Скандал се оформи между журналиста Иво Инджев и Бойко Борисов след представянето на втората част на книгата “Течна дружба” (първата излезе през 2011 г.). То се състоя на 16 юни от 18 ч. на същото място, както и при представянето на първата част на книгата – пред Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), който доминира над София и България (мону) ментално, по думите на самия Иво Инджев.
На 17 юни Нова телевизия даде трибуна на лидера на ГЕРБ за атака срещу автора. Борисов нарече твърденията и разкритията на Инджев в новата му книга „идиотски“.
Публикуваме чудесния отговор на Иво Инджев от неговия блог .
БОРИСОВ СЕ ИЗДАДЕ
Бойко Борисов, който ме е канил да споделя славата му при учредяването на партията си в края на 2006 г. но се натъкна на презрението ми), „ухажвал” ме е с екслузивна информация за АЕЦ „Белене” в опит да ми се подмаже (за да не „му ям кокалите”, както се изрази в телефонен разговор по негова инициатива като премиер на 28 март 2012 г.), а година по-късно, вече в оставка, искаше чрез посредник да се сдобряваме (но отново получи отказ от мен), днес най-накрая се отказа да ме обезврежда. Нарече ме пред многохилядната аудитория на Нова телевизия „идиот”.
По липса на други аргументи да ми опонира на информацията, че е бил посъветван именно от Делян Пеевски да напусне премиерския пост на 20 февруари миналата година, както и много други мои опоненти, Борисов се съсредоточи върху личното ми оплюване. Надмина обаче Георги Първанов – тайния си сътрапезник от времето, когато деляха порциите на лявото и дясното в България (за когото Борисов никога не е придирял по отношение на агентурното му име). Първанов се задоволи „само” да ме нарече „безобиден журналист” от яд, че съм му провалил една далаверка през октомври 2006 г.
Далаверата на Борисов днес обаче е много по-голяма. Засилил се е да се връща във властта и изобличаването на задкулисните му контакти го вбесява. Съответно вдига мизата на оплюването и мерника на приносителя на лошите (за него) новини с истерично поведение и изразни средства, които изобличават още веднъж каруцарската му същност и то в момент, когато уж големият му враг Станишев взе да го ласкае като „държавник”.
„Държавникът” Борисов прави мили очи на Путин, съобщавайки , че бил в отлични отношения с него (в момент, когато Путин е прикован на стълба на позора в целия свят). Същевременно Борисов го привикват в САЩ и явно не е много за разправяне какво са му наговорили там, щом като този път не се хвали колко си е близък с американците.
А дали пък американските му събеседници най-после не са послушали съветите (каквито скромно и моя милост е давал) да не позволяват на Борисов да се перчи като техен човек, защото един ден това ще струва скъпо на дългосрочните американски интереси в България?
Всъщност не е изключено Борисов да е вбесен много повече от репликата ми, че се опита да заблуди публиката с подмятането, че преди оставката си на 20 февруари 2013 г. е говорил по телефона с Путин, с което всъщност искаше да каже на руската пета колона в България, че и по тази линия лично „кара влака” с подкрепата на бащицата от Кремъл като негов съветник.
Ето с такъв „великан” моя скромна милост се сблъсква челно.
Защо Борисов не можа да преглътне, да понесе, да подмине едно журналистическо мнение, както много пъти е правил преди?
Нима тъкмо Борисов не е доказал многократно, че е (кару)цар да се подиграе, да нехае, да се прави на малоумен, когато нещо не му изнася?
Доказал е и го доказа и в рамките на същото това интервю по Нова телевизия, когато си позволи „неточности”, като определянето на разследвани хора без доказана вина като „убийци” (на Делян Пеевски), и почти сензационно обяви за арестуван „един изпълнителен директор на банка”. След възраженията на водещите се оправда като хванат в незнание двойкаджия, че бил пътувал много тези дни и може да не е разбрал кого точно са арестували от прокуратурата в рамките на скандала между Пеевски и банкера Цветан Василев (който не само не е арестуван, но и е в чужбина).
Разбра се само, че Борисов намира за верни твърденията на Пеевски за арестувани негови „убийци” (защото и Пеевски ги нарече така). От което пък се разбра също, че близостта (и единомислието) между Пеевски и Борисов май избива на повърхността дори на подсъзнателно ниво – кой на кого влияе, те си знаят.
Изригването на Борисов по мой адрес още веднъж го сродява с Първанов. Той също истеризира след въпроса ми от 8 октомври 2006-та година дали е получил два мезонета подарък от свой спонсор. С което се издаде. А вътрешният му министър Румен Петков го закопа (без да си дава сметка) допълнително, изпращайки на адреса с мезонетите полицейска охрана, да не би някоя медия да се престраши да провери истината. Така той потвърди косвено, че въпросът ми е бил напълно основателен.
Сблъсък с Първанов, който поименно ме атакува с декларация, четена в централните новини на БТВ, като присъда над един журналист без право на отговор в собствената му телевизия, ми струваше работата.
Днес Борисов няма откъде да ме уволни и в безсилието си ме нарича „идиот”. С което се издава точно като Първанов. Щеше ли иначе да се държи идиотски невъздържано, напомняйки с агресията си срещу водещите Анна Цолова и Виктор Николаев позабравеното време на неговата медийна диктатура в рамките на тандема му с Пеевски?
Явно съм го уцелил в десетката.
–––––––-
На снимките – корицата на новата книга, която може да закупите по книжарниците и моменти от представянето на книгата. Снимки: Мариана Цонева
.
.
.
