Б.Томалевски: Стига разединение, нека работим заедно за интересите на българите зад граница

По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, който ще е от важно значение за нашата диаспора, www.Eurochicago.com се обърна към различни български партии с 5 еднакви въпроса. Вече ви запознахме с отговорите на ВМРО , „Движение Гергьовден“, НДСВ и Зелените (линк) . Днес ви предлагаме позицията на ПП „Другата България“, от която сами настояха да чуем мнението им по голямата тема. Все още някои партии от парламента не са ни изпратили отговорите си.

Отговорите на председателя на ПП „Другата България” Божидар Томалевски

В момента се подготвя ново изборно законодателство – изборен кодекс. Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?

Ние, от ПП „Другата България”, сме депозирали нашите предложения в Народното събрание на вниманието на г-жа Искра Фидосова. Ние предлагаме окрупняване на районите, а именно 21 многомандатни избирателни района. От тях последният – 21-ият да е район, в който да се събират гласовете от чужбина. Тази практика се прилага успешно в Италия.
Обособяването на самостоятелен избирателен район от чужбина не е нова идея. Още през 2001 г. аз лично връчих предложения за осигуряване на повече възможности за гласуване на българите зад граница на тогавашния министър-председател на Република България.
Вярвам, че ще се съгласите с мен, че обособяването на такъв район с гласовете от чужбина е изключително важно. Ето, например в Чикаго живеят над 100 000 българи и вероятно половината от тях са с избирателни права. Докато в България в райони като Лом, Монтана, Видин, взети заедно, не могат да съберат и 5000 гласа и на практика, депутатит от тези райони влизат в Народното събрание с по 2000 гласа. Това в никакъв случай не отразява желанието на гласуващите и техния избор.

Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.) ?

Разбира се, че подкрепяме алтернативни начини за гласуване. ПП „Другата България” е предложила освен електронното гласуване, също така и гласуване по пощата, както и гласуване в едноседмичен срок преди изборите по строго определен начин. Предложихме и премахването на издаването на удостоверния за гласуване на друго място, което ще ограничи сериозно търговията с гласове.
Ще припомня за практиките в електронното гласуване в Естония. Аз взех участие в конференция за изборното законодателство в края месец май. Гост на форума беше експертът от Естония, г-н Ееро Еленурм, който е представител на фирма с ноу-хау в областта на електронното гласуване. По-късно през деня имах работна среща с него и стана ясно, че можем да си сътрудничим много успешно. Той поясни, че електронното гласуване в Естония става с техните лични карти, които имат чип. За жалост в България новите документи за самоличност са само с биометрични данни. Освен това, г-н Еленурм сподели, че кодът за достъп при електроното гласуване е обвързан с данни от банков код, което е допълнителна гаранция този код да не се предоставя на трети лица, за да гласуват.

На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

Ние, от ПП „Другата България” сме против такава забрана. Преди 2 седмици имах среща с министъра без портфейл Божидар Димитров и с Искра Фидосова и се обеднихме около предложенията, че гласуването може да става и в български центрове извън посолствата и консулствата, в българските църкви по места, в неделните училища, в клубовете. Необходимо е, обаче, българската държава да осигури представители, които да следят и съблюдават изборния процес.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в Чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора?

На този въпрос ще отговоря така. Много по-важно е да има изобщо държавна политика към българската диаспора. Това наложи и създаването на „Другата България” като партия на българските емигранти. Обособяването на институцията на министър Божидар Димитров също е крачка в правилната посока, но далеч не е достатъчна. Необходимо е разработването на цялостна стратегия за българите зад граница, които са близо 3.5 млн. наши съграждани.
Ние, от ПП „Другата България”, имаме своите обяснения защо този Национален съвет за българите в чужбина не е конструиран все още. И със сигурност е важно да се обособи такъв съвет. Нашето мнение е, че това трябва да е своеобразна доброволна организация, в която участие да вземат, ако искате 9 или 12 човека, броят зависи от допълнителни проучвания. Но тези хора, които ще бъдат част от този Съвет да бъдат лидери на мнения сред българите, уважавани и активни хора, които работят години наред за българската кауза. Сещам за се за проф. Желев, почетният консул на България в Шотландия. Членовете на този съвет трябва да събират и консолидират около себе си хората, да генерират идеи и да постигат резултати. От това имат нужда българските емигранти.

Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?

Категорично мога да заявя, че съм крайно удовлетворен, че най-накрая този въпрос започна още по-масово да се артикулира в публичното и медийно пространство. Почти навсякъде по света емигрантите имат свое парламентарно представителство. Само в България, тези рестрикции са все още налице.
Ние инициирахме петиция до Омбудсмана на Република България г-н Гиньо Ганев във връзка с премахването на чл. 65 (1) от Конституцията. Проведохме и редица срещи с министър Божидар Димитров, с г-жа Искра Фидосова. Виждаме, че има подкрепа за решаването на този въпрос. От г-жа Фидосова получихме уверение, че има политическа воля за конституционни промени, за които не е необходимо свикването на Велико Народно събрание.
Разчитаме на политическа и парламентарна подкрепа, за да се случат тези промени. Инак подобни рестрикции не са в унисон с основни европейски документи като Лисабонския договор, Европейската харта за правата на човека, Европейската харта за гражданство, Директивата за свободно движение на хора.
Направили сме необходимите стъпки, поддържаме постоянни контакти и вярваме, че това е правилната посока. Ето, дори вчера предоставихме на вниманието на г-жа Фидосова справка –анализ, изработена от експертен екип на ПП „Другата България” във връзка с броя и числеността на българите по света.
Ние сме поставили на масата на преговорите нашите предложения. Разчитаме политическите централи да надмогнат партийното си его и да си сътрудничим, защото 3.5 млн. българи зад граница имат право на своя глас и свободно участие в избори, ако желаят. Крайно време е да живеем по демократични правила и да спрем да се делим на българи тук или българи там. Ние сме българи навсякъде по света.

–––––––––––-
Б.Р. Очаквайте утре следващата ни публикация (линк). Още материали по темата за гласуването на българите зад граница ще намерите в нашия обзор (линк).