Сагата с отказания достъп до информация за т.нар. златни концесии в България продължава изглежда по нов начин. Служебният кабинет е разработил законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ако този проект бъде приет, би съдържал условия, които биха направили отказа на информация за договорите по така наречените златни концесии, както и за друга общественозначима информация, по-лесен и дори законен. Ограничителни промени, заложени в законопроекта, идват след серия от съдебни решения на различни състави на Административен съд – София-град, постановяващи, че исканата от гражданите информация за условията на договорите за т.нар. златни концесии трябва да бъде предоставена.
Всичко това се случва на фона на едно не добре кодифицирано и не добре съгласувано законодателство в областта на концесиите, което в последните години все повече е разширявало правата на концесионерите, както и възможността за субективни тълкувания на законовите норми. Това констатира още преди месеци доклад на БОРКОР за нормативните актове и процедурите по концесиониране в страната. Определянето на основни параметри при даването на концесии често зависи от външни оценители. В България няма, освен това, никаква национална стратегия за развитие на концесиите, няма и минно-геоложки изследвания, финансирани с държавни средства. Няма ефективен контрол по изпълнението на концесионните договори. В Закона за концесиите не е правно регламентирана водещата роля на обществения интерес – се казва още в доклада на БОРКОР.
––––––––––––––––––––––––––––
КАМПАНИЯТА ЗА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ ЗА Т.НАР. ЗЛАТНИ КОНЦЕСИИ
Близо 900 български граждани подадоха тази година заявления, по Закона за достъп до обществена информация, за достъп до информация съдържанието на договорите за т.нар. златни концесии. Министерски съвет отказа достъп на всички тях. Над 20 от подалите заявления граждани заведоха дела срещу тези откази. Всички преминали досега 14 дела по жалбите за отказан достъп до информация за т.нар. златни концесии завършиха с решения да бъде дадената исканата информация за концесионните договори. Различни състави и съдии от Административен съд – София-град постановиха, че трябва да се осигури достъп до информация и че общественият интерес стои над частния.
В течение на месеци изпълнителната власт реагира на това по един и същи начин – обжалва решенията за достъп, постановени от Административен съд – София-град, и ги праща едно по едно във Върховния административен съд. Вече шест дела са изпратени по този начин във Върховния съд.
На 3-ти ноември във ВАС съд се гледа едно от тези дела. Ето какво разказва за това дело Роман Кендеров, който сложи началото на кампанията за достъп до информация за условията, при които са сключени договорите за т.нар. златни концесии:
„Върховна административна прокуратура застана на наша страна, като дръпна 5-6 минутна реч, в насока на това колко е недопустима касационната жалба на МИЕ. Съдебният състав изглеждаше благосклонен, въпреки че отхвърли исканите от мен доказателствени искания, а именно да се вземе предвид доклада на БОРКОР, което може би е така, спазвайки буквата на закона! Надяваме се и Върховният административен съд да докаже, че не действа под политически или друг вид натиск, че не е корумпиран, както и АССГ! Дами и Господа Върховни съдии, както е казал поетът – БЪЛГАРИЯ ЦЯЛА СЕГА ВАЗИ ГЛЕДА!!!“
––––––––––––––––-
ДОКЛАДЪТ НА БОРКОР ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ И ПРОЦЕДУРИТЕ ПО КОНЦЕСИОНИРАНЕ
В доклада на БОРКОР, излязъл още тази пролет, за който споменава гражданският активист Роман Кендеров, се казва, че в резултат на извършения анализ на нормативните актове и процедурите при концесиониране в Р. България „са идентифицирани няколко рискови зони и ръководството на Центъра реши да бъде разработен проект за концесиите и концесионирането в България“. В този доклад се изтъква, че съгласно чл. 18, ал. 5 от Конституцията на Р. България, „основен принцип на концесионирането е стопанисването и управлението на държавните имоти да се извършва в интерес на гражданите и обществото“.
Прави се преглед на законодателството в тази област, което първоначално е предвиждало решението за даване на концесии да се прави от Министерски съвет след одобрение от Народното събрание, но това условие по-късно е било премахнато. Според авторите на доклада, законодателството, свързано с даването на концесии, се е развивало нелогично. Създадени са били и предпоставки за субективно прилагане на законовите норми.
Промените и допълненията в Закона за концесиите от 2006 г., заменил закон със същото название от предишната, 2005 г., се развиват непрекъснато в посока разширяване на правата на концесионерите. За размерът на концесионното плащане няма подзаконов акт с по-детайлна регламентация. Липсва правна регламентация относно начините и принципите за изчисляването на срока на концесията. Което също е предпоставка за субективизъм, зависещ от външни експерти, изготвящи различни видове концесионни анализи. Що се отнася до концесиите за добив на подземни богатства, оказва се, че в Закона за подземните богатства и в подзаконов регламент в Закона за концесиите, понятието „добив“ е дефинирано различно. В Закона за природните богатства и в Закона за водите се допуска предоставяне на концесия по право без търг. Десетки концесии за добив са възникнали по право, след приватизационни сделки.
В доклада се прави преглед и на още няколко закона, като Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Закона за водите и др; на особеностите на концесионирането при специални закони. Казва се, че в Закона за концесиите липсват изрична препратка към други специални закони, по които също се предоставят обекти на концесия. Такива закони са Законът за устройство на Черноморското крайбрежие, Законът за културното наследство, Законът за физическото възпитание и спорта, Законът за железопътния транспорт, Законът за пътищата, Законът за морските пристанища, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ, Законът за гражданското въздухоплаване и др.
Прави се изводът, че в България е приета некодифицирана многостепенна уредба на концесионирането със законов и подзаконов характер. Няма Национална стратегия за развитие на концесиите, нито единна, целенасочена и координирана държавна политика в тази област. Концесионната политика се води разделно от всеки министър. Освен това в статистическите данни за дадените и отказани концесии в различните сфери и години се забелязват противоречия. Националният концесионен регистър, създаден съгласно изискванията в Закона за концесиите, не е прегледен и ясен. НКР не отразява точно дължимите концесионни плащания, тъй като те не се предоставят навреме от възложителите. Дирекция „Икономическа и социална политика“ към МС не осъществява контрол върху информацията, вписвана в този регистър.
Няма минно-геоложки изследвания, финансирани с държавни средства. Няма и приета от Министерски съвет стратегия за националните природни богатства. Няма предоставени концесии и разрешения за минни отпадъци. Има нарушения на екологичното законодателство. Осъществяването на контрол е проблем, поради липса на капацитет и отделени средства за осъществяване на контрол по изпълнението на концесионните договори. Разрешенията за търсене и прочуване на полезни изкопаеми не се съгласуват с Агенция „Пътна инфраструктура“. Нормативно определените видове анализи в Закона за концесиите – правен, екологичен, технически и финансово-икономически – се правят от външни експерти, което респективно значи, че всички важни решения за срока, плащанията, евентуалната компенсация, се определят от външни експерти. В този закон не е правно регламентирана определящата роля и ръководното значение на обществения интерес. А според авторите на доклада основния акцент в правната норма следва да бъде поставен върху обществения интерес. И да се осъществи пълна обвързаност на понятията в Закона за концесиите с обществения интерес, който от своя страна също да се дефинира по-ясно в юридически контекст.
В текста на доклада се казва още, че според Учредителните договори на Европейския съюз понятие като концесия не съществува. Това понятие се открива във вторичното законодателство на ниво регламенти и директиви, които се доближават до понятия като разрешение или лицензия по българското право. Понятието концесия няма в ЕС единен общоупотребяем смисъл. Липсва единна нормативна база в тази област в европейското законодателство. Несъответствието на някои понятия в българското и в европейското законодателство дава възможност за отдаване на концесия по отделни специални закони, които не са хармонизирани помежду си. Това на практика облагодетелства отделни физически и юридически лица
–––––––––––––––––––-
ЗАКОНОПРОЕКТЪТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗДОИ
В сагата с отказвания упорито от различни български правителства достъп до информация за условията, при които са сключени концесионните договори за добив на злато и други ценни и редки метали на територията на страната, се появи нов момент, свързан с един законопроект, изготвен от кабинета на проф. Близнашки.
Този временен служебен кабинет си направи труда да изготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, чийто официален мотив е усъвършенстването на ЗДОИ. По законопроекта тече от десетина дни обществено обсъждане, което е с 30-дневен срок и приключва на 22 ноември т.г.
Какви са някои от предвидените промени в законопроекта, които, ако бъдат приети, биха улеснили по един или друг начин отказите на достъп до обществено значима информация? И в частност биха помогнали за това недаваната вече толкова време информация за концесионните договори за т.нар. златни концесии, да бъде отказвана по-лесно и даже законно?
Например в параграф 12 от този законопроект, освен предлаганите изменения, се добавят нови точки. Интересните са най-вече последните добавени точки. В някои от тях търговската тайна е поставена над обществения интерес, или пък искането за достъп до обществено значима информация се обвързва с правен интерес, който заявителят на искане за достъп до информация трябва да покаже, съгласно закон.
„§ 12. В чл. 41 б се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „съгласно закон, устройствен акт или устав и/или акт с който е възложена обществената задача“.
2. Точка 4 се изменя така:
„4. собственост на училища, висши училища (с изключение на библиотеки на висши училища), научни и изследователски организации, включително организации, създадени за разпространение на резултати от научноизследователска дейност, и културни организации, с изключение на библиотеки, музеи и архиви.“
3. Създават се т. 5-10:
„5. представляваща класифицирана информация;
6. съдържаща статистическа тайна;
7. съдържаща производствена или търговска тайна или професионална тайна по смисъла на закон;
8. за получаването на която заявителят трябва да докаже правен интерес съгласно закон;
9. представляваща части от документи, които съдържат само емблеми, гербове и отличителни знаци;
10. съдържаща лични данни, чието повторно използване представлява недопустим достъп или недопустима обработка на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни.“
Във връзка с този законопроект граждански активисти, които не са се отказали от неравната битка с изпълнителна власт (която сменя своите състави, но продължава съвсем последователно да отказва информация за т.нар. златни концесии), призоват всички български граждани, който се интересуват от темата, да покажат своето отношение на телефоните или имейлите на Министерски съвет до крайния срок, предвиден за това, 22 ноември.
Телефоните и имейлите на служителите, пред които може да се направи това, могат да се намерят тук.
Надяваме се, че служебният кабинет на проф. Близнашки, в който влязоха видни протестъри срещу кабинета на Орешарски, наричан още Олигарски, няма да се окаже накрая не анти-, а проолигархически кабинет. Защото някои министри в този кабинет се показаха по-скоро добри лобисти, отколкото добри държавни служители. Що се отнася пък до законопроекта, който този кабинет е разработил, надяваме се, че когато накрая се състави и гласува редовно правителство, то няма да продължи така упорито провежданата политика на отказ от информация за т.нар. златни концесии. Както и, че българският парламент няма да одобри промени в ЗДОИ, които по перфиден начин да дадат възможност на частни и тайни интереси да стоят над обществените и държавните.
Затова дали някое българско правителство ще благоволи да предложи, а някой български парламент ще благоволи да разгледа и приеме такива промени в законодателство, касаещо даването на концесии, че то не да не защитава частните интереси пред националните, не смеем да мечтаем сега. Макар че и това разбира се трябва да се случи, вместо да се изготвят и внасят законопроекти, които да се опитват да затворят пътищата за достъп до информация за едни или други решения, които правят лицемерната отвореност и олигархическата демагогия едва ли не вечни.
