Проектът се обсъжда на тъмно, при неясни критерии и политическа рамка казва Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда в интервю на Таня Петкова (MEDIAPOOL)
Г-жо Цонева, следите работата на временната комисия за новия Избирателен кодекс. Според вас ще успеят ли управляващите, както обещаха, да приемат до края на тази сесия на първо четене кодекса?
Няма как да бъде приет на първо четене до края на тази сесия. Законопроектът за изборен кодекс още не е разглеждан в цялост от временната комисия. Не е гласуван от нейните членове. Не е подписан от вносителите и не е внесен в Народното събрание. След това предстои гледане от комисиите.
При тази процедура е ясно, че кодексът няма как да мине на първо четете до края на тази сесия. До края на юли могат да успеят да го внесат в деловодството на НС, но ще влезе за гледане в комисиите през септември и едва след това може да върви на първо четене. Освен това искам да припомня, че в своя доклад от 29. 03. 2010 г. ПАСЕ препоръчва проектът за кодекс да се консултира с Венецианската комисия – нещо което трябва да бъде направено, за да има пълни гаранции, че този толкова важен акт гарантира спазването на стандартите за провеждане на свободен и честен изборен процес и защитата на демократичните правата на гражданите.
Институт за Развитие на публичната среда прави независим граждански мониторинг на начина, по който ще бъдат изработени и приети новите изборни правила. Какво всъщност се случи, след като НС взе решение да се прави ново изборно законодателство?
При конституирането на 41-то НС политическите сили декларираха готовността си да започнат работа по единен изборeн кодекс, който да бъде приет в първата година от работата на новия парламент. В своя декларация от 22 юли 2009 г. НС заяви, че цели “гарантиране на стабилност на демократичната политическа и партийна система чрез честен изборен процес и приемане на ново изборно законодателство и промени в Закона за политическите партии и Закона за допитване до народа”. Преди няколко дни се навърши една година от това обещание.
В състоялите се веднага след изборите дебати, депутатите твърдяха, че обществото не вярва, че в България има честен изборен процес и това налага създаването на временната анкетна комисия, която като политически орган да даде политически отговор какви са причините за това и да зададе посока на бъдещата работа по Изборен кодекс.
Септември 2009 г. бе сформирана Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за НС от 5 юли 2009 г. декември тази комисия приключи работа. Вместо Бяла книга на изборния процес в България, която да предизвика широк обществен дебат, да определи политическата рамка и принципите, които ще следва новото изборно законодателство комисията, след тримесечна работа „достигна до извода за неотложна необходимост от изработването и приемането на ново изборно законодателство със съответни гаранции за законосъобразното протичане на изборния процес“. И до днес докладът не е публикуван на сайта на парламента.
От подробния анализ на съдържанието на доклада става ясно, че комисията не е успяла да достигне до ясен и систематизиран списък на проблемите, които новото изборно законодателство трябва да реши, т.е. политическият отговор, задаващ рамката на предстоящата реформа в изборното законодателство, не беше даден.
През февруари 2010 г. бе сформирана временна комисията от 15 депутати, по трима от всяка политическа група, за изработване на Изборен кодекс. Мандатът на комисията е 6 месеца.
Последните три месеци временната комисия работи закрито, тъй като заседават само работните групи по отделните глави на кодекса. Така работата не става ли непрозрачна?
Бисмарк е казал „Колкото по-малко знаят хората за това как се правят салами или закони, толкова по-здрав ще бъде сънят им“. Въпреки това ние се опитваме да проследим как и от какви парчета ще бъде направен изборния кодекс – един от най-важните за политическата ни система закони. Проследяването на процеса се затруднява, защото комисията от 4 май 2010 г. не е имала открито заседание. Нито медиите, нито неправителствените организации знаят какво се случва, какви предложения се разглеждат, какви са аргументите на различните политически партии. Работи се в групи, чиито заседания не са открити.
Правилникът на НС указва, че временните комисии работят по правилата на постоянните комисии. Не е предвидено с каква честота следва да заседава една комисия – това тя си решава, но 3 месеца без да има публичен дневния ред, от общо 6 месеца мандат, според мен е абсолютно неприемливо. Твърдеше се, че юни ще започне обсъждането и гласуването в комисията на текстовете от проекта, глава по глава – това не се случва, защото няма готовност.
Каквото и да се работи в тези групи, липсата на публичен дебат за същността на предложенията, техния смисъл и философия ограничава възможността за всякакво участие в този процес и поддържане на публичния интерес и информираност по този толкова важен за демократичното управление акт. За нас е много важно публично да се обявява какъв резултат се цели с всяко едно предложение и какво ще се постигне с неговото прилагане за политическата система.
Ние сме дали предложение например за намаляване на броя на застъпниците с цел ограничаване на легитимното купуване на гласове и прерязване на престъпните мрежи за упражняване на контрол при купуване на избори, по-строги механизми за финансова отчетност на кампаниите на местно ниво, въвеждане на преференциален вот и др. Нямаме обратна връзка как се възприема това и не получаваме възможност да го представим и аргументираме поред комисията, защото тя няма заседания през последните месеци. Това е само един пример.
Вижте какво се случва във Великобритания. Там започват политическа реформа. Ще бъде променена избирателната система с въвеждане на алтернативна система за гласуване. Волята на избирателите за промяна в изборната система ще бъде проверена чрез референдум и публични обсъждания. На сайта на британския парламент можете да видите апел към гражданите да изпращат своите мнения по реформата.
Председателят на парламентарната комисия, натоварена с промените, казва, че иска да получи гледните точки и мненията на колкото може повече граждани, включително и чрез използването на новите медии. Подходът, както виждате, е доста различен между британския и българския законодател.
Временната комисия организира две обществени обсъждания, през декември и март, с ангажимент за още едно през май, което не се състоя. Предстои да видим какво от предложенията на неправителствените организации е намерило място в кодекса. Ако комисията се интересува и насърчава участието на гражданските структури в дебата по новите изборни правила, би следвало в доклада към законопроекта да се сложи резюме на постъпилите предложения от заинтересованите организации и становището на комисията по тях.
Има ли според вас съгласие между отделните парламентарни сили единомислие по основните проблеми, свързани с унифицирането на изборното законодателство?
Оставаме с впечатлението, че комисията работи без ясна политическа рамка. Този парламент имаше изключителната възможност да приеме изборния кодекс през първата година от своя мандат, но това не се случи, въпреки шумно заявените ангажименти. Причините могат да са различни – липса на истинска воля да се направи промяна, липса на капацитет или пък други наложени приоритети на мнозинството.
Партиите са изключително единни по отношение на невъвеждането на преференции на местни избори. В този смисъл законодателството няма да е до край унифицирано, тъй като на парламентарни и евроизбори ще има преференция, а на местни избори избирателят няма да може да посочва своите предпочитания. Точно там, където хората се познават и елементът на мажоритарност има смисъл, това няма да се случва.
Още не е ясен и прагът, при който преференцията ще се зачита. В началото всички партии бяха категорични, че той следва да е нисък, за да действа. Сега какво се е получило предстои да видим.
Понякога в комисията има комични моменти – внася се нещо за разглеждане, но не е ясно кой стои зад него, коя партия го предлага, за да го защити и аргументира. Работата зацикли, изглежда поддържането на статуквото надделя.
Страхувам се, че ще видим една леко модифицирана компилация от съществуващите досега четири изборни закона – за парламент, за евродепутати, за местни избори и за президентски избори, обединени в изборен кодекс. Каквато не беше целта на това усилие.
Очаква ли се промяна на многомандатните райони?
Макар, че има нужда от сериозно прекрояване на многомандатните райони, в тях няма да има промяна. Сегашното състояние е несправедливо спрямо избирателите. Заради това, че някои от районите се различават в пъти по брой на населението, се изкривява представителството на регионално ниво. Гласовете в отделните МИР- ове тежат по различен начин. Някъде един депутат се избира с 3000 гласа, а другаде с 20 000. Тази несправедливост няма да бъде премахната. Твърди се, че се изчака преброяването през март 2011 г. и тогава пак да се гледа кодекса в частта за избирателните райони, но на мен не ми изглежда достоверно. Така една от ключовите задачи на кодекса остава нерешена.
Успоредно с Изборния кодекс трябваше да вървят и промените в други закони, свързани с изборите – в Закона за политическите партии, НК и НПК. В Наказателния кодекс бе направена промяна, която позволява използването на специални разузнавателни средства при купуването на гласове, но законът за политическите партии не е пипан.
Остава открит въпросът за обжалването на резултатите от изборите в административните съдилища. Сега при парламентарни и европейски избори и при избори за президент и вицепрезидент оспорването е пред Конституционния съд. Комисията обсъждаше да изпрати запитване до КС по този въпрос, но мисля, че това така и не се случи.
Изключително важно е гражданите да бъдат много добре информирани техните политически представители какво са направил в рамките на дискусията за Изборния кодекс, колко последователни са били в отстояването на определени принципи и какво предлагат, за да се гарантира честността на изборния процес. За това по проекта, който осъществяваме, с подкрепата на Балканския тръст за демокрация, чрез портала „Граждански форум за нов изборен кодекс“, предоставяме информация за това, което излиза в медиите, документи на комисията, позициите на партиите.
Един от тези проблеми, които мнозинството иска да ограничи, е т. нар. корпоративен вот и купуването на гласове. Ще успеят ли да го пресекат?
Предлага се регистрация преди изборите в определен срок и регистриране на листи на партиите и коалициите най-малко в 50 – 100 общини на местни избори или в цяла област или регион за планиране. Не виждам това как ще спре корпоративния вот. Според вас т. н. бизнес партии ще успеят ли да се регистрира в 50 общини за изборите? Според мен да. Ако не могат да се регистрират коалиции с имена като МОРЕ, ФАР, „Заедно за….“ на 100 места, то корпоративният вот и купените гласове ще се използват за завладяване на местната власт, чрез взета под наем или прекупена партия, която отговаря на условията на кодекса и на конкретното място ще бъде ракета носител за престъпните интереси.
Този подход драстично ще се увеличи броя на независимите кандидати. Ще се купуват отделни „независими“ кандидати – преминаването на общинската избирателна квота ще осигурява участието в общинския съвет. Няколко независими кандидати, вкарани в местната власт и престъпните интереси отново ще са задоволени. Наличието на многото кандидати разпиляват силно вота и така се улеснява допълнително купуването на гласове.
Трябваше да има специален дебат за купуването на гласове, много широк с участието на експерти, НПО, партии. Това е ключовият за решаване въпрос в кодекса. Проблемът с изборите за продан нарежда България до страни като Конго, Колумбия, Филипините, Еквадор, Мавритания, Мароко.
Ще бъде ли въведено, поне експериментално, електронното гласуване?
Да, кодексът ще предвижда пилотно електронно гласуване. Знам, че „Гласуване без граници” внесоха конкретно предложение до комисията как това да се случи. Обмисляше се да бъде въведено пилотно гласуване през Интернет и регионален преброителен център на частичните кметски избори в Габрово. За да се направи такъв експеримент беше нужна промяна в закона за местните избори, тя обаче не беше направена и идеята с експериментиране на двете идеи пропадна.
Сред мнозинството имаше идеи и интернет-медиите да бъдат „приравнени“ с останалите по време на изборната кампания.
Принципно, терминът „медия“ и „интернет – медия“ няма легална дефиниция. Усилието на комисията да получи точна дефиниция на понятията интернет сайт, собственик на интернет сайт, социална мрежа, предизвика бурен дебат сред интернет общността. Разгоря се дискусия блоговете медии ли са, която мисля, че е полезна.
В крайна сметка след множество обяснения от страна на председателя на комисията като че ли стана ясно, че разпоредбите в Изборния кодекс ще засягат електронните версии на вестниците и информационните агенции, без блоговете и мрежите.
Проблемът възникна от това, че няма достатъчна публичност за съдържанието на проекта за кодекс и от това, че вносителите на различни идеи не ги представят и защитават пред обществото. Специално за тези текстове имаше скандал в комисията – искане на извинения, за това кой бил ги внесъл и какво всъщност е целял с тях.
Между другото, в закона за избор на президент и вицепрезидент от 2006 г. има текст: „Общите правила за предизборната кампания, включително тези за електронните медии, се прилагат и за всички интернет сайтове”.
Източник: http://mediapool.bg/
Разбира се, че е вярно и най-лошото е, че освен на Антоанета Цонева и няколко човека още, май други това не ги вълнува. Васил Левски бе възкликнал преди 150 години: „Народе…“
„Нямаме обратна връзка как се възприема това и не получаваме възможност да го представим и аргументираме поред комисията, защото тя няма заседания през последните месеци.“ – това вярно ли е наистина???