Eмили Аткин, Thinkprogress.org
.
Екип от американски и френски учени казват, че са разработили нов инструмент, който може специално да каже кога замърсяването на околната среда идва от отпадък, произведен при хидравличен фракинг.
В едно официално изследване, публикувано в списание Environmental Science &Technology, изследователите казват, че техният нов следователски инструмент може да различи замърсяване от отпадна вода от фракинг от друго замърсяване, произтичащо от други промишлени процеси, като напр. конвенционално сондиране за нефт и газ.
Фракингът е противоречив метод за стимулиране на нефтени и газови кладенци, който използва много вода, смесена с химикали, за да извлече нефт и газ от дълбочина на мили под земята. Щом скалата се напука от флуида под високо налягане, изкопаемите горива следват фракинговия флуид към повърхността. Според широко разпристраненото мнение, депонирането на тази често радиоактивна водна смес, известна като фракингов флуид, се счита за една от най-големите екологични заплахи, пред които фракингът ни изправя, заедно с емисиите от парникови газове, като метан и въглероден диоксид.
След като методът доби популярност през 2008 г. имаше много претенции за замърсяване на водата, но беше трудно да се определи дали наистина фракингът беше причината – главно защото няма изискване фракинговите компании да разкриват какви химикали се използват в процеса (сместа често се счита за търговска тайна). С този нов инструмент обаче, учените повече няма нужда да знаят какъв е съставът на фракинговия флуид, за да определят дали той прониква в околната среда, каза геохимикът Анвер Венгош от Унивеситета Дюк за ThinkProgress.
“Това е един от първите случаи, когато можахме да демонстрираме, че тук имаме разлив в околната среда, и че да, той е от фракингов флуид, а не от друг източник на замърсяване“, каза Венгош. „Това е много готин начин да се преодолее проблема за търговските тайни.“
За да осъществят това, Венгош и екип от изследователи от колежа Дартмут, Станфордския университет, Френското геоложко проучване и др. създадоха инструмент, който може да проследи, както казват те, „изотопните и геотермални отпечатъци“ от фракинговия процес. И по-просто, следящият индикатор улавя това, което по думите на изследователите е уникален химически отпечатък, който остава след процеса на инжектиране на фракингов флуид.
Индикаторите следят два елемента, – бор и литий – които възникват естествено в шистовите формации. Когато фракинговият флуид се инжектира под земята, тези два елемента по естествен път се освобождават заедно с нефта и тогава фракинговият флуид се обогатява с тези елементи. Когато флуидът се върне на повърхността, Венгош казва, че той има изотопен отпечатък, който е различен от всеки друг вида отпадна вода, включително такава от операции за конвенционален нефт и газ.
“Много от фракинговите операции днес се случват в райони, които имат наследство от 20-30 години конвенционални разработки за нефт и газ“, казва Венгош. „Така чеq когато има замърсяване, фракинговите компании могат да кажат „О, това не сме ние – това е наследство от 30 години конвенционални операции тук.“
“Сега ние имаме инструмента да кажем, да, понякога вие сте прави, но понякога не сте“, добавя той.
Както фракингът нашумя в Съединените щати, така също нашумя използването на вода за извършването му. Един доклад от Environment America от 2013 г. показа, че фракинговите кладенци в национален мащаб са произвели около 280 милиарда галона отпадни води през 2012 г. – огромно количество, предвид това, че повече от 55 % от фракираните кладенци са в области, където има суша.
Вангош също участва в екип, който откри, че пиенето на вода, замърсена с отпадни фракингови водиq е дори по-рисковано, отколкото се смяташе преди. В една статия, издадена този месец, той и други учени от Дюк и Станфорд са установили, че дори когато фракинговите отпадни води преминават през пречиствателни станции и се изхвърлят в реки, които не са системи за питейна вода, пречистената вода все още рискува да замърси питейната вода на хората. Това е така, защото обикновено има системи за питейна вода надолу по течението на тези реки и пречиствателните станции не се справят добре за отстраняване на замърсителите, наречени халогениди, които могат да навредят на човешкото здраве.
Превод: Мария Рускова
