Традиционно преди избори Еврочикаго се обръща с въпроси към партиите и коалициите, участници в тях. И преди тези предсрочни избори за български парламент се обърнахме с Анкета към участниците в политическата надпревара. Тя съдържа 12 задължителни и 6 допълнителни въпроса. На първите може да се отговори само с „ДА“ или „НЕ“. Отговорите на допълнителните въпроси е по желание.
Отговорите на партиите и коалициите ще бъдат публикувани по реда на тяхното получаване. Тази публикация съдържа отговорите, получени от Георги Василев, председател на ПП „Република БГ“.
.
1. Според Вас, активни ли са българските граждани зад граница в националния живот?
– Аз самият дълги години съм живял извън България и знам много добре – където и да са по света, българите милеят за родината си, вълнуват се от успехите на българските спортисти, гордеят се с мистерията на българските гласове. Така че става дума за нещо много повече от активност. Само един пример – тази година в българското училище във Виена са записани рекорден брой деца.
Ако въпросът Ви е конкретно за изборите – да, безспорно активност има. Но тук идват и проблемите. От години партиите на статуквото се опитват да омаловажат значението на българската диаспора по света. Няма никакви индикации, че българският политически елит иска да използва потенциала на сънародниците ни зад граница и да ги мотивира да бъдат активна част от изборния процес. Формално те имат право на глас, но то е силно затруднено от бюрократични спънки. Гласът им се размива, като се присъединява към други избирателни райони. Идеята за електронно правителство буксува на празен ход вече години. Към българите с двойно гражданство законът е направо рестриктивен, като ограничава правото да кандидатстват за изборни длъжности.
2. Временните Обществени съвети на българите в чужбина излязоха с обръщение към политическите партии и коалиции, участници в изборите на 5 октомври, и към кандидатите за народни представители. В обръщението се призовава партиите да направят конкретни послания към българските граждани и избиратели зад граница. Вие запознахте ли се с това обръщение?
– Да, прочетох го и използвам повода да поздравя сънародниците ни, които се организираха в Обществени съвети, за активната позиция и конкретните предложения в обръщението. Понеже личната ми биография е свързана с дълги години живот зад граница, напълно споделям изречението, с което завършва обръщението „Границите на нацията не свършват на гранично-пропусквателния пункт“. Имаме и историческите примери за това – най-ярките имена на възрожденците и на „строителите на съвременна България“. А колко по-вярно звучат тези думи днес, в един глобализиран свят и интернет медии, за който още в края на миналия век Маршал Макллуън лансира термина „глобалното село“.
3. Смятате ли, че направихте достатъчно, за да вдигнете избирателната активност на българските граждани зад граница?
– Не съм от хората, които лесно си казват, че са направили достатъчно. Винаги може и повече. Но направих всичко по силите си и не само по време на тази кампания. От години поставям въпроса за въвеждане на електронно правителство и улесняване на гласуването на българите в чужбина. Това е и един от приоритетите на основаната от мен партия „Република БГ“.Категорично не мога да се съглася и с рестриктивния закон, който ограничава правото на българите с двойно гражданство да бъдат избирани. За съжаление от усилията само на една партия трудно може да се постигне значим резултат. Необходимо е решение на институционално равнище. А активността на сънародниците ни е пряко следствие и от възможността им да излъчват свои представители в националния парламент.
4. Смятате ли, че естественият прираст сред диаспората, т.е. броят на родените в чужбина българчета, подобрява демографската картина в България?
– Отправяте този въпрос към баща на две българчета, родени в Швейцария и отговорът ми е повече от ясен В обръщението на временните Обществени съвети, което се споменава в по-горните въпроси, прочетох, че над 200 хиляди български деца са родени зад граница от 1989 г. Това е огромно богатство, безценен човешки капитал, част от бъдещето на България.
Оттук нататък е ролята на родителите, на активността на диаспората и на държавата България – тези български деца да се възпитават в духа на българските национални традиции, да учат български език. И когато един ден България стъпи на крака и им предложи възможности за развитие – да се завърнат в страната или да работят за нейния просперитет, в която и част на света да се намират.
.
5. Смятате ли, че паричните преводи на българите в чужбина към България, изчислявани на стойност между 1 и 2 млрд., са жизнено важни за българската икономика?
– Те са не просто жизненоважни. На този етап те са животоспасяващи. Бедността в България е отчайваща. За много български граждани единственият доход, с който се издържат всеки месец, е този пращан им от техни роднини, живеещи в чужбина. Във времена на криза тези приходи представляват значителен дял от брутния вътрешен продукт на страната.Това е факт. Но в същото време не бива на българите в чужбина да се гледа само като на финансови донори, а в същото време да се толерират мнения, че едва ли не емигрантите са „родоотстъпници“ и нямат право да решават какво се случва в България. Да не забравяме, че вълните на емиграция от началото на прехода до днес, следваха вълните на отчаянието в България – мизерия, безработица, липса на правила, които не позволиха на младите и способните да останат и да се развиват тук.
6. Запознати ли сте с Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която бе обсъдена с представители на диаспората и бе приета от правителството преди няколко месеца?
– Да, тази стратегия е необходима и съм съгласен с общата й философия и цели. Сами по себе си стратегиите са прекрасно нещо, стига от тях да произтичат конкретни действия и решения. Защото през последните десетилетия сме се наслушали на празнословия, включително и на „стратегически“ такива, и за демографската криза, и за българите в чужбина.
7. Ще работите и гласувате ли за създаване на нов, адекватен на съвременните условия Закон за българите в чужбина, въз основа на тази Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света?
– Отговорът е повече от очевиден и логичен – да. Но ще е необходим сериозен, задълбочен и продължителен обществен дебат. Едва след това трябва да се пристъпи към изменения и допълнения, а защо не и до приемането на изцяло нов закон.
8. В Националната стратегия, а и в Закона за българите в чужбина от 2000 г., са предвидени представителни органи на българите извън страната, които да изразяват легитимно техния глас на институционално ниво. В тази връзка, съгласни ли сте в следващите общонационални избори да бъдат проведени и избори за Обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства на Република България, както и за Национален съвет на българите в чужбина?
– Ние в „Република БГ“ сме значително по-радикални в концепцията си за българите в чужбина. Искаме обособяване на избирателен район „Чужбина“, от който да се избират народни представители в националния парламент. Искаме българите в чужбина сами да си излъчват кандидати за народни представители, идващи от техните среди, а не да се гласува за партии и партийни листи, редени в тъмните часове на деня из тъмните стаи на партийните централи, за кандидати с „качества“, известни само на партийните им лидери и на никой друг. Искаме българските граждани, които имат и гражданство на друга държава, да могат да се кандидатират за изборни длъжности.
9. Избирателите в чужбина са лишени от опцията „преференция“ в кандидатски листи, а също така те не могат да гласуват за независими кандидати, както избирателите в страната. Справедливо ли е това според Вас?
– За огромна жалост в България справедливостта се приема като „справедливост на по-силния“. Затова и цялото ни изборно законодателство се базира на тази „справедливост“. Докато политическия ни елит разбира така политиката и своята роля в нея, промяна няма как да настъпи. Нужни са още усилия и още гражданска непримиримост и активност, за да се стигне до значима и необратима промяна.
10. При последните обсъждания на изборния закон, от ГЕРБ предложиха на гласуване идеята за създаване на МИР „Чужбина“, която остана неприета. Ако бъдете избрани за депутати, ще гласувате ли в Народното събрание за създаване самостоятелен избирателен район, в който да се събира вотът на избирателите зад граница, за да знаят те за кого отиват техните гласове?
– Да, категорично, както споменах и в отговора на горните въпроси. Акцентирам и върху категоричното ми виждане, че трябва да се даде възможност на нашите сънародници зад граница да си подреждат листа с техни представители.
11. Бихте ли подкрепили отпадането на забраната българските граждани, имащи и друго гражданство, да се кандидатират за народни представители? (Постановена в чл. 65 ал. 1 от Конституцията на Р. България.)
– Да. Как един доказал се в друга държава български специалист да реши да се върне в страна, която на практика го лишава от правото да бъде избиран само заради двойното гражданство? Един паспорт в повече не те прави по-малко гражданин, нито по-малко българин, нито по-малко патриот. Ако един български гражданин иска да бъде обществено активен и полезен за страната си, нищо и никой не трябва да го спира.
12. Необходима ли е нова Конституция?
– Да, но не и при сегашните политически условия. Не и при този почти тотален контрол върху всички сфери на публичността. Не виждаме как ще се изработи и приеме добра конституция при сегашната подредба на влиянието на политическите партии и лидери. „Република БГ“ ще настоява в основния закон да залегне философията за повече пряка демокрация – възможността българските граждани да се произнасят в референдуми по национални и местни въпроси.
Допълнителни въпроси:
1. По какви пътища стигате към своите избиратели, така че те да се мобилизират и да Ви подкрепят?
– По пътищата на добре подплатената с аргументи агитация. Имаме идеите, имаме подходящите хора, имаме скромния, но достатъчен ресурс, имаме регистрация за изборите. Като млада партия ние сме определено ощетени от партиите на статуквото и политическите проекти на задкулисния инженеринг, понеже берем плодовете на техните „усилия“ да отблъснат гражданите от политическия процес. Но бързо печелим все повече доверие – нито един от хората в „Република БГ“ не носи на гърба си нито грам от тоновете вина на 25-годишния провален преход.
2. Според Вас, как ДПС успява да получи много избирателни гласове не само в Турция, а и на други места – имаме примерите на Ленкница (Полша) и на още много секции в Западна Европа?
– Очевидно е, че в случая с полската секция на миналите избори можем само да си припомним гениалния Алеко Константинов с „Бай Ганьо прави избори“ и „Угасете свещите!“.
3. Отделили ли сте средства за политическа реклама в българските медии зад граница, и ако да, от какъв порядък са тези средства, в сравнение със средствата за медийната Ви кампания в България?
– За съжаление – не. Направихме всичко възможно да присъстваме активно в интернет пространството и се надявам, че идеите и посланията на „Република БГ“ са достигнали до различни краища на света, където живеят българи.
4. Вашето кратко послание към българите в чужбина.
– Бъдете активни! Гласувайте! Нека направим така, че българската диаспора по света да сложи край на престъпното политическо статукво на прехода и да започнем да пишем нова страница в българската история.
25 години стигат! Изборът е промяна!
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: За повече информация за изборите в чужбина вж. сборна тема Парламентарни избори ’2014
Ох, бабичкоо. Иска ми се да му кажа на човека „Защо се мъчиш а не се върнеш в Швейцария?“ Това е най-тежкия емигрантски период – периода в който не си наясно със себе си. Тук ли ще си, там ли ще си? Пожелавам му успех в опита за емиграция обратно в България. Мисля си обаче, че веднъж излязал от тясната черна кутия в която сме били напъхани от българските политически фокусници трудно ще може пак да се натъпче в нея.