Как всички изведнъж се загрижиха за банките и съвсем забравиха за свободата на словото?
.
Веселин Желев, Jelev.info
Къде е “България без цензура”, бе? Да ме защити. Вече не смея и едно “б” да напиша, за да не ме погнат Йовчев и Писанчев, че клатя националната сигурност.
Те година и кусур не са отговорили “кой?”,а сега на мене ми шъткат. Бареков, това е цензура, бе, консерватор такъв?
Могат ли утре така да ми забранят да пиша и за МВР, и за ДАНС, зер и те са стълбове на националната сигурност? Тя, нацията се топи като вощеница, но сигурността й, най-вече държавната, цъфти.
Да, само улав може да вярва на есемеси, че след 17 години валутен борд и едни от най-високите капиталови изисквания в Европа българските банки могат да се сринат, както през 1996 година.
Да, само хора с криминални намерения могат да разпространяват такива есемеси.
Законен обаче е въпросът, защо хваща дикиш тази “крамолическа пропаганда”. Защото липсата на доверие е всеобща и повсеместна. И нейна жертва стават и спестителите, и банките.
Необяснимо малко внимание се обръща на факта, че атаката беше срещу две български банки, и то, след като стана ясно, че сегашното правителство си отива.
С какво демократичната смяна на правителство в една страна-членка на ЕС би трябвало да притеснява, да речем “Сосиете женерал”, “Уникредит” или “Райфайзен”? (Да не съм казал пак нещо забранено?)
Но при дългата кръвосмесителна връзка между капитал, държава, политика и медии у нас, която е шлагерът на последните поне пет години, е разбираемо демократичната смяна на властта да изглежда като политически риск за бизнеса на някои.
Те заедно с изкушената от тях власт споделят отговорността за днешната си уязвимост. И понеже я осъзнават, шъткат така ожесточено. Плашат ни с цялата строгост на закона. Към който, току-виж се оказало, че те самите не са се отнасяли с особена почит.
След казусите “Пеевски” и “Южен поток”, след флирта на три правителства с една финансова институция, сраснала се с медийна група и с партия, хората не вярват на системата. На цялата система. Тези, които властта гони сега, не рушат доверие. Те експлоатират съществуващото недоверие.
Но спете спокойно, граждани (и селяни). Парите ви не са в опасност. Събудете се най-късно на 5 октомври и вижте: В опасност е бъдещето на някои политици и прилежащите им капиталисти, както и на някои капиталисти и прилежащите им политици. И както преди в подобни ситуации, те се опитаха да направят криза, за да им плати друг сметката.
Никой не може да забранява на журналистите да питат кой разруши доверието. Това е общественонеобходим и общественополезен въпрос. Разбирам, че той не харесва на управляващите, но това е демокрацията.
При нея е не по-малко криминално е да третирате журналиста като анонимен партийно платен трол. Да забранявате думи и теми в името на националната сигурност – най-изтърканото оправдание за цензурата.
Много удобно: Ние си мълчим. Те си крадат. И все-ки ден ще е та-ка до о-став-ка-та!
Липсата на доверие не се лекува с мълчание, а с информация – пълна, точна и навременна. Така че, Иовчев и Писанчев, аз няма да пиша “б”, но вие ми отговорете най-сетне: “Кой?”
Овен това искам още утре да заловите тези, дето пишат обиди и клевети под дописките ми в Интернет. И да ми кажете кой им плаща да петнят доброто ми име.
Аз, гражданинът, по-маловажен ли съм от банките ? (Извинявам се за забранената дума).
Цяла Европа и Америка задават този въпрос от фалита на “Лиймън брадърс” през септември 2008 година насам. Най-сетне и българите (не по-наивната част от тях, дето са по опашките) имат шанс да го зададат и вие се опитвате да им вземете думата.
Опомнете се, живеем почти 25 години след 1989-а.
