strong>Трето писмо до Софийската адвокатска колегия
(…)ПРОВОКИРАМ българското адвокатско съсловие да разкрие своето отношение към властта, която не просто нарушава Правото, а е „ударният юмрук“ на българския клан на прецизно организираната руска, европейска и световна посткомунистическа мафиотска престъпност.
При това трябва откровено да Ви призная, че съвсем неслучайно тази процедура е предприета в контекста на две предстоящи само след около един месец изключително важни годишнини:
*на 31 Октомври (2014 г.-бел. ред.) се навършват 25 години, т.е. четвърт век, от освобождаването ми от Затвора поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда – заедно с предварителното задържане общо 5 (пет) години, 11 (единадесет) месеци и 13 (тринадесет) дни лишаване от свобода;
*на 10 Ноември (2014 г.-бел. ред.) се навършват 25 години, т.е. четвърт век, от „Втората комунистическа революция, извършена за освобождение на забогателия и забогатяващия комунистически елит както от неговото идеологически формулирано задължение да се грижи за бедните и онеправданите, така и от неговата каквато и да е реална обвързаност със самите бедни и онеправдани” [Вж. с.315, Янко Янков,Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7; § 2. Маскарадът „Нежен Революционен Преход” – Първа част http://iankov.blogspot.com/2012/11/2.html ].
ІІІ.
Така, в контекста на тези именно две събития, тук и сега просто съм длъжен да споделя с Вас няколко изключително важни факти и събития, които, поне за мен и според мен, имат непосредствено отношение
не само към самите Вас като упражняващи най-високоавторитетната в цялата история на човечеството професия,
но и към т. нар. българска етнонационална Съвест и манталитет за сакралния характер на Справедливостта.
След като в продължение на няколко години комунистическата Държавна сигурност провеждаше срещу мен своите „строго секретни“, но пределно ясни и очевидни за самия м�е призная за виновен и да пледирам за „милост“, те организираха бутафорен сценарий, при който ми назначиха точно трима служебни адвокати, които хвърлиха луди (но напълно безуспешни!) усилия да се опитат да ме преклонят да се призная за виновен и да пледирам за „милост“.
Нека на този етап да не споменавам техните имена и техната конкретна, неимоверно нагла, чисто ченгеджийска дейност спрямо мен. Все пак, обаче, ще спомена това, че когато в деня преди съдебния процес ме „изведоха“ от изолационната килия на зловещото т. нар. „Седмо отделение“ (където по онова време „временно“, докато бъде изпълнена присъдата им, биваха настанявни най-вече осъдените на смърт), за да ме поставят в килия на т. нар. „етапно отделение“, от която сутринта ще ме отведат в Съдебната палата,
малко преди самото ми въвеждане в тази „етапна“ килия, под предлог, че бил поискал официална адвокатска среща с мен, единият от адвокатите бе дошъл в затвора и ми каза:
„Тази нощ ще ти се случи случка. Вземи си поука и утре пред съда се признай за виновен, разкай се и поискай милост!“.
Тук и сега няма да разказвам подробностите, свързани със „случката“, но все пак изрично и ясно ще кажа, че целият циментов под на килията беше „плътно застлан“ с поне с половин сантиметър вода, че по средата на килията имаше дървена скара или нар, който „се извисяваше“ над водата с около един или два сантиметра, че нарът беше „широк“ само колкото за един човек, че върху нара беше поставен един мъртъв затворник, завит с неимоверно мръсно с какви ли не екскременти одеало, и че за да мога да оцелея през дългата и студена декемврийска нощ, на мен ми се наложи да „спя“ в буквалния смисъл на думата „прегърнат“ с мъртвеца.
Освен това, когато сутринта отвориха килията и ме отведоха в т. нар. „етапен коридор“, където великодушно ми дадоха други дрехи да се преоблека, там ме чакаше вторият от тримата адвокати, който също така започна да ме убеждава да се призная за виновен и да моля за „милост“.
В съдебната зала почти редом до самия прокурор се оказаха и тримата адвокати; аз протестирах техното присъствие, но съдията заяви, че само единият е назначен от следователите, и че другите двама са били наети от баща ми; баща ми, който беше в залата, обаче енергично и демонстративно се развика, като заяви, че не е наемал абсолютно никакъв адвокат.
Все пак, в крайна сметка в залата остана само един, а после по време на другите дни на процеса тримата се сменяваха.
Аз, разбира се, не само не се признах за виновен, но изрично и ясно заявих, че съм невинен, че не съм извършил никакво престъпление, и че престъпници са именно следователите, прокурорите, съдиите и тримата адвокати.
Така, именно благодарение на това изрично и ясно мое поведение, след шест години Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отмени присъдата ми и ме призна за напълно невинно осъден при пълна липса на изискуемите от Закона доказателства.
Отделен е въпросът, че при вземането на решението за оневиняването ми като върховни съдии участвуваха поне половината от съдиите, които преди това, по време на различните инстанции, участвуваха в осъждането ми.(…)
___________________________________
Бел. ред.: Пълният текст на писмото може да бъде четен на адрес http://iankov.blogspot.com/2014/09/blog-post_20.html
