Понякога съм тих,
стих или роман,
заради… да ме четеш.
Подробно. Без прекъсване.
Просто ей така.
Да ти запълня времето,
между две кофеинови –
димести глътки.
Липсата ти ми е в повече
от необходимото,
затова плача само нощем.
Зная – че съм, съм…
егоистично нахален съм.
Безработен самотник.
Или обратното. Все тая.
Не умея да говоря френски,
но се справям с отлежало уиски.
Слушам Бийтълс – и какво ли не,
мечтая си да пуша наргиле.
И да съм пак разглезено дете.
През зимата тъгувам за море,
през лятото – за тиха снежна приказка.
Ибрахим Бялев
