12 отговора на най-често задаваните въпроси за HPV (човешките папиломни вируси)

Поради голям интерес на наши читатели и запитвания в редакцията изваждаме тази статия от архива ни от преди почти 5 години. За това време авторът й защити професура. Оставяме я точно както е била написана тогава, но ще се обърнем към проф. Златко Кълвачев да внесе наложените от времето изменения.

Човешките папиломни вируси (ЧПВ) са причинители на най-разпространената полово пренасяна вирусна инфекция в света. Освен това, тези вируси са основна причина за развитието на генитален рак. В страните, където се води точна статистика на това заболяване, са разработени широки скринингови програми за навременно откриване и прилагане на съответни мерки срещу вируса. Установено е, че повече от един милион жени в Европа имат продължаваща инфекция с ЧПВ, която не могат да елиминират в рамките на 6 – 12 месеца и следователно са в повишен риск от развитие на цервикален рак. Въпреки широкото разпространение на инфекцията, в огромната си част промените, които предизвикват тези вируси са доброкачествени; само около 0.1% от случаите прогресират към рак на маточната шийка. Настоящият материал предлага някои от най-често задаваните въпроси и съответни отговори, свързани ЧПВ:
1. Какво представляват човешките папиломни вируси?
ЧПВ са представители на вирусната фамилия Papillomaviridae. Те са с големина около 55 nm, имат двойно верижен ДНК геном и се разделят на генотипове, а не на серотипове, както е при повечето вируси. Идентифицирани са около 200 различни типа ЧПВ. Около 30 от тях се разпространяват чрез сексуален контакт.
Гостоприемникът на ЧПВ е строго специфичен – епителната клетка (кератиноцит). Проникването в клетката се осъществява с помощта на рецептори, които все още са с недостатъчно изяснена природа. Вирусът бързо прониква в ядрото на заразената клетка и се интегрира в молекулата на клетъчната ДНК. Механизмите на вирусната репликация и на клетъчната трансформация под влияние на вируса продължават да се изучават.
ЧПВ са с доказан онкогенен потенциал. Едни вирусни типове носят нисък риск от прогресиране към рак (ЧПВ-6, 11, 42, 43, 44), докато други са свързани със среден (ЧПВ-31, 33, 35, 51, 58) или висок риск (ЧПВ-16, 18, 45, 56) за прогресиране към рак.
2. Какво причиняват човешките папиломни вируси?
ЧПВ са причината за възникване и развитие на различни заболявания, както доброкачествени, така и злокачествени. В голяма част от случаите, заболяването не предизвиква видими изменения или клинични прояви. Доказано е, че почти половината от жените, както и повечето от мъжете, заразени с ЧПВ, не показват никакви симптоми на инфекция. Те всъщност не знаят, че могат да пренасят заразата на други и че те самите могат да развият някое от усложненията на тази инфекция.
Повече от инфекциите, причинени от ЧПВ са транзиторни (преходни). Най-честата клинична изява на ЧПВ е гениталната инфекция. Срещат се обаче и други форми на заболяване, при което се засягат други органи: око, гърло, пикочен мехур, бял дроб.
3. Какво представляват гениталните брадавици?
Гениталните брадавици, наричани още венерически брадавици или остри кондиломи (Condylomata acuminata) са хронично инфекциозно заболяване. В началото те се развиват като малки островърхи разраствания, които постепенно се групират, нарастват и се сливат. Понякога брадавиците намаляват и изчезват спонтанно, без никакво лечение. В други случаи те могат да добият гигантски размери (синдром на Buschke-Loewenstein). Няма начин да се предскаже дали брадавиците ще започнат да растат или ще изчезнат.
Основното място за развитие на тези образувания е по кожата, полулигавиците и лигавиците на гениталиите и перианалната област. При жените, те се развиват на входа и/или във вътрешността на влагалището, по шийката на матката (цервикс) или около ануса. При мъжете, гениталните брадавици обикновено се развиват по вътрешната страна на препуциума, главичката на члена, по-рядко в началото на уретрата. Наблюдават се и по ствола на пениса, по скротума и около ануса. По-рядко гениталните брадавици се развиват в устата или в гърлото на индивид, който практикува орален секс с партньор, заразен с ЧПВ.
Преболедуването от венерически брадавици не осигурява имунитет срещу вируса и не предпазва от повторно заразяване.
4. Може ли ЧПВ да причини друг вид брадавици освен гениталните?
Обикновените кожни брадавици, които се наблюдават по ръцете и/или ходилата на краката (кокоши трън) също се причиняват от ЧПВ. Обаче типовете, които причиняват кожните брадавици са различни от тези, които причиняват венерически брадавици!
5. Как се разпространяват гениталните брадавици?
Гениталните брадавици се предават от човек на човек. Те са много контагиозни (заразни) и се разпространяват по време на орален, генитален или анален секс със заразен партньор. Около 70% от хората, които са имали сексуален контакт с партньор с генитални брадавици развиват генитални брадавици в период от няколко седмици до 5-6 месеца след контакта. Важно е да се знае, че много хора имат генитална ЧПВ инфекция, без да имат генитални брадавици!
Заразяване на новородените може да се получи от брадавиците по гениталиите на майката. В този случай инфекцията се проявява в първите месеци след раждането, обикновено в областта на гърлото (фарингеални или ларингеална папиломатоза). Развитието на генитални брадавици при деца в по-късен период обикновено се свързва със сексуално насилие.
6. Как се диагностицират гениталните брадавици (кондиломи)?
Диагнозата се поставя въз основа на типичната клинична картина. Субклиничните форми се диагностицират с помощта на обработка с 5% оцетна киселина (заразената тъкан избледнява). Жена с външни генитални брадавици трябва да бъде прегледана обстойно от гинеколог, за да се прецени дали инфекцията е обхванала и областта на влагалището и цервикса. Изследването на т. нар. цитонамазка, доказва морфологични промени на клетката. Ако една цитонамазка покаже отклонения от нормата и съмнения за инфекция с ЧПВ (наличие на койлоцити), редно е тези съмнения да бъдат отхвърлени или потвърдени чрез специализирано вирусологично изследване (ДНК тест).
7. Как се определя типът на ЧПВ?
Типизирането на вируса има отношение както към диагнозата, така и към прогнозата на заболяването. Цитологичните и хистологичните изследвания осигуряват индиректни доказателства за вероятно наличие на инфекция, причинена от ЧПВ, но не позволяват идентифицирането на отделните типове ЧПВ.
Ефективно определяне на типа ЧПВ се извършва чрез методите на молекулярната вирусология. Най-разпространената за сега техника за типизиране на вируса е т. нар. полимеразна верижна реакция (polymerase chain reaction, PCR). От изследваните клетки се извлича ДНК, в която се доказва присъствието на специфични за различните ЧПВ типове геномни фрагменти. Тестът е с изключително висока чувствителност и позволява откриването на около 10 вирусни частици в изследвания материал. Освен разграничаването на вирусните типове с висок и нисък онкогенен потенциал, изследването позволява и количествено определяне на инфекцията, т.е. измерване на вирусния товар.
8. Как се лекуват гениталните брадавици?
Напълно ефективно лечение на гениталните брадавици засега липсва. Тоталното ликвидиране на вируса е трудно, защото неговата ДНК е интегрирана в ядрото и на околните, видимо здрави, но също заразени клетки. Това е причината, поради която често се наблюдава повторна поява на брадавиците (рецидиви).
В зависимост от локализацията, размера и стадия на заболяването, както и в зависимост от вирусния тип, лечението се провежда по различен начин. Използуват се медикаменти с деструктивен ефект (3-хлороцетна киселина, Condyllin, Podophyllin, Podofilox, 5-Fluorouracil), както и такива с имуностимулиращо действие: Imiquimod (Aldara), a-Интерферон, Isoprinosine, и др. Приложението на типични антивирусни средства, като Ribavirin, Cidоfоvir, ISIS-02105 и др., също има положителен ефект в някои случаи. Дребните брадавици могат да бъдат отстранени чрез замразяване, изгаряне, или третиране с лазер. Отстраняването на големите брадавици, които не се поддават на изброените методи за лечение, се извършва хирургически. Прилага се и лечение с помощта на методите на сугестия, хипноза и хомеопатия, обаче съобщените в литературата резултати при подобно лечение не дават категорични доказателства относно тяхната ефективност.
9. Как може да се предпазим от инфекция с човешки папиломен вирус?
Единственият начин за предпазване от заразяване с ЧПВ е избягването на директната среща с вируса. Ако Вие или Вашият сексуален партньор има брадавици в областта на гениталиите, сексуалният контакт би трябвало да се избягва докато брадавиците бъдат излекувани! Използуването на презервативи (кондоми) значително намалява риска от заразяване с ЧПВ.
10. Може ли гениталната инфекцията с ЧПВ да предизвика усложнения?
Някои от типовете на ЧПВ са етиологично свързани с рака на женските и мъжките гениталии. Най-неприятната последица на усложнената инфекция при жените може да бъде рак на маточната шийка, вулвата или ануса, а при мъжете – рак на пениса, ануса или простатата. В този смисъл, от особено значение са периодичните профилактични прегледи при съответен специалист и навременното лечение.
11. Бременност и раждане при налична инфекция с ЧПВ
Лечението на бременната жена с генитални брадавици трябва да се провежда особено внимателно, поради опастност от предизвикване на преждевременно раждане и/или увреждане на плода от локално прилаганите медикаменти, които проникват през кожата и лигавиците.
Гениталните брадавици могат да причинят неприятни проблеми по време на бременността и раждането. Възможно е те да нарастнат по време на бременността и да предизвикат затруднения при уриниране. Ако брадавиците са във влагалището, те го правят по-малко еластично, което може да създаде проблем по време на раждането.
В редки случаи децата, родени от майки с генитални брадавици могат да развият брадавици в гърлото (фарингеална или ларингеална папиломатоза). Лечението в тези случаи се състои от комбинация на лазерна терапия с интерферонови апликации.
12. Какви са перспективите?*
Разработени са два типа ваксини против ЧПВ: за предпазване от инфекцията, профилактични ваксини и за лечение на заболяването, терапевтични ваксини. В момента се извършват разширени клинични проучвания и регистрации на двата типа ваксини. Очаква се новите ваксини да се появят на пазара след около година*. (Б.Р. Към днешна дата ваксините са вече на пазара.)

Author: Prof. Zlatko N. Kalvatchev, M.D., Ph.D.