Александър Кашъмов, Вlog.aip-bg.org
.
В България съществува таен орган на държавна власт. И това не са службите за сигурност и разузнаванията. По-таен и от тях орган носи наименованието Единен орган за управление на подземните богатства. Нека сме щастливи, че поне названието му е публично!
С решение № 3395 от 21 май 2014 г. по адм.д. № 12163/2013 г. на Административния съд – София град, 24-ти състав, е отхвърлена жалба срещу отказ на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката да предостави достъп до обществена информация.
Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. Отговорът е разтърсващ – исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица (Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г.), че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и, че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган (§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ).
Административният съд не приема тези доводи и намира отказа за законосъобразен. Според постановеното решение, „така поисканата информация не касае данни за обществения живот в страната, нито данни за дейността на задължения по закона субект, а се отнася изцяло до лична информация, касаеща само и единствено лични данни за определени физически лица”.
Също така, съдът намира, че наистина лицата, заемащи публични длъжности, се ползват с много по-занижена защита на личните данни в сравнение с останалите граждани, „но това не означава, че достъпът до личните им данни е в предмета на регулация по ЗДОИ, чиято цел е да осигури информираност на гражданите относно дейността на задължения субект…”
Тъй като органът на власт в едно министерство например е министърът, в общината е кметът и т.н., то остава неясно какво разделение прокарва съдът между органа на власт и персоната, която изпълнява тези функции. Означава ли това, че може утре да имаме и анонимни министри (може да се гласуват на закрито заседание на Народното събрание)? За съжаление, за пряко избираемите длъжности ще бъде много трудно да се осигури необходимата защита на личните им данни, тъй като се явяват на избори и често участват в публичната избирателна кампания.
Разбира се, едва ли е нужно да се казва, че в демократичната държава лицата, заемащи публични длъжности, са публични. Имената им са обществено достояние, а не защитени лични данни. Те са длъжни да се отчитат пред гражданите и лично да обясняват действията си.
Кой е орган на власт и кой влиза в състава на орган на власт е информация, която следва да намерим и обикновено намираме в интернет страниците на институциите, заедно с биографиите (и то не само в развитите страни, но вече и в България).
Съвременното законодателство, свързано с прозрачността, е достатъчно напреднало и предвижда публичност не само на имената, но и на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, на декларациите на държавните служители за конфликт на интереси, на принадлежността на лицата, заемащи публични длъжности, към бившата Държавна сигурност.
Според създадената в периода 2000 – 2014 г. съдебна практика не представлява защитени лични данни и следва да се предоставя по ЗДОИ информацията, свързана с:
– длъжността и името на дадено длъжностно лице (Решение по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение),
– участие в комисии (Решение а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение),
– изпълнение на служебни функции (Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение), като например командировки, както и съответните разходи за тях (Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение),
– образованието и квалификацията на държавни служители (Решение по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав),
– трудовия стаж (а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав) и др.
Впрочем нищо чудно, че гражданите проявяват интерес да научат нещо повече за Единния орган за управление на подземните богатства. Според принципа за върховенството на закона, държавните органи и техните правомощия са изброени в Конституцията и законите. Въпросният Единен орган за управление на подземните богатства обаче не се среща в законодателството.
Загадъчната институция е оповестена единствено на интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в следния текст:
„От 01 март 2011 г. е създаден и функционира Eдинен орган за управление на подземните богатства в страната. Той обединява дейността и функциите, осъществявани до този момент от трите държавни институции – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.”
http://www.mi.government.bg/bg/pages/about-ubgur-105.html
От по-нататъшното съдържание на статията се установява, че „митичният орган” е започнал работа по 1100 преписки за разрешения за концесии и към края на 2012 г. са останали само около 100 процедури за търг или конкурс. Макар анонимен, държавният орган явно е ефективен. И се оказва, че може би никога няма да узнаем кой е свършил работа по 1000 концесионни преписки за една година и продължава да работи по неясно колко през следващата. След като е всеизвестно, че секторът на концесиите в областта на подземните богатства обхваща значителен финансов интерес, е наистина необяснимо, че главен секретар и съдия, чиито имена са публични, скриват имената на длъжностни лица, вземащи решения вероятно за милиарди левове.
Решението на административния съд подлежи на обжалване. Можем да се надяваме, че тази странно възникнала практика ще бъде коригирана, както през 2013 г. Върховният административен съд отмени друго решение на АССГ, според което политическата принадлежност на народните представители била защитени лични данни. Нека също така си пожелаем завинаги да престанат да съществуват „единни” или други органи на власт, чиито правомощия не са описани в закон, но затова пък управляват огромни обществени средства.
.
–––––––––––––––––––––
Добавена информация по темата от блогър с ник „БЪЛГАРИНЪТ57“, http://bulgarinut57.blogspot.nl
http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=5953&g
„Близо 186 млн. лв. от концесионна дейност са постъпили в МИЕ през 2012 г., приходите за общините са се увеличили с над 44%.
Към 31.12.2012 г. на територията на България действат общо 436 концесии за добив на подземни богатства. Постъпилите приходи от концесионна дейност за 2012 г. са в размер на 185 926 171 лв. Концесионните плащания са 75 765 737 лв., което е с над 13 млн. лв. повече в сравнение с 2011 г. (21,3% увеличение). По бюджетите на общините, на чиито територии са разположени находищата, са преведени 34 557 781 лв., което спрямо 2011 г. представлява увеличение с 10 650 403 лв. или 44,55 на сто.
Министерският съвет одобри днес годишните доклади за 2012 г. на комисиите за контрол по предоставени концесии за добив на подземни богатства към министъра на икономиката и енергетиката.
През 2012 г. са сключени 42 нови концесионни договора, сочат докладите. От тях 25 са за добив на строителни материали, 15 – за добив на скалнооблицовъчни материали, и два – за добив на метални полезни изкопаеми.”
