Българин бе спасен, след като се опитал да стигне с гумена лодка от Великобритания до Съединените щати, съобщава Daily Mirror.
.
30-годишният българин е трябвало да бъде отведен насила от спасителния екип, който го е застигнал след отплаването му от пристанището Крайстчърч, в британското графство Дорсет. Един от спасителите, Пийт Дадс, заявил, че мъжът не е бил склонен да се откаже от пътешествието си до Америка.
Мъжът потеглил с 14-футовия (около 4,20 метра) си импровизиран плавателен съд от Дорсет. Той бил странно „въоръжен“ само с улична карта на английския град Саутхамптън. Носел си раница с бисквити, боб и хотдози, но не разполагал дори със спасителна жилетка, а гумената лодка нямала никакви светлини, пише КРОСС.
Когато мъжът бил върнат обратно на брега, се наложил до бъде завит, тъй като показвал първите признаци на хипотермия.
Източник: в. „Новинар“
https://www.eurochicago.com/2014/08/balgariya-zapad-gumena-lodka/
От двадесет и пет години България пътува на запад в гумена лодка напомпана с въздух от демократична фразеология, пробита от пирамидите на мафиотските банки и задвижвана от вятъра на големите международни промени посредством парцаливото и надупчено платно на старата политическата номенклатура. Този вятър духа ту от изток, ту от запад и това в комбинация с подводните течения на организираната престъпност довеждат до курс на страната ни, който може да е най-добрия пример за Брауново движение. В лодката си България се е запасила с фасулец, доматки и краставици отгледани на вилата. Провизията е оскъдна, но какво да се прави – толкова е останала след набезите на вечно гладните и постоянно мързелуващи цигани. Вместо карта на Атлантическия океан България държи в ръцете си копие от Шенгенското споразумение и безуспешно се опитва да открие там пътя към мечтания Американски Рай, познат ни още от рекламните брошурки от времето на студената война. Икономическият климат на Атлантика е суров, студен и мокър. Непрекъснато е заливана малката българска лодчица от вълните на рецесията и трябва да заобикаля ледените блокове на латинското безразличие към слабия, и студен европейски прагматизъм към беззащитния. Огромни и непоклатими са тези блокове изградени от томове и томове европейски бюрократични писания.
България е сама в лодчицата си. Част от екипажа е дезертирал по чужди пристанища, други пък са продадени от търговци на роби да работят за господари в Европейския съюз и Америка. Капитана и офицерите му отдавна вече работят на чужди кораби и флотилии, като юнги, които чистят палубите и помагат в камбуза.
Корабните плъхове стават все по-тлъсти и все по-нахални. Те нападат без спир оскъдните провизии на Майка България, и пробиват в яростните си свади помежду си все повече дупки в стените на лодчицата.
Не е смешен и жалък този българин тръгнал да пресича океана с боб и кремвирши.
Смешни и жалки сме ние, с надеждите си за модерна държава, която някак си да се изгради без тежка промишленост и полезни изкопаеми, без селско стопанство и работливи фермери, без интелигенция и нови технологии, без вяра и духовници, без армия и генерали, без пари и финансисти и най-важното без всякакво наше участие или усилие. Не дай си боже да отделиме един долар от емигрантските си доходи или една секундичка от оскъдното си свободно време. Ние ще седим в удобноте си фотьойли пред широкоекранните си телевизори и ще викаме за България. Давай майко, греби с ръце, изгребват водата, ще успееш. А след това ще си направим пуканки, ще си сипем бира и ще си пуснем я европейското я планета Пайнер и ще псуваме живота на поразия. Смешни и жалки.