Мислех си как да постъпя. Какво е България за мен? Ето днес например пих за пръв път една местна за щата Ню Йорк бира. Хареса ми. И както ми хареса, така си и казах: Не е български този вкус. Преди години ме поканиха на гости македонци с българско самосъзнание. Дядо Димитър и баба Василка. Те от четиридесет години живеят в Америка. Като влязох в къщата им, ме лъхна една миризма на тъкани черги, варен боб, сушени пиперки и още много неща, които не можех да определя. Сърцето ми каза: „Тук мирише на България“.
Та това нещо в мене, което все се обажда и все ми казва „българско е“ или „не е българско“, това е за мен България. Това гласче го имам аз, имате го и вие. И ти, и тя и той. Че кой друг, освен българин, може да ги прочете тези редове и да ги разбере? И на кого другиго му пука за това, какво пиша тук?
Заради този глас, който имам аз и който деля с всички вас, където и да живеете, аз искам да помогна. Искам винаги да има място, където да мирише на тъкани черги, варен боб, шарена сол и печени чушки. Място, където се седи на трикрако столче пред ниска софра. Място, където бабата с отрудените ръце ще ти донесе топла питка а дядото ще налее двойно препечена ракия.
Тази година в Индианаполис ще има избирателна секция за пръв път. Аз ще бъда там и ще гласувам. Искам да помогна! Но как?
В България има само една партия – чорбаджийската. Чорбаджии комунисти, чорбаджии демократи, чорбаджии националисти, чорбаджии турци, чорбаджии бандити.
И как да има друга партия, като всички в България, които не са чорбаджии, работят за чорбаджиите. Шуреят ми работи за БСП, защото ТЕЦ-ът, в който си изкарва залъка, е на свързана с БСП фирма. Брат ми работи също не за железниците, а за някоя от производните на чорбаджийската партия. Всичките ми приятели и роднини, независимо дали го осъзнават или не, са зависими от чорбаджиите. Те нямат избор. Аз обаче имам. Аз не съм зависим от чорбаджийската партия.
Мога да не гласувам. Тогава чорбаджиите ще се облажат от това, че още по документи се водя българин. Ще си откраднат и поделят субсидии, получени заради мен. После ще кажат на всички, че едва ли не една трета от българите са гласували за тях. Ще кажат, че управляват от мое име. Не мога да не гласувам.
Но не мога да гласувам и за никого от тези, които убиват родината ми. Всички им знаем имената. Всеки ден ги чуваме по радиото, гледаме по телевизията и четем по вестниците. Братоубийци!
Ще отворя листа с партии, ще избера най-малките, най-мизерните, най-малко вероятните да влязат във властта – и ще гласувам за тях. Ще гласувам не защото им вярвам, а защото те са най-близкото нещо до бялата бюлетина. Нека знаят чорбаджиите, че аз съм тук и съм независим, и един ден заедно с всички вас ще дойда да им потърся сметката.
Виктор Хинов
Индианаполис, САЩ
България е система за мародерско грабене на българските граждани в изгода на олигархични башибозуци: в царско време царедворците, в комунистическо време – ЦК на БКП и БЗНС, в посткомунистическо – мутро-ченгесаро-милиционерите! Майната й!