Когато Шарл дьо Монтескьо е разработвал теорията и принципите за разделение на властите, едва ли си е представял модел, какъвто наблюдаваме в съвременна България.
Когато преди 2000 години римският поет Ювенал изрича фразата Quis custodiet ipsos custodes? (Кой пази пазачите), не е имал предвид портокаловите горички около столицата на империята, а е поставил въпроса за отношенията в обществото. До края на 18 век човечеството скрито или явно се бори срещу абсолютизма, представляван от монархии, племенни общества и други подобни форми на социалния ред. Измисленото след това решение за борба срещу концентрацията на власт е добре известно – разделението на властите. Според най-разпространената теория те биват три. Едната представлява хора от цялото общество, които да творят законите, други да управляват в съответствие с тези закони и третите да следят дали законите се спазват и ако не – да налагат съответните наказания, независимо кой върши нарушенията. Както добре се знае, по своя замисъл законодателната, изпълнителната и съдебната власти са независими една от друга и трябва да се контролират. Представителите на тези власти са избрани от суверена (под една или друга форма) да изпълняват съвестно задълженията, в интерес на цялото общество.
Добре известно е, че в България такова нещо на практика няма и през годините проблемът е избивал в една или друга посока. Последната банкова истерия, обаче е сякаш най-ясният пример за тоталното неспазване на тези принципи. Тъй като сме парламентарна република, ще започнем с представителите на Народното събрание и ще се ограничим само върху най-ярките представители на двете най-големи партии в парламента.
На 26 юни, в коментар на събитията около КТБ Антон Кутев (БСП) казва, че има опит да се събори друга банка и да се разруши банковата система като цяло. На следващата сутрин вече е ясно, че някой е разпространил слухове за проблеми с ПИБ, и мълвата тръгва във всякакви посоки. Излизат първите информации за опашки от вложители пред клоновете на тази банка. На този фон Цветан Цветанов (ГЕРБ) обявява, че държавата е във фалит. Началникът му Бойко Борисов доразвива тезата, като заяви, че разпадът на държавността е пълен, ситуацията започва да прилича на тази от 1996 г. и спешно трябва да се тегли заем от „5-6 млрд. от Международния валутен фонд за да има кеш„.
В интерес на истината в първите часове властите се държаха адекватно, като се ограничиха до изявлението, че се търси разпространител на слухове за банка, но никой не каза името й, за да не се създава паника. До момента, в който представителят на изпълнителната власт и управител на БНБ Иван Искров не излиза с официално изявление, че банковата институция под атака от слухове е именно ПИБ. Тогава вече, който не бе разбрал или пък е имал съмнения, вече знаеше. Паниката е създадена. Опашките почнаха да се вият и спекулациите се засилваха.
После цял ден десетки експерти обясняват, че проблем на практика няма, като доказват тезата си с конкретни данни. Разяснява се, че банковата ни система разполага с около 8 милиарда лева парични средства и депозити в централната банка, които могат да се използват веднага. Още 8 милиарда са във финансови активи, които са ликвидни и могат лесно да бъдат превърнати в налични средства. Че собственият капитал на банковата система е в размер на 11.7 милиарда лева, което представлява капиталовата адекватност 20.4% (близо три пъти над средноевропейската). Отделно Фондът за гарантиране на влоговете разполага с 2.1 милиарда лева. В допълнение БНБ има специален ликвиден буфер от 5 милиарда лева, които могат да се използват при системен риск. С прости думи – банковата система е в цветущо здраве. Всъщност в края на деня го показа и рекапитулацията в ПИБ – банката изплати за един ден 800 млн. лв. на паникьорите, което представлява близо 14% от депозитите й. Нещо, което щеше да срине всяка европейска банка.
Тоест, беше нагледно показано, че причината за кризата е паниката, създадена от слухове и подхранвана от официални лица, а не действителното състояние на банковата система у нас.
Беше разяснено също така, че заем от МВФ не се тегли току така. А дори и да се усвоят средства от Фонда, те по правило не могат да послужат за капитализиране на банкови системи. Също така беше обяснено, че България няма фискален проблем.
И да не помислите, че сме забравили, че Третата власт ще трябва да припомни зародиша на банковата истерия. Без да навлизаме във вече известни подробности трябва да отбележим, че всичко започна от разрива между доскорошните съмишленици Цветан Василев (мажоритарен собственик на КТБ) и Делян Пеевски (депутат от ДПС). В медийните им нападки изведнъж се включи прокуратурата. Бяха претърсвани офиси на Василев, а целият управителен съвет на банката бе извикан на разпит в деня, в който беше свикано общо събрание на акционерите на КТБ. Всичко това по съмнение за раздаване на „лоши кредити“ на свързани с ръководството на финансовата институция лица. А за капак на всичко малко по-късно бе публично повдигнато обвинение срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев за това, че „не е упражнил контрол върху отпуснати 19 „лоши“ кредита от „една банка“. Всичко това, гарнирано с обвинения в убийство. Първо прокуратурата образува досъдебно производство за готвено убийство срещу Пеевски и арестува трима души. Съдът ги пусна, защото за тях няма никакви доказателства. „Прокуратурата има доблестта да признава своите грешки. Считаме, че това е грешка, посипахме си главата с пепел„, обясни тогава фиаското зам.-главният прокурор Борислав Сарафов.После пък Василев се оплака, че депутатът готвел покушение срещу живота му и държавното обвинение подхвана него.
Говоренето продължава дълго време и по ирония именно главният прокурор Сотир Цацаров даде най-доброто описание на случващото се – цялата държава живее в ритъма на отношенията Пеевски-Василев.
Политиците си говорят, но основният въпрос в демокрацията е въпросът за отговорността. Ако всеки поема своята отговорност, властите ще стоят независими една от друга и ще се „дебнат“ да не кривнат от пътя. Нали не смятате, че в настоящия случай някой ще поеме някаква отговорност за случилото се? А то се случи само и единствено по политически причини. Бъдете убедени, че няма да има последици, защото у нас разделението на властите се разбира само като независимост на трите власти една от друга. Когато опре до отговорност, те се оправдават една с друга. Тази само декларативна независимост те използват именно за да избегнат контрола. Ако те не се контролират, то независимостта им е безсмислена и вредна.
И сега по всичко личи, че отново се готвят да управляват същите хора. Прогнозите сочат, че именно това ще се случи, независимо в какви конфигурации. Те се готвят да управляват и ще го направят. Изникват основателни съмнения, че крайната им цел не е общото благо, а властта сама по себе си. А това от своя страна е парадоксално – да използваш демократичните процедури в стремеж към абсолютизъм.
Източник: Free Bulgarian Readers (Истината ще ви направи свободни)
