25 октомври. Събуждаш се в студената стая, защото разбира се печката на дърва е изгаснала през нощта, и виждаш през прозореца как клоните на дърветата буквално са легнали на земята от сняг. Цялата шума, всичките неокапали листа, са поели снежната маса по начин, който не може да се случи при голи клони. Ставаш, тръгваш да си правиш кафе, обаче няма ток. Обличаш се и слизаш надолу към селото, за да си купиш някои неща, които не се продават в кварталното магазинче на баира, на който живееш. Виждаш по пътя си, по улички и мостове, същата картина на паднали и сцепили се клони на дървета. Някои от тях са препречили улиците, други почти са отрязали тясното мостче над реката, през което минаваш, и чието корито е пълно по краищата си с високи дървета и натежали и счупени клони.
Единият магазин в центъра на селото не работи, защото няма ток. В другия продавачката, на студено и полутъмно, записва на ръка всеки артикул, който продава, на някакво тефтерче. Кафе разбира се не може да ти направи, но можеш да си купиш цигари, за да ги палиш и да се ядосваш, пушейки, че като няма ток, си с вързани ръце. Връщаш в къщи, ток продължава да няма, а имаш работа, която не можеш да свършиш без интернет. Звъниш на елетроразделителното дружество ЧЕЗ – България, за да се добереш до някаква информация кога евентуално ще могат да възстановят захранването.
Както обикновено при подобни случаи, чакаш няколко минути на телефона, след като си набрал централата на ЧЕЗ, преди да се свържеш с оператор. Когато накрая се свързваш, някаква девойка се интересува първо дали действително си техен абонат, проверява дали си си платил тока и чак след това ти казва, че в района има проблем и че захранването щяло да бъде възстановено към 13 часа някъде, но за каква точно авария става дума, не можеш да получиш информация. „Не разполагаме с допълнителна информация“ – казва девойката и след това не ти остава нищо друго, освен да чакаш тока, както се чака… Годо.
Токът идва към 13 часа за няколко минути и пак спира. Явно има авария с по-значими мащаби, мислиш си, съдейки по падналите клони на дървета, които си видял, и които някъде може да са паднали и върху електропроводи. Но за това, че няколко квартала на София, както и други села и градове в Софийска област, са останали без ток, ще разбереш по-късно, когато към 14 часа токът идва и влизайки в нета, разбираш за какво става дума. Е, казваш си, няма страшно, забавих се с няколко часа, но все пак ще успея да си свърша работата, понеже токът все пак е дошъл и имам достъп до интернет.
Зле си си направил сметката, обаче. Или, по-точно, както ще се окаже по-късно, въобще не си знаел за какво иде реч. Малко преди 16 часа токът отново спира. И след това почва, или по-точно продължава, една глупава одисея, в която „Годо“ така и не идва, докато не се отказваш да го чакаш към 23 часа вечерта. В продължение на много часове, час по час, жители на района, които като теб имат нужда от интернет, или семейства с малки деца, или отопляващи се само на ток, звънят на централата на ЧЕЗ, която започва да пуска по някое време някакви автоматични съобщения в кои крайни софийски квартали кога щял да бъде пуснат токът, и след като тия съобщения се оказват после опровергани, се записват нови, в които часовете са изтеглени по-напред. И после още по-напред, и още по-напред…
Ясно е, че дежурните групи на ЧЕЗ не могат да се справят с всички аварии, случили се не само в някои крайни квартали на София, но и в други населени места, които се обслужват от тази компания, но това, че на единствения телефон на ЧЕЗ за клиенти не може да се получи достоверна информация, е още по-ясно. От създалата се ситуация печелят може би само компаниите, които обслужват телефонните линии, заради многобройните обаждания, при които абонатите на ЧЕЗ слушат пет минути повтарящия се автоматичния запис: „Всички наши оператори са заети, моля изчакайте, защото вашето обаждане е важно за нас“, преди накрая да бъдат посъветвани, от същия записан и въртян автоматично глас, да се обадят пак. Колкото си искат пъти могат да се обадят и колкото си искат пъти да бъдат пратени за зелен хайвер…
Но да престанем с информационния „зелен хайвер“. 25 октомври се изнизва, идва 26-ти. В малките часове на Димитровден, 26-ти октомври, токът пристига в софийското село, в което живееш. Повечето зрители на пиесата „В очакване на Годо“, отдавна са заспали, но онези от тях, които се отопляват на ток, са доволни все пак, че макар и през нощта, техните електрически радиатори са престанали да бъдат студени. След почти цял ден студуване и след паленето на свещи (на пред някоя икона на Св. Димитър в черква, а в студения и тъмен дом), те все пак получават възможност да не осъмнат, озъбени от студ. Може би и за това, че на 25-ти токът все пак е дошъл, макар и за по-малко от два часа, са доволни. Макар че никой не знае защо именно токът е дошъл към 14 часа и е спрял малко преди 16 часа. Никой или почти никой…
28 октомври. Събуждаш се в студената стая, поглеждаш през прозореца и виждаш изправените клони на дърветата. Те целите все още са в жълто, оранжево и червено, а снегът по листата им почти се е стопил. Ставаш, обличаш се, правиш си кафе, закусваш и излизаш. Отбиваш се в кварталното магазинче – една тенекиена барака на баира, който по-нагоре е осеян с построени в последните години „прогимназии“, обитавани от важни бизнесмени, хора на държавна служба, обикновени мутри и пр. заможни люде. Заговарваш със собственичката на магазинчето – любезна жена, с която човек винаги може да обмени няколко думи. Сещаш се, че и тя е студувала в събота, 25-ти октомври, в тенекиеното си магазинче, и тя е чакала тока, преди да се откаже да го чака. Оказва се, че и тя се е обаждала същия ден, 25-ти, няколко пъти на ЧЕЗ, без никакъв особен успех. Но пък знае повече от теб за случая, защото, макар и тенекиено, магазинчето си е магазинче и през него минават различни хора. Така разбираш, че един от пазачите на „прогимназии“, намиращи се нагоре във вилната зона, е минал вчера през това магазинче и като теб се е заговорил с продавачката, която наистина е приветлива и познава по име повечето си клиенти. „На 25-ти имаше ток за два часа, защото имаше мач, който моят шеф искаше да гледа – казал й той. – Но хората в района разбира се не знаеха, че като свърши мачът, токът ще спре“.
Не питаш кой е шефът, кой е баровецът, имащ достатъчно връзки, власт или влияние, за да накара ЧЕЗ – България да пусне тока в района за определен период в ден, пълен с аварии, само и само за да може той да си изгледа мача, без да се налага да се качи на джипа си примерно, 4х4, и след 15-20 минути каране да си пусне телевизора в офиса или в софийския си апартамент. Баровци тук не липсват, както и „прогимназии“. Макар че не е без значение дали става въпрос за човек на държавна служба, за важен бизнесмен или за обикновена мутра. Важното е, че благодарение на футбола, оказва се, си имал ток и ти за 2 часа в аварийния 25-октомври… И защо и как е могло технически да бъде включен токът за два часа, а после да няма ток чак до малките часове на следващия ден, разбира се също няма кой да ти каже. Важното е, че е имало мач, и че има жители на района, които са футболни фенове. Така че да живее футболът, мутрите, бизнесмените, бившите и настоящи министри с имоти в района, както разбира се и европейската? компания ЧЕЗ.
Мариана Христова
