Интервю на Б. Зюмбюлев и В. Иванов с проф. Близнашки,
в. „24 часа“
.
– Проф. Близнашки, имаме ли изобщо нужда от служебно правителство?
– Поставяте много радикално начало. Появиха се мнения, че не е нужно служебно правителство. Но мисля, че едно правителство в оставка, което е бламирано току-що и е страна в борбата между партиите, не може да организира безпристрастно изборите. А едно служебно правителство може и трябва да осигури политическа неутралност и нормални условия за произвеждане на изборите. Навремето при действието на Търновската конституция също е воден този дебат. Известният интелектуалец Стоян Михайловски остро поставя въпроса, че не трябва изборите да се правят по начина, практикуван от Фердинанд – да уволнява правителството, което вече не му върши работа, и да назначава ново, след което разпуска Народното събрание и насрочва избори, печелени от тези, които вече са поставени на власт. По онова време се появява сентенцията, че изборите се печелят от този, който ги прави. Царят се превръща във властораздавач, а изборите легитимират постфактум взетото от двореца решение. В този смисъл служебното правителство е едно от големите конституционни нововъведения от 1991 г. и не трябва да се подлага на съмнение. А хората в тези правителства трябва да не се оставят да бъдат въвличани в борбите, които водят партиите.
– Кои са първите пет неща, които ще свърши правителството?
– Такива въпроси би трябвало да се отправят към политици, които току-що са спечелили изборите и имат мнозинство, за да управляват страната. Ние сме служебно правителство и няма да правим фундаментална промяна. Отправната ни точка са приоритетите и задачите, формулирани от президента Росен Плевнелиев.
Първата стъпка е да се установи реалното положение на нещата след едногодишното управление на едно
правителство, чиито действия се характеризираха с дефицит на легитимност
Без да сме наясно с истинската картина, не можем да предприемем никакви смислени управленски действия. А тази картина е свързана с наличието на множество кризисни явления и процеси в икономиката, финансите, енергетиката, здравеопазването, екологията и т.н.
Втората стъпка е насочена към възстановяване на доверието на обществото в неговите собствени държавни институции. Хората настояват за нов морал, а това означава институциите да се ръководят от идеята за общото благо, а не да обслужват частни и корпоративни интереси. В нашия контекст новият морал означава и стремеж да се подпомогнат бедстващите след наводненията сънародници и райони. Не можем да ги оставим без подкрепа колкото и да са ограничени ресурсите. Хубаво е, че можем да разчитаме на фонд “Европейска солидарност”, но преди това ние трябва да проявим национална солидарност и да откликнем на призивите за дарения и доброволчески труд.
Третата стъпка предполага опит за стабилизиране на основните системи. Може само да се съжалява, че предишното правителство не положи достатъчно усилия, за да се актуализира бюджетът. Ние работим в условия на остър финансов недостиг и можем само да продължим работата по ключови реформи. Специално усилие полагаме да се възстанови доверието с нашите партньори в ЕС, като се надяваме скоро да се възстановят плащанията по спрените програми “Околна среда” и “Регионално развитие”.
Четвъртата ни стъпка е организирането на предсрочните избори. Това е основната ни задача, но тя не може да бъде изпълнена успешно, ако преди това не настъпи успокоение в политическия живот, в който напоследък бушуват твърде силни страсти.
Ние няма да бъдем страна в предизборната кампания
Погрешна е стратегията на онези политически сили, които се опитват да превърнат нашето правителство в свой основен противник, тъй като това няма да доведе до нищо добро най-вече за тях самите.
Нашите намерения са да създадем нормални условия за свободни и честни избори в тясно взаимодействие с гражданското общество. Ще предприемем решителни действия, за да не допуснем опорочаване на вота, както това стана с т.нар. Костинбродска афера. Специални усилия ще положим ако не за пресичане, то поне за минимизиране купуването на гласове.
Най-сетне петата стъпка ще бъде ориентирана към разработването на някои законодателни начинания, чрез които да подпомогнем онези, които ще дойдат на власт след изборите. Актуализацията на бюджета не търпи отлагане, за да може държавата нормално да осъществява своите функции до края на годината. Не сме се отказали и от референдум за изборна реформа и ще предложим изменения в Закона за пряко участие на гражданите в осъществяването на държавната власт.
– Постоянните скандали за кадровите ви решения атака срещу правителството ли са, или просто къса резервна скамейка?
– Това можеше да се очаква, тъй като служебното правителство дойде на власт след едногодишните протести на гражданското общество срещу диктата на олигархията. Разломът, който се получи в недрата на олигархията и допринесе за падането на кабинета “Орешарски”, не означава, че тези влиятелни кръгове, които разполагат с огромна медийна власт, ще се примирят с положението си на губещи, обречени да понасят нови и нови удари. Напротив, те полагат огромни усилия да разрушат крехката солидарност, която беше създадена между различните обществени среди, които участваха в протестите. Едно от средствата са непрестанните атаки срещу кадровите решения на правителството. Началото се постави с оспорването на персоналния състав на правителството, а впоследствие на нож се посреща всяко конкретно решение. Още в самото начало се заговори за повсеместна чистка, макар че самият Пламен Орешарски уволни всички назначени от него зам.-министри. Ние нямаме намерения да стигаме до крайности, но ще направим необходимите кадрови промени в различни политически и административни звена, за да дадем ясен знак за настъпващата промяна и да постигнем по-голяма степен на ефективност в нашата работа. Що се отнася до министрите от служебното правителство, то повечето от тях са млади хора с добро образование, компетентни и отговорни, които са преизпълнени с желание да направят нещо добро за страната си. Атаките срещу правителството издават и страховете на олигархията, че е на път да загуби – и то за дълго време – да дирижира безпрекословно националния политически живот. Самата мисъл на тези хора, че губят своите господстващи позиции, ги истеризира и ги тласка към невъздържани изблици и квалификации.
– Защо назначавате хора със спорно минало като Ваньо Танов?
– Ваньо Танов е точният човек за точното място в този момент. Каквото и да се говори за него, той е доказан професионалист. Положението в митниците е изключително тежко, да не кажа трагично. Те са се превърнали в разграден двор, където се разпореждат функционерите на управлявалите до неотдавна политически сили. Само човек като него, който е доказал, че не се страхува от силните на деня, може да въведе ред в тази система, а това ще засегне множество частни и корпоративни интереси. Нека го съдим по резултатите. Ако успее да ограничи контрабандата и да увеличи приходите в хазната, това ще бъде най-добрият атестат за неговата работа и всички спорове по повод неговото назначаване ще останат назад във времето. Също както вие ме питате мен, аз питах финансовия министър защо Ваньо Танов. И той ми каза: “Нямаме особен избор, трябва да се влезе и да се започне незабавно. Накрая всички прогнози за постъпленията в бюджета ще отидат по дяволите.” И аз
поех този политически риск.
Не ме интересува откъде идва Танов. Аз откъде идвам? Нали съм червен, даже левите напомнят колко съм червен, най-червеният от всички възможни. Но никой не може да каже, че Георги Близнашки е корумпиран.
– По повод назначението на Танов и областните управители Бойко Борисов се разграничи категорично от правителството и дори ви обвини, че сте сценарий със славата на правителство на ГЕРБ да работите срещу ГЕРБ. Така ли е?
– Това не е правителство на ГЕРБ и то си личи отвсякъде. Предполагам, че
моето име предизвиква и вдясно определени съмнения и подозрения.
– Казахте, че когато задкулисието реши да ти скрои номер, трудно се овладява положението. Кой е задкулисието и какъв е номерът?
– Под задкулисие имам предвид онези кръгове на “невидимата власт”, които упорито налагат гледната си точка по всички обществени проблеми и дискретно насочват процесите. Ядрото на това задкулисие са остатъчните структури на някогашната Държавна сигурност.
Тези хора продължават да живеят с мисълта, че властта се предава по наследство, а не произтича от доверието на управляваните в техните управници. Затова лансират и налагат като публични фигури подставени или зависими лица, които с готовност обслужват интересите на олигархията. По тази причина България продължава да затъва вече 25 години в посткомунистическото блато, докато повечето от останалите източноевропейски държави отдавна забравиха какво е това преход и навлязоха в режим на устойчиво развитие.
– Поехте ангажимента да няма “Костинбродска афера”. Как ще гарантирате, че изборите ще са честни?
– Знаете, че имахме идеята за особен министър за тази материя, но след като стана ясно, че гражданското общество е свръхчувствително към всички, които вече са се занимавали с избори, реших лично да поема отговорността.
Направил съм една работна група, която всяка сутрин се събира да уточним какви задачи имаме за деня и следващите няколко дни. Преди няколко дни посетихме печатницата на БНБ. Там всичко е под контрол, видяхме техниката, на която ще се отпечатват бюлетините. БНБ е закупила хартията изпреварващо и само очакват какви ще са размерите на бюлетините, за да започнат да настройват машините. Има пределна яснота по въпроса за количествата, които трябва да бъдат отпечатани, начина на съхранение, предприети са изключителни мерки за сигурност. Взети са сериозни мерки за транспортиране на бюлетините и тяхната охрана.
Но моето най-голямо желание е да пресечем някои от най-грубите прояви на търговия с гласове. Правоохранителните органи вече планират серия мероприятия, които ще предприемат по време на кампанията. Добре известни са основните огнища, където се прибягва към купуване на гласове. Така че има какво да се направи и аз вярвам, че ще имаме успех в тези начинания.
– Търговията с гласове не е ли практически легализирана с наблюдателите?
– Съжалявам, че законът позволява толкова много наблюдатели. Това води да натоварване на секциите и винаги може да се крие опит за контрол върху избирателите. Налице е корупционен потенциал, но нека не подозираме всички.
– Кои са слабите звена в изборите, които сте набелязали с работната група? Мъртвите души в избирателните списъци?
– Избори като избори. В момента сме създали една солидна организация, администрацията работи на пълни обороти, така че дано не се появи слабо звено.
Мъртви души няма,
защото списъците на ГРАО внимателно се актуализират. Големият проблем е, че в Западна Европа ще има вероятно много голям брой гласоподаватели, които няма да се явят, защото секциите ще са им далеч и ще имат проблеми да стигнат до тях. Оттук се появява и това усещане за наличието на мъртви души.
Доста е направено през годините от онези първи избори, когато имаше сериозни съмнения за наличието на мъртви души в избирателните списъци. Радикалното решение в тази посока е активната регистрация. Но това е една законодателна промяна, която ние не сме в състояние да направим и мисля, че като общество не сме готови да го сторим.
– Президентът Росен Плевнелиев поиска от вас ревизия на предното управление. Това, което ще обявите, няма ли да се превърне в оръжие за предизборна агитация?
– Това, което ще направим, е да разкрием фактическото положение на нещата. Не си поставяме за цел да разбием на пух и прах предходното правителство и неговата политика. Тя беше подлагана на критика през цялото време на неговото съществуване. По-важното е да дадем реалните параметри на състоянието на страната и да оставим политическите партии да дадат своите интерпретации и оценки. Но понякога фактите говорят сами за себе си.
Вие помните, че проектът за актуализация на бюджета бе внесен от правителството на Пламен Орешарски, който призна, че до месец май имаме нормално развитие, но след това се наблюдава спад, който евентуално ще се коригира през следващите месеци. Големият проблем е, че това е хипотеза. И те
трябваше да актуализират бюджета, за да сме спокойни,
да сме с развързани ръце и да можем да действаме при негативни тенденции. Още повече, че имаме и цъкащата бомба в КТБ, която не се знае кога може да избухне, защото там нещата са под силно напрежение. Ако беше приета актуализацията на бюджета, това щеше да успокои нещата, а бившите управляващи не я направиха по чисто политически съображения, за да могат да твърдят, че управлението на Орешарски е било изключително полезно за страната. Една актуализация на бюджета щеше да е признание за обратното. Така те си затвориха очите за тежкото положение, пред което е изправена страната.
– Не ги ли уплашихте Вие самият с искането да получите празен чек?
– Не, аз не съм искал празен чек. Това е твърдение на една журналистическа провокация. Аз неслучайно не говорих по тези въпроси и исках политическите партии да постигнат съгласие помежду си. Не съм правил никакви изявления по този повод и заради това не мога и да бъда упрекван, че съм искал празен чек. Но ние имаме прецедент от 1996 г., когато при аналогична ситуация, правителството на Стефан Софиянски получи разширени правомощия с оглед на тежката финансова ситуация. Не мисля, че подобно овластяване щеше да създаде някакви проблеми, особено при прецизно формулиране на юридическите текстове. Точно обратното, то щеше да даде допълнителна сигурност и повече спокойствие.
– Успяхте ли да се запознаете със състоянието на държавата? Има ли опасност да предадете на редовния премиер в късната есен една фалирала държава?
– Да се говори за фалирала държава е пресилено и несериозно, защото макроикономическите ни показатели като цяло са стабилни. Ние поехме ангажимент да покажем цялата истина без сянка на реваншизъм. В процес на сканиране са всички обществени системи. В енергетиката, където общественият интерес е особено чувствителен, се предприемат спешни стабилизационни мерки, за да се избегнат изненади наесен. Въпреки натрупания дефицит в сектора и липсата на средства за поддържане на енергийната мрежа, правителството ще насочи усилията си към финансово стабилизиране и подобряване ефективността на работа на държавните предприятия в тази сфера. Ще бъде учреден енергиен борд, в който ще участват всички заинтересовани страни, а това означава, че ще бъде дадена възможност да се чуе гледната точка на всеки един от участниците на енергийния пазар. Накратко казано, всичко, което правим, е насочено към предотвратяването на евентуални изненади за тези, които ще дойдат след нас.
– Ще отмените ли строителното разрешително за “Южен поток”?
– Ние
не сме против “Южен поток” по принцип,
но той трябва да се осъществи само според изискванията на европейските правила. Може само да се съжалява, че предходното правителство предприе поредица от недобре обмислени действия и така породи основателни съмнения, че обслужва чужди геополитически интереси. В наказателна процедура сме и няма да предприемем нищо, което би довело до едни или други санкции. Затова ще преустановим всички действия по този проект, докато ЕК не излезе с ясна и недвусмислена положителна оценка. Евентуално предварително изпълнение на дейности по проекта би довело до усложнения, защото наказателната процедура срещу страната ни още не е приключила и може да се стигне до вреди за държавата. Ето защо на този етап всички дейности по този проект са преустановени.
– Обявихте, че не сте се отказали от идеите на пропадналия референдум. Как ще действате, за да ги прокарате?
– Няма основание да се твърди, че референдумът е пропаднал, само защото беше осуетено неговото провеждане едновременно с европейските или предстоящите национални избори. Идеята е жива и повдигнатите от държавния глава въпроси тепърва ще се обсъждат както от новоизбрания парламент, така и от българската общественост.
– Успяхте ли да говорите със Станишев да подкрепи кандидатурата на Кристалина Георгиева за върховен представител по външната политика на ЕС? Той ще го направи ли?
– Не съм разговарял лично с него, но му изпратих открито писмо. Надявам се, че то вече е стигнало до централата на ПЕС в Брюксел. Така или иначе, писмото е вече публично достояние. Затова очаквам да получа някакъв отговор от г-н Станишев. Смятам, че е дошло време да започнем да говорим на един глас, когато страната ни има интерес, като преодоляваме теснопартийните интереси на едни или други обществени среди. Още повече, когато става дума за българин, който има шанс да заеме отговорен пост на най-високо европейско равнище.
– Трудно ли ви е да говорите с хора от БСП, след като с действията си се отказахте от партията, а след това и тя ви изгони?
– Не ми е трудно да разговарям с когото и да било, защото по природа съм диалогичен човек. Друг е въпросът, че
доста хора от БСП избягват контакти с мен,
за да запазят вътрешнопартийните си позиции.
– БСП затворена страница ли е вече за вас?
– Да, определено е така. За мен връщане назад няма. Макар че бях изключен в нарушение на уставните норми, нямам никакво намерение да обжалвам взетото решение. Духовните връзки с бившата ми партия са отдавна прекъснати, защото тя се превърна в партия на олигархията.
– Ляв премиер на дясно правителство беше едно от определенията за вас. Може ли да работи тази конструкция? Как всъщност беше съставено това правителство и имахте ли думата при определяне на членовете му?
– Нямам проблеми да работя с членовете на служебното правителство, независимо от някои идейни различия помежду ни, защото нашата базисна цел е да възстановим изначалния ценностен консенсус, върху който се изгражда демократичната система за управление в България. Иначе самото правителство беше формирано в диалог с държавния глава, който имаше водеща роля и му благодаря за доверието.
Нека не се забравя, че това е правителство, което се възприема от останалия свят като “проевропейското правителство на България”. Показателно е обстоятелството, че още в първите дни след нашето встъпване в длъжност Европейската комисия одобри Споразумението за партньорство между България и ЕС за периода 2014-2020 г. Ако сме коректни партньори през този период, ще разполагаме с огромни финансови ресурси, благодарение на които ще можем да постигнем устойчив икономически растеж и рязко покачване на жизненото равнище в нашата страна. Така че не трябва да се вслушваме в сладките гласове на евразийските сирени, а трябва с твърда стъпка да продължим по избрания път на държава не само пълноправен, но и пълноценен член на Европейския съюз и НАТО.
Драги Веселине, Симеон Дянков, Милен Велчев, Николай Василев и пр., не бяха избрани от българските избиратели – нито тези в България, нито тези в чужбина, за да влязат в управлението на страната. Други ги избраха, не избирателите. И ако тези бивши министри от управлението не оставиха добър спомен от своето министерстване – на тези, които са ги избрали се сърдете (и които са като тях всъщност), не на българите в чужбина и на цялата диаспора едва ли не.
Вие, впрочем, вероятно за първи път попадате на този сайт. Ако бяхте от читателите, които не веднъж са влизали в него, едва ли бихте написали толкова лесно подобни обиди за него.
Хората не се делят на свестни и несвестни, българите не се делят на свестни и несвестни, в зависимост от това дали са в България или в чужбина. Тъжно е, ако не знаете това.
Впрочем, ако сте човек човек, който е избързал да напише някакви обиди, понеже му е накипяло на душата – но по адрес на издание, което изобщо не заслужава това, бихте могъл да напишете две думи за извинение. Ако въобще си направите труда да разберете какво точно е това издание и за какви различни цели и каузи – и за българите в страната, и за тези в чужбина, и за отделни случаи на хора, изпаднали в беда, се е опитвало и се опитва да помага според силите си.
Веселине, виждам че си интелегентен човек щом си проумял някои очевадности – ще се разберем. Заповядай пак на сайта – тук уважаваме умните хора, които не се страхуват да кажат това, което мислят. Просто сега имам друга работа и не мога да ти отговоря по-подробно. Само ще кажа, че си прав че Еврочикаго не бе измислен да има общо с България, но… но един път се наложи – заради смъртните присъди на медицинските сестри, после още веднъж заради Спаси Дарина, после 3-4-5 път и така естествено стана мост за проблеми и каузи. И вече повечето му читатели са от България.
И това за вълненията и за идилийката е вярно, но е вярно също, че ако някой поиска да се върне обратно му е в пъти по-трудно отколкото, когато за първи път е стъпил в САЩ.
И имената на тия хубостници правилно цитираш – и причината е, че никой не ни попита дали струват (щяхме да ви кажем истината), а не да ги приемете така радушно, да гласувате с две ръце за тях и даже задниците на някои от тях да целувате.
И накрая не съм съгласен, че нямате нужда от нас. По-точното е, че само смахнати като нас имат нужда да се връщат назад, за да почиват в едно бетонно Черноморие, да се пазят да не бъдат излъгани в таксито или окрадени в трамвая. А нима не ни чакат сестри и майки да се върнем назад? Единствено на онези от статуквото не сме нужни. А ти не си от тях, нали?
Еманация на ганьовизацията-„EUROCHICAGO“…Колкото“EURO“има общо с“CHICAGO“,толкова двете имат общо с Булгаристан ! И всички булгаристанци в Чикаго-загрижени,развълнувани,животрептят с проблемите български…Идилийка ! Чак буца ми заседна на гърлото,като си дадох сметка какви хора(и колко)мислят за моето добруване ТУК,в Бг.А на някои и имената вече им знаем-Милен Велчев,Никито Василев,Симеон Дянков,Един Друг Симеон,Богдан Томалевски…изобщо-гешефтари от световна величина ! ‘Аре нЕма нужда !..