастоящем България се намира в преломен момент на своята уязвимост от руски и турски контрол поради издигането на ДПС (на вътрешното му ядро около Доган) до статута на основна политическа сила, разполагаща с мощна етно-корпоративна и корпоративно-финансова база. Този нов етап е свързан със създаването на втора присъдружна партия на конгломерата около лидера Доган – „България без цензура“ – чрез която ролята на балансьор придобива ново измерение на по-всеобхватен контрол.
Днес Местан заяви, че правителството няма да изкара мандата си – ясна индикация на охлаждане към БСП и стопляне по посока ГЕРБ. Бареков, от своя страна изрази директивата за сближаване с БСП – въпреки, че на неговите думи трайно значение не може да се придава. Тези изявления сигнализират за една по-дългосрочна и по-дълбока визия на Боянския сарай за осъществяване на хегемонната роля на ДПС в българската политика. Вместо просто заместване на скандалната „Атака“ с ББЦ в една ремонтирана тройна коалиция след предсрочни избори, Доган очевидно подрежда силовото си присъствие и вляво, и вдясно за да контролира цялостно политическия процес.
При тази схема – ако бъде успешно осъществена – няма вариант на откъсване или отдалечаване на Доган от властта – каквато и конфигурация да управлява. При тази нова структура на хегемонна власт патронатът на Доган в Москва и Анкара може да разчита на устойчиви и дългосрочни стратегии на влияние и подялба на България. Европейското членство и западната принадлежност много скоро могат да се окажат смокинов лист на братската руско-турска дружба на българска територия. Или смокинов лист на яростна конкуренция между Москва и Анкара за контрол и/или подялба на България. Двата варианта биха могли да бъдат както алтернативни, така и взаимно допълващи се.
Друга – също много важна тема е възможността властовата групировка около Доган да се окаже обект и на други външни амбиции за придобиване на акционерен дял в хегемонията над българската политика. Това ще означава повече кеш и повече власт за Доган, и повече проблеми и безпътица за България. Кой ни е виновен, че се докарахме дотук?