Предизборна анкета на Еврочикаго: Отговорите на „Зелените“

Традиционно преди избори Еврочикаго се обръща с въпроси към партиите и коалициите, участници в тях. И преди тези предсрочни избори за български парламент се обърнахме с Анкета към участниците в политическата надпревара. Тя съдържа 12 задължителни и 6 допълнителни въпроса. На първите може да се отговори само с „ДА“ или „НЕ“. Отговорите на допълнителните въпроси е по желание.

Отговорите на партиите и коалициите ще бъдат публикувани по реда на тяхното получаване. Тази публикация съдържа отговорите, получени от ПП „Зелените“

.

1. Според Вас, активни ли са българските граждани зад граница в националния живот?

– Да, според нас има засилваща се активност на българските граждани зад граница. Показателен е фактът, че има все по-масово гласуване в чужбина. Според нас на тези избори ще бъде счупен рекордът по гласове от чужбина, което е много показателно за активизирането на нашата диаспора и е добре за демокрацията в България като цяло.

2. Временните Обществени съвети на българите в чужбина излязоха с обръщение към политическите партии и коалиции, участници в изборите на 5 октомври, и към кандидатите за народни представители. В обръщението се призовава партиите да направят конкретни послания към българските граждани и избиратели зад граница. Вие запознахте ли се с това обращение?

– Да, запознахме се.

3. Смятате ли, че направихте достатъчно, за да вдигнете избирателната активност на българските граждани зад граница?

– ЗЕЛЕНИТЕ с номер 23 в интегралната бюлетина традиционно получаваме силна подкрепа от гласуващите зад граница и печелим там повече процента от гласовете, отколкото в страната. Затова, както винаги и този път сме положили доста усилия да засилим гласуването в чужбина, защото това отговаря на нашата стратегия за изборната кампания, а и е добре по принцип.

4. Смятате ли, че естественият прираст сред диаспората, т.е. броят на родените в чужбина българчета, подобрява демографската картина в България?

– Не, напротив. Децата, родени в чужбина, може изобщо и да не станат българчета, а да са в графата „деца от български произход” в новите си страни. Според нас това не е добре за България, която губи цвета на нацията. Трябва много да се работи в тази насока – и като семейно възпитание и като училищно образование, но и както осъзната грижа, отговорност от страна на държавата ни. България засега е длъжник както на емигрантите, така и на техните деца. Никой не е напуснал Родината си от хубаво.

5. Смятате ли, че паричните преводи на българите в чужбина към България, изчислявани на стойност между 1 и 2 млрд., са жизнено важни за българската икономика?

– Да, определено, това е повече от всичко, което вкарва в България най-големия външен инвеститор.

6. Запознати ли сте Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която бе обсъдена с представители на диаспората и бе приета от правителството преди няколко месеца?

– Да. Според нас това е едно добро начало, защото добре знаем че всеки дълъг път започва с една малка крачка. От тук насетне остава добрите намерения да бъдат облечени в добро изпълнение, за да не остане и тази стратегия лист хартия.

7. Ще работите и гласувате ли за създаване на нов, адекватен на съвременните условия Закон за българите в чужбина, въз основа на тази Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света?

– Да, ние смятаме, че България трябва да има своя стратегия за развитието си в новите условия на глобализация. И, че на нашата диспора трябва да се гледа като на съществена част от нацията.

Изобщо, смятаме, че България има нужда от една своя единна стратегия за развитието си, която да включва в себе си и българите по света, които с времето може би ще се увеличават, вместо да намаляват. Нужно е да използваме ефекта на този дефект и да се възползваме, колкото се може повече от него, както го правят евреи, гърци, италианци, ирландци, китайци и т.н. За всички тези народи диаспората им е основно оръжие за въздействие върху другите държави, начин да те опознаят, да те разберат и да те уважават повече, или поне да те различават от другите народи, както и да спрат да бъркат столицата ни, дали е Будапеща, дали с Букурещ. Дълга, сложна и интересна тема, на която, ако се спрем, няма да ни стигне този прекрасен въпросник.

8. В Националната стратегия, а и в Закона за българите в чужбина от 2000 г., са предвидени представителни органи на българите извън страната, които да изразяват легитимно техния глас на институционално ниво. В тази връзка, съгласни ли сте в следващите общонационални избори да бъдат проведени и избори за Обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства на Република България, както и за Национален съвет на българите в чужбина?

– Ние нямаме нищо против самоорганизирането на българските общности по места. В известен смисъл, това е българска „местна власт” по места, съставена на съвсем доброволен принцип – ако се чувстваш част от една общност, се присъединяваш към нея, ако не – никой не може да те накара насила. И ако тази малка общност от сънародниците и единомишленици си изработи свои вътрешна правила за работа, то ние нямаме какво да им се месим в работата – те по-добре от нас си знаят кое е добре за тях и кое не е. Държавата ни е длъжна, ако не да помага, то поне да не пречи на самоорганизирането на българските общности в чужбина – това е в обществен интерес.

9. Избирателите в чужбина са лишени от опцията „преференция“ в кандидатски листи, а също така те не могат да гласуват за независими кандидати, както избирателите в страната. Справедливо ли е това според Вас?

– Не, разбира се, че не е. Това може да се оправи по един единствен и много лесен начин – с малка поправка в Изборния Кодекс, която да признае и сега съществуващия 32 МИР „Чужбина”, и да даде възможност в него партиите да издигат отделна листа, според нас – от 12 мандата.
ЗЕЛЕНИТЕ настояваме за това от години, смятаме да продължим да работим в тази насока, защото за нас това е принципен въпрос, от който нямаме намерение да отстъпваме.

10. При последните обсъждания на изборния закон, от ГЕРБ предложиха на гласуване идеята за създаване на МИР „Чужбина“, която остана неприета. Ако бъдете избрани за депутати, ще гласувате ли в Народното събрание за създаване самостоятелен избирателен район, в който да се събира вотът на избирателите зад граница, за да знаят те за кого отиват техните гласове?

– Да, вече отговорихме, че за нас това е принципен въпрос, за който работим от години и няма да спрем да го правим, колкото и гласа да получим на тези избори. Мнението ни е, че този 32 МИР „Чужбина” трябва да излъчва 5 % от всички депутати в Народното Събрание (приблизително толкова е и сегашната тежест на гласовете зад граница). За да бъдат те справедливо и равномерно разпределени по региони е нужно да се създадат 3 подрайона – един в границите на Европейския съюз, включващ всички страни от ЕС (който да се използва и на избори за Европарламент на всеки 5 години), а останалият свят да бъде разделен на два подрайона, условно наречени „Изток“ и „Запад“ (като в „Запад“ влизат всички страни на запад от ЕС в Европа, Америките и Австралия, а в „Изток“ – всички страни на изток от ЕС в Азия и Африка). Всеки един подрайон би могъл да излъчва по 4 депутата, или общо – 12 народни представители.
Другото, което предлагаме в тази връзка, е да се въведе задължителна преференция без праг, за да могат избирателите сами да преподредят листите, които им се предлагат от партиите на избори.

11. Бихте ли подкрепили отпадането на забраната българските граждани, имащи и друго гражданство, да се кандидатират за народни представители? (Постановена в чл. 65 ал. 1 от Конституцията на Р. България.)

– Да, разбира се, че подкрепяме отпадането на това ограничени. Смятаме, че всеки български гражданин, без значение дали има и друго гражданство (стига преди това да е имал българско, а не обратното), има пасивно избирателно право (не само да избира, но и сам той да бъде избиран). В противен случай се оказва, че тези хора са като нас, ама не съвсем, те са втора ръка граждани, което е обидно за тях и несправедливо по начало. Погазен е духът на Конституцията.

12. Необходима ли е нова Конституция?

– Конституцията не се пише за ден-два и не се ползва за година–две. В този смисъл трябва добре да преценим дали сега съществуващия Основен закон вече не е изчерпал своите възможности, дали може да бъде подобряван или пък направо има смисъл да напишем нов, но вече с мисълта не толкова за прехода от тоталитаризъм към демокрация, колкото как бихме искали да изглежда държавната ни подредба, да кажем, в края на 21 век, в каква страна бихме желали да живеят нашите потомци. И едва когато знаем каква точно искаме да е България след няколко десетилетия, тогава да тръгнем да и ушиваме дрехи по тези мярка, а не обратното – да сменяме конституцията, само защото сме недоволни от начин, по който живеем сега. Защото хората правят законите, а не обратното.

.

Допълнителни въпроси

1. В анкетата първият въпрос бе: „Активни ли са българските граждани зад граница в националния живот?“. Аргументирайте се. Независимо дали смятате, че са активни или, че не са, кажете какви са причините за това.

– Както вече заявихме, според нас има засилваща се активност на българските граждани зад граница, като е показателен фактът, че има все по-масово гласуване в чужбина. Пак казваме, на тези избори ще бъде счупен рекордът по гласове от чужбина – надяваме се на над четвърт милиона гласа от чужбина.

Смятаме че, това е много показателно за активизирането на нашата диаспора, и е добре за демокрацията в България като цяло.

В известен смисъл, сме свидетели на един общ процес, който тече успоредно в страната и в чужбина – и на двете места има вече не просто зараждащо се, а вече оформило се гражданско общество, което няма намерение да отстъпва от своите права. Тези хора – повечето млади и образовани (но не само такива), са много добре информирани, те знаят своите права и задължения. Живеещите в чужбина са не само добре информирани за случващото се в България, но имат и още едно особено предимство – те са икономически независими. Което им дава възможността да направят не само добре информиран, но и съвсем свободен избор, базиран на техния житейски опит и ценности, а не плод на някаква принуда.

Така че, както и преди сме заявявали по друг повод – за нас хората за граница са цветът на нацията, който не трябва да пренебрегваме.

2. Потенциалните избиратели извън страната надхвърлят 600 000 души. Какви конкретни ангажименти, които да отговорят на проблемите и очакванията на диаспората, можете да предложите?

– Потенциалните избиратели за граница са всъщност двойно повече, със сигурност над милион. Поемаме ангажимента, или ако трябва да го напишем на български – отговорността, да работим за следните няколко неща:

1. Избор на 32 МИР Чужбина
2. Избор на 12 народни представители от чужбина
3. Преференция без праг – избирателите пренареждат партийните листи
4. Пасивно избирателно право за български граждани с двойно гражданство
5. Гласуване по пощата (поне за хората зад граница)
6. Гласуване по интернет (поне за хората зад граница)
7. Истинска електронно правителство – лесен достъп до информация и услуги

3. По какви пътища стигате към своите избиратели, така че те да се мобилизират и да Ви подкрепят?

– Ние имаме изградена мрежа от свои симпатизанти по цял свят, дори сме една от малкото партии, които можем да се похвалим с местна организация в Брюксел. Имаме още няколко, разбира се, което винаги дава своите резултати – традиционно печелим зад граница повече в процентно изражение, и то поне двойно повече, отколкото в страната. Отделно има и случаи, в които сме първа сила в дадена секция.

Общуването ни с тези хора става предимно по електронен път – чрез интернет и социалните мрежи.

4. Според Вас, как ДПС успява да получи много избирателни гласове не само в Турция, а и на други места – имаме примерите на Ленкница (Полша) и на още много секции в Западна Европа?

– На две неща.

Първото е добрата организация на ДПС. Ние гледаме на тях само като на една псевдоетническа политическа организация, която продава власт и влияние, и с това печели гласове и пари, които после обръща в нова власт и влияние и т.н, но това не е всичко за тях. Безспорен е фактът, че ДПС освен всичко останало е и една добре смазана машина за избори. Трябва да се поучим (в добрия смисъл на думата) от тяхната организираност и дисциплина в изборния ден.

Второто разбира се е липсата на контрол от страна на останалите партии, но и за жалост на държавата. Свидетели сме на „приватизиране”на цели секции в чужбина от една единствена партия. Това дава лошо име на демокрацията и опорочава изборите като смисъл.

Имаме опасението, че в някои секции зад граница „далеч от очите хорски” или още по-лошо- под закрилата на удобни държавни чиновници, въобще не се провеждат избори. Просто едни хора, назначени от една единствена партия за секционна комисия, се се събират в изборния ден, попълват си прилежно протокола по свой образ и подобие, стискат си ръцете и всеки поема кой от къде е. Това трябва да престане веднъж завинаги и държавата е длъжна да го спре, прилагайки цялата строгост на закона.

5. Отделили сте средства за политическа реклама в българските медии зад граница, и ако да, от какъв порядък са тези средства, в сравнение със средствата за медийната Ви кампания в България?

– Това е въпрос, който изниква пред нас със страшна сила в началото на всяка изборна кампания. И за жалост всеки път се случва едно и също – поради ограничения си бюджет се налага да режим от парите за медийни изяви, и то именно от рекламата си зад граница. Но това е по-скоро въпрос на пари, не на партийна политика. В това няма никакъв политически замисъл, просто парите по време на кампания никога не стигат.

Има и още нещо по този въпрос, което засяга по-скоро българските медии зад граница. Знаете, че малките партии, които не са представени в парламента, имат право на така наречения „медиен пакет” по време на предизборна кампания. Този пакет, който държавата ни отпуска за да си купим изяви в медиите, може да бъде използван само в медии, които предварително за заявили това свое желание в ЦИК. В това отношение, съветът ни е към медиите в чужбина – нека те също да бъдат проактивни и да се регистрират на всички избори за разпределението на този пакет. Тогава ще е по-лесно да получат политически реклами от партиите.

6. Вашето кратко послание към българите в чужбина.

– Гласувайте, За Бога.

Знаем, че никой не е заминал за чужбина от добро, всеки е там по някакви си свои причини. Но ако искате да се чувствате част от нас, ако искате вашия глас да има значение и някои да ви зачита мнението, това става само по този начин – чрез гласуване. Проста сметка показва, че колкото повече свободни хора гласуват на едни избори, толкова по-малък е делът и на купените гласове, и на корпоративния вот.

Няма защо да се оплакваме, че една или друга партия е успяла да си мобилизира електората, или че организира изборен туризъм, че гласуват като един, че са активни. Не те са ни проблемът, проблемът е, че ние не сме такива. Ако ние сме също толкова активни, толкова мобилизирани, толкова дисциплинирани, нашият глас ще е не по-малко важен.

Така че – гласувайте! Нека ние правим каквото трябва, пък да става каквото ще.

Последното, което искаме да ви кажем е, че тази седмица, по изключение, отговорът на всички въпроси е 23!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред.:  За повече информация за изборите в чужбина вж. сборна тема Парламентарни избори ’2014