Социалните мрежи и по-благоприятното изборно законодателство създадоха условията за бума на изборни секции зад граница
В тежката конфликтна зона, каквато представляват изборите у нас, една от най-горещите точки неизменно е гласуването в чужбина. Причината е все една и съща – непропорционално големият брой избирателни секции и висока активност сред изселниците в Турция, на фона на относително слабата електорална изява на останалите български граждани извън страната. Това положение неизменно предизвиква ярост сред политическите съперници на облагодетелстваното от ситуацията ДПС и глухо недоволство сред публиката, обзета от смътни подозрения, че се случва нещо нередно право под носа й.
Манипулации или не, има една очевидна причина за мощната политическа деятелност на българските граждани в Турция – добрата им организация.
Изселническите дружества са силни,
многобройни и добре финансирани. ДПС не си губи времето и отдавна протяга ръце и към българските турци и роми в Западна Европа. Сега обаче трендът сякаш се обръща – броят на секциите зад граница достигна рекордните 428, при това не благодарение на съгражданите ни от турски произход, а на нарасналия капацитет за самоорганизация, който демонстрира българската диаспора.
Заслугата, на първо място, е на интернет, в частност – на Фейсбук. Достатъчна е една кратка „разходка“ в мрежата, за да се види колко се е разраснало общуването между традиционно склонните към изолация наши сънародници зад граница. Не след дълго дойде и следващата стъпка – вкарването на високите технологии в политическа употреба. Сполучлив пример в тази посока е стартирания от група българи и организации в чужбина проект „Инициативи за България“ за подпомагане на масовото участие на диаспората на предстоящите избори (news-bg-abroad.com). Основните организации зад него са т.нар. Временни обществени съвети на българите в чужбина, Асоциацията на българските групи (Дюселдорф), Сдружение „Бай Ганьо“ (Манхайм), Сдружение „Българско общество“ (Фрайбург) и др. Сред тях особена активност показаха временните съвети, чиято дейност, макар и на доброволен принцип, по-лесно се съгласува с работата на държавните институции, тъй като е правно регламентирана в Закона за българите, живеещи извън Република България. Той ги определя като консултативни органи на емигрантските общности към българските дипломатически представителства, което обуславя добрите им контакти с външното ни министерство.
Въпреки че се занимават с подобна дейност вече няколко вота поред, до този момент активистите трудно можеха да се похвалят с някакви особени резултати, не само заради характерната за българската диаспора летаргия, но и заради изборното законодателство, което
съвсем обезкуражаваше всякаква активност
с високите си изисквания за откриване на секции в чужбина. Със законовите промени от началото на годината обаче условията на играта рязко се промениха в полза на изборните ентусиасти. За секция в посолство или консулство вече са необходими само 20 подадени заявления за гласуване, а за друго място – 40. След дълго лобиране именно от страна на емигрантите политиците се съгласиха за т.нар. автоматични секции, които се образуват само въз основа на това, че някъде през последните 5 г. е имало място за гласуване и там са пуснали бюлетина 100 души. Повечето секции сега (293) са именно от този тип. Новият Изборен кодекс дори даде възможност на местните посланици и консули да искат от Централната избирателна комисия (ЦИК) откриването на секции. Да не забравяме и възможността за подаване на заявления за гласуване по електронен път.
При така създадените условия всичко, което се изискваше от сънародниците ни в чужбина, беше малко повече организираност и настойчивост пред българските държавни институции. Резултатите си проличаха веднага след като временните съвети в Германия издействаха 19 секции в 16 града, макар че списъкът с автоматични секции на ЦИК предвиждаше само 8 секции в 6 града – Берлин, Бон, Хамбург, Мюнхен, Франкфурт и Магдебург. Поради съществуващия там разрешителен режим, който позволява разкриването на места за гласуване само в дипломатически мисии, Германия дълги години имаше отчайващо нисък брой секции, въпреки че броят на българите там неизменно расте. В края на юли тамошният временен съвет праща на тогавашния шеф на МВнР Кристиан Вигенин становище от външното министерство на ФРГ, от което става ясно, че места за гласуване може да има и извън дипломатическите и консулските представителства. И го молят да поиска откриването на секции за парламентарния вот в 23 немски града. За изненада на дипломатическото ни ведомство, немската страна склонява и дава разрешение за секции в Дортмунд, Дрезден, Дюселдорф, Карлсруе, Кьолн, Манхайм, Нюрнберг, Регенсбург, Фрайбург и Щутгарт.
Безпрецедентно се мобилизираха българите
във Великобритания, които съумяха със свои усилия да увеличат почти тройно – от 11 на 40, секциите в островната държава, в сравнение с вота през 2013 г. Насърчителната кампания за гласуването там също се води от доброволци, координирани от хора на „Инициативи за България“, като лондончанките Десислава Христова и Мария Пейчева. В работата и двете залагат на интернет. „Нали помните онази пословица – лозето не ще молитва, а мотика. Да се хванем за виртуалните мотики… Трябва да вземем нещата в свои ръце като гражданско общество“, казва Мария пред вестник от Чикаго bg-voice.
Подобен е подходът и сред сънародниците ни в САЩ. На предните парламентарни избори там бяха открити само 11 секции, а сега ще са 41. Пример даде инициативният комитет „Висока избирателна активност“ от Калифорния, който излезе с призив към всички българи в Северна Америка да гласуват на 5 октомври. „С твоя глас България може да стане стабилна европейска страна!“, апелират българските калифорнийци. Макар и разпръсната, нашенската колония там е сред най-многобройните общности в САЩ – около 40 хиляди по официални данни, повечето от които в Лос Анджелис, Лас Вегас и Сан Диего, където този път ще се гласува. Секциите са по най-разнообразни места – клуб по народни танци Balkan Aerobics, училище „Хан Аспарух“ в Сънивейл, училище „Васил Левски“ в Лас Вегас, кафе „Мираж“ в Конкорд. В Синсинати, Охайо, ще правят секция в център за йога и фитнес. Единственото място в цяла Северна Америка с две секции ще е в чикагското предградие Дес Плейнс, което отсрами самия град, останал само с 1 секция, въпреки че там има между 100 и 200 хил. българи.
Емигрантската активност направи възможно и
откриването на избирателни секции на цял един континент,
който изобщо не присъстваше в списъка на ЦИК – Австралия. Места за гласуване ще има в Сидни и Мелбърн, където местни българи действаха като координатори на доброволен принцип към тамошния временен обществен съвет, за да се съберат необходимият брой заявления. Бюлетини ще могат да пуснат и сънародниците ни в Бризбейн и Аделаида, където корените на българската общност могат да се търсят в началото на ХХ век.
Същото е положението и в Австрия, където след последните избори, на които масово участваха избиратели с турско-арабски имена (справка за присъствието на ДПС там – фейсбук страницата „ДПС е в Австрия“), се очакваха секции само в столицата Виена и във Винер Нойщад. С усилията на „Инициативи за България“ и местните българи места за гласуване ще има още в Линц, Грац и Брегенц. Специално първите два града са нещо като бастиони на българщината в немскоезичната държава – там има български училища и културни дружества. И най-важното – хората са нахъсани да направят нещо. „Нека сега да покажем, че българите в чужбина подкрепяме каузите не само с думи и лайкове в социалните мрежи, а с реални действия; че не само знаем, но и можем много, че сме информирани и организирани, а не безразлични и разединени. Да станем по-активни политически, също е част от смяната на системата“, пише Мира Бурова в местния сайт http://www.bulgaren.org.
Оттук нататък всичко зависи от избирателната активност. Защото многото места за гласуване изобщо не са гаранция за много пуснати бюлетини – на парламентарните избори през 2005 г., които държаха досега рекорда с 341 отворени секции извън страната, до урните отидоха едва 77 хил., от които 40 хил. гласуваха за ДПС. Оттогава насам активността криволичи – 154 хил. през 2009 г. и 111 хил. през 2013 г. А интересът на нашите сънародници в чужбина диктува да вземат колкото се може по-дейно участие на предстоящия вот, по простата причина че високата активност сега ще се транформира в повече автоматични секции занапред по силата на сегашния Изборен кодекс. И така, малко по малко българската диаспора може да се превърне във фактор, с който политиците ще трябва да се съобразяват повече в бъдеще.
На снимката: Опашка от гласуващи в Чикаго преди пет години. На предстоящите избори няма да е така – за първи път ще има 5 изборни секции ( вж. Къде и как да гласуваме на 5-ти октомври? )
Резултатите от социологическите проучвания две седмици преди края на предизборната кампания показват следното:
1) БСП е пред електорален срив – дистанцията между нея и ГЕРБ расте и вече достига 16-18%, като някои агенции отчитат почти два пъти по-малък резултат за левицата;
2) Ляво-гравитиращите агенции залагат на два други фактора: силен резултат за ДПС и влизането на ББЦ (а може би и Атака или НФСБ) в парламента. Идеята е да няма дясно-центристко стабилно мнозинство. Те се стремят да демонстрират, че ГЕРБ и РБ няма как да имат (устойчиво) мнозинство. По данните към момента, това остава една от големите неизвестни на вота. Все още е напълно възможно един интензивен финал на кампанията да мобилизира по-голямата мека периферия на Реформаторския блок (РБ) и ГЕРБ, така че да сме свидетели на далеч по-изразено дясно-центристко мнозинство;
3) Формацията на Бареков се превръща в шанс за БСП и ДПС – при един раздробен парламент, ДПС или дори БСП могат да бъдат необходими за сформиране на управленско мнозинство. Най-вероятно поради това ББЦ успява да прави скъпа телевизионна кампания и при затворена КТБ;
4) Желанието за коалиционна власт на 56% от избирателите (по данни на „Галъп“) показва, че меката периферия, която ГЕРБ може да мобилизира, едва ли ще му гарантира абсолютно мнозинство. Дори и данните да са завишени, хората явно се страхуват от прекомерна концентрация на власт в ГЕРБ;
5) В този смисъл, един силен резултат за РБ би бил единствена възможност за достатъчно широка дясно-центристка подкрепа за едно правителство;
6) Според данните на Галъп, 53% от хората не смятат, че изборите ще променят нещо, 26% са оптимисти, а 7% песимисти (останалите са без мнение). Колегите четат този резултат като разочарование от политиката, ниски очаквания и т.н. Като изключим 7% песимисти, обаче, огромната част от населението на страната очакват изборите като Pareto improvement: големи групи залагат на подобрение, без да има големи групи, смятащи, че ще загубят. Това е достатъчно, за да създаде стабилно и прието като легитимно управление;
7) Има очакване от страна на левицата, че ниската избирателна активност ще подпомогне малките партии с твърд електорат и тези, които разчитат на контролиран или купен вот (Атака, ББЦ и т.н.). В този смисъл левицата залага на ниска избирателна активност, за да предотврати ясно изразено дясно-центристко мнозинство. Такива сметки са често без кръчмаря, обаче. Може да се окаже, че ниската избирателна активност е за сметка на разочаровани леви избиратели, решили да останат вкъщи (като на евровота). По този въпрос има и разминаване между агенциите – не всички залагат ниска активност. По принцип, би било изнинадващо, ако активността е под 50%, както някои прогнозират.
Това позициониране определя и тактиката на предизборните кампании на отделните партии:
– ГЕРБ се стреми да капитализира първата си позиция, като разшири максимално вота си с хората, които гласуват за победителя. В този смисъл голяма част от реториката е насочена към РБ и други партии – конкуренти за центристки и десни гласове. ГЕРБ би предпочел да управлява или сам, или с малък партньор, който да не може реалистично да поставя условия. Кампанията на ГЕРБ е като цяло приглушена, обаче: явно се разчита на естественото връщане на махалото към дясното след провала на левицата. Това може да изиграе лоша шега на партията на Борисов, ако все пак се оправдаят прогнозите за връзката между ниска активност и раздробен парламент. ГЕРБ е заинтересован така или иначе от висока активност, защото меката периферия, с която разполага, е по-голяма от тази на левицата;
– Другата дясно-центристка формация – РБ – започна кампанията си по-късно и в момента й придава нужния интензитет. Реформаторите правилно разбират, че съотношението ГЕРБ – РБ ще е резултатът от най-голяма важност на тези избори. Макар и национални, те до голяма степен се превръщат в избори за евентуалния дясно-центристки формат на управление. Все пак, обаче, не бива да се забравя, че дясно-центристкото мнозинство не е гарантирано: че ако хората останат с впечатление, че то даже по принцип е невъзможно, те едва ли ще гласуват ентусиазирано и за РБ. Активността е и от полза на РБ. Тя ще намали относителната тежест на ДПС и ББЦ, и ще постави реформаторите в по-благоприятна ситуация като неизбежен коалиционен партньор;
– В ляво БСП изглежда е в модус на минимизиране на загубите или просто в шок. Превръщането на политици като Румен Гечев в лице на кампанията говори за отчаяние: това е стратегия за привличане на твърдото ядро от избиратели на левицата, което вещае възможни негативни изненади за нея, дори на фона на сегашните й ниски резултати;
– ДПС залага на раздробен парламент и изглежда това е причината за неочакваната финансова обезпеченост на кампанията на г-н Бареков. Освен на раздробяването, ДПС разчита и на силен собствен резултат, макар че прогнозите за 14%, които някои агенции дават, са в сферата на фантастиката. Това би било възможно при доста ниска избирателна активност, което едва ли ще се реализира;
– Останалите партии са проекции на изброените по-горе стратегии, като НФ и АБВ изглеждат по-автономни. НФ се опитва да повтори резултатът на Атака от 2005 г., използвайки същото know how и буквално същия телевизионен хардуеър. АБВ се възползва от колапса на БСП и от общото идеологическо объркване, настанало в страната. Останалите могат да се обяснят с инженерни технологии – наши и руски.
В заключение,
страната е изправена пред следния избор:
От една страна, възможно е дясно-центристко управленско мнозинство около ГЕРБ и РБ. Това е коалиция, която не е лесно да бъде реализирана, но пък би била идеологически по-кохерентна и с шансове да бъде възприета като легитимна. Другият вариант е раздробен парламент, в който ДПС ще е незаобиколим партньор в дясно или в ляво – било то в открита или мълчалива коалиция. Макар и лесен за реализация, такъв управленски формат би страдал от липса на легитимност – хората просто не биха го приели. По сходен начин стои и въпросът с голяма коалиция ГЕРБ-БСП, която макар и математически възможна, би била твърде удобна реабилитация на БСП за провала на кабинета „Орешарски“.
Самоорганизацията на българите в чужбина и промените в избирателния закон не са всичките фактори за повишената избирателна активност. Даже бих си позволил и предположението, че те не са и основните фактори.
От шестнадесет години живея в Америка. Минах през всичките стадии на емиграция от тогава досега. Мисля, че моя опит не е много по различен от опита на останалите емигранти от нещастната ни родина.
На първо място средната възраст на новопристигнал емигрант е между 20 и 30 години. Аз пристигнах късничко – бях в христовата възраст. Когато пристигнах заварих тук повече нелегално пребиваващи българи и такива потърсили политическо убежище преди 1989 година. По мое време настъпи преселението на българите по програмата зелена карта. В социално отношение това означава, че на място на пионерите първопроходци бягали с риск за свободата и живота си, пресичали границите нелегално идват семейства с желание за постоянна работа и социална сигурност.
Хъшовете – така ги наричахме тези преди нас. Хъшове има винаги, но те не представляват гръбнака на популацията. Този гръбнак сме ние – средните семейни законопослушни граждани.
На първо място беше необходимо да се задържиме а след това установим в чужда нам култура. Това е тежък многогодишен труд. В продължение на първите пет години знаех само пътя ор дома до трите ми работи. Не бяхме посещавали ресторанти, кина, театри или циркови представления. Нямаше време, нямаше пари и нямаше начин. В тези условия на постоянен напрегнат труд няма място за никаква обществена дейност. Няма време и да се мисли за такава.
След първоначалната стабилизация идва време на културния живот, спортуването, и социалния живот на местна почва. Събиранията с българи са чести по това време но не се простират по далече от хубавото хапване, пийване и (да бъдем честни) оглеждане и опипване на чуждите жени като своевременно се стремиж да запазиш твойта си от същото.
В тези невинни забавления минават още около 5 годинки.
След това настъпва един период на съзряване, помъдряване или иначе казано остаряване.
Последните пет години в живота ми бяха белязани от едно отначало смътно а в последствие все по осъзнато желание да бъда социално активен. В тези години написах и публикувах първата си книга, започнах да работя в местният домсъвет, гласувах в американските избори и се свързах вече с други българи по интернет. Сега не ме интересува дали ще ме поканят на парти, какво ще има за пиене и как ще са облечени (или разсъблечени) жените им.
Не знам колко ще продължи този период при мен. Знам обаче че аз не съм от Марс и подобни психологични и физиологични промени стават със всички тези пристигнали с мен по време на голямата емигрантска вълна 1995-2005 година.
Та ето вкратце тези основни фактори, които правят възможно създаването на общински съвети организации за гласуване и най различни сдружения. На първо мяст стои социалната стабилност в Америка – доход, осигуреност и свободно време. Това трябва да се комбинира с определена емоционална и духовна зрялост, която настъпва у всички ни с възрастта. И накрая е важно да имаш сърце за общинските дейности и тук нещата са много индивидуални. Радвам се обаче да разбера, че има много българи като мен, които биха си отделили от времето за да направят нещо за другите. Ще ви кажа, че не съм сигурен гледайки съвременното младо поколение, че след нас ще има други с нагласа за обществена дейност, но от друга страна кой ли би могъл да каже преди години, че ние с вас ще се хванем да организираме избирателни секции? 🙂 Аз и досега не вярвам че това се случва.