ГЕРБ и РБ договориха 20 приоритета

1 thought on “ГЕРБ и РБ договориха 20 приоритета”

1. ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ и МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

   По-рано днес пред bTV членът на ГС Гроздан Караджов заяви, че силно ще настоява на финала на програмната декларация да бъде записано изречението: „При неизпълнение на мерките и сроковете за тяхната реализация Реформаторският блок си запазва правото да напусне едностранно.”

   Засега това изречение липса в текста на декларацията.

   МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

   Министър-председател Бойко Борисов

   Вицепремиер – Томислав Дончев

   Вицепремиер – Румяна Бъчварова

   Вицепремиер – Меглена Кунева

   Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ивайло Московски

   Министър на енергетиката – Делян Добрев

   Министър на туризма – Николина Попова

   Министър на финанси – Владислав Горанов

   Министър на вътрешните работи – Веселин Вучков

   Министър на регионалното развитие – Лиляна Павлова

   Министър на земеделието и храните – Десислава Танева

   Министър на околната среда и водите – Ивелина Василева

   Министър на културата – Вежди Рашидов
   Министър на труда и социалната политика – Ивайло Калфин
   Министър на икономиката – Божидар Лукарски

   Министър на образованието и науката – Тодор Танев

   Министър на външните работи – Даниел Митов

   Министър на отбраната – Николай Ненчев

   Министър на правосъдието – Христо Иванов

   Министър на здравеопазването Петър Москов
   Министър на младежта и спорта – Красен Кралев
   Фонд Земеделие – Румен Порожанов

   ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ

   „КЛЮЧОВИ ПРИОРИТЕТИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СТАБИЛНО ПАРЛАМЕНТАРНО МНОЗИНСТВО В 43 НС И СЪСТАВЯНЕ НА ПРОЕВРОПЕЙСКО РЕФОРМАТОРСКО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ”

   Програмата за стабилно развитие на България 2014-2018 година е основа на съвместното проевропейско реформаторско правителство. Тя ще бъде реализирана от коалиционните партньори ПП ГЕРБ и Коалиция Реформаторски блок и партиите в нея. Политическите сили, които приемат основните приоритети в Програмата се ангажират с подкрепа за залегналите в нея приоритети.
   Коалиционно управление на различни политически партии в общ кабинет може да бъде проведено само при широко съгласие по следните основни национални приоритети в посочените сфери:

   1. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

   1.1. Запазване и потвърждаване членството на България в Европейския съюз и НАТО без промяна във външнополитическата ориентация и поетите международни ангажименти на страната.
   1.2. Ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница.
   1.3. Разработване на културни политики за интегриране на българските общности в чужбина и активното им отношение към процесите в страната
   1.4. Задълбочаване на евроатлантическите партньорства на България и двустранните й отношения с най-бързо развиващите се и големите икономики.
   1.5. Политика на подкрепа за интеграцията на Западните Балкани.
   1.6. Подготовка на България за председателството на ЕС през 2018 г.
   2. ПРАВОСЪДИЕ

   2.1. Приемане от Парламента на дългосрочна стратегия за реформиране на правосъдната система.
   2.2. Промяна в Закона за съдебната власт и изпълнение на препоръките на ЕК, посочени в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.
   2.3. Парламентарен диалог за широк консенсус по необходимостта от промяна в Конституцията за преструктуриране на съдебната власт.
   2.4. Пряко участие на граждански организации и граждани в поставянето на въпроси в изслушванията за публичните назначения.
   2.5. Периодични оценки на ефективността на институциите от граждански организации.
   2.6. Максимален достъп до информация за управлението на системата на правосъдие и полицията. Достъп в реално време до информацията за образуването, разпределението на делата и тяхното движение.
   2.7. Въвеждане на електронно правосъдие
   3. ИКОНОМИКА И РАСТЕЖ

   3.1. Осигуряване на ускорен икономически растеж на българската икономика за гарантиране нарастване на доходите и социалните плащания на българските граждани.
   3.2. Подкрепа за развитие на българския бизнес и насърчаване на инвестициите в модерни и иновативни производства, които създават нови работни места.
   3.3. Подобряване на бизнес средата в България за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители.
   3.4. Ускорено въвеждане на електронно управление за оптимизиране на администрацията, прозрачност на публичните дейности и превенция на корупцията.
   3.5. Насърчаване на дигиталната икономика. Увеличаване на електронната търговия и разширяване на дигиталния пазар на стоки и услуги чрез:
   3.5.1. Намаляване на законовите препятствия пред електронната търговия.
   3.5.2. Гарантиране на сигурността на личните данни.
   3.5.3. Защита на интелектуалната собственост.
   3.6. Опростяване на условията и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес;
   3.7. Позициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвеститори в сектори с висока добавена стойност.
   4. ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

   4.1. Провеждане на политика на гарантиране на финансова стабилност
   4.2. Ниски нива на бюджетен дефицит и номинален размер на публичния дълг, в това число и общинските дългове (според европейските критерии)
   4.3. Консервативно и ефективно управление на държавното съкровище и публичните дългове.
   4.4. Запазване на Валутния Борд до влизане в Еврозоната.
   4.5. Запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределяне на бюджетни средства от държавата под 40%
   4.6. Постепенна финансова консолидация, съобразена с икономическия цикъл
   4.7. Повишаване приходите в държавния бюджет и събираемостта на плащанията чрез структурни промени и обединяване на НАП и Митниците, реализирано след детайлен анализ ефективността на процеса на събираемост.
   4.8. Финансова децентрализация на местните власти; Въвеждане на механизми общините да провеждат собствена икономическа политика.
   4.9. Привличане на чужди директни и портфейлни инвестиции с повишената прозрачност и надеждност на българската финансова система.
   4.10. 2.10.Осигуряване прозрачност на годишната доходност по спестовни продукти на застрахователните дружества и финансовото състояние на пенсионните дружества.
   4.11. Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия.
   4.12. Политическо решение за включване на България в Европейския Банков съюз, подкрепа и участие в създаване на Европейския енергиен съюз
   4.13. Смяна на управителя на БНБ и избор на ново ръководство след необходимите законодателни промени и синхронизирането с европейското законодателство;
   4.14. Нормативно регламентираната публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус;
   4.15. Ускорено приемане на актуализацията на държавния бюджет за 2014 година и подготовка и приемане на Закона за държавния бюджет за 2015 година
   5. ЕВРОФОНДОВЕ

   5.1. Възстановяване доверието на Европейската комисия и възстановяване на плащанията от европейските фондове.
   5.2. Ефективно и прозрачно разпределение и усвояване на европейските средства в новия програмен период 2014-2020.
   5.3. Уреждане в закон на мястото и ролята на органите, натоварени с управлението и контрола на еврофондовете в цялостната система за контрол на публичните финанси в държавата с цел гарантиране на правата на бенефициентите и въвеждане на процедури по обжалване
   5.4. Създаване на условия за реализиране на интегрирани проекти и регионални планове, финансирани от повече от една оперативна програма
   5.5. Опростяване на процесите и правилата
   6. Законодателни промени в сферата на обществените поръчки
   Гаранция за максимално ефективно разходване на обществените ресурси, публичност и намаляване на корупционния риск чрез:
   6.1. Въвеждане на електронни обществени поръчки
   6.2. Въвеждане на типови стандартизирани документи, които да се ползват от възложители и изпълнители
   6.3. Адекватен контрол и механизми за прозрачност.
   7. ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

   7.1. Въвеждане на електронно управление като основна платформа за модернизация на държавата, ключов фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи;
   7.2. Подобряване функционалността на държавната администрация – повишаване качеството на административните услуги, повишена ефективност, бързина и ред в процесите на управление, вътрешен контрол и превенция от корупция.
   7.3. Електронизиране на процесите на функциониране и управление в публичните сектори като здравеопазване, образование, социална политика, правосъдие с цел тяхното организационно и функционано оптимизиране, координация и качествено предоставяне на услуги за гражданите
   7.4. Реформа на държавната администрация след ясен функционален и структурен анализ.
   7.4.1. Постепенна промяна в структурата, функциите и състава на публичните администрации с цел оптимизиране на разходи и по-ефективно предоставяне на услуги за гражданите и бизнеса.
   7.4.2. Намаляване на административните нива и процедури като средство за снижаване корупционния натиск към гражданите и другите нива на управление.
   7.4.3. Създаване на стабилна и устойчива професионална администрация по основните области на политиката, която подпомага управлението и осигурява високо ниво на обслужване.
   8. ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА

   8.1. Постепенно нарастване на средствата за образование.
   8.2. Ново законодателство за осъществяване на реформа в системата на средното и висшето образование.
   8.3. Усъвършенстване на системата за финансиране и контрол на предучилищното образование.
   8.4. Разкриване на нови детски градини и въвеждане на иновативни форми на организация за ранно образование на децата в предучилищна възраст.
   8.5. Равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците.
   8.6. Ангажиране и съпричастност на учителите и учениците в управлението на училищата.
   8.7. По-добри условия за професионално образование и обучение, съответстващо на потребностите на региона и изискванията на пазара на труда.
   8.8. Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувстви и патриотичен дух сред децата и младежите
   8.9. Приоритетно развитие на българската наука и иновации и прилагането им за развитие и модернициране на българския бизнес.
   8.10. Връзка между средното образование и пазара на труда – подобряване качеството на професионалното образование чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа
   8.11. Създаване на устойчив механизъм за взаимодействие между висшите училища и бизнеса
   8.12. Повишаване на качеството на висшето образование и конкурентоспособността на българските висши училища в рамките на общоевропейското образователно пространство.
   8.13. Въвеждане на външна програмна акредитация на висшите училища от европейски акредитационни институции, членове на ENQA и EQAR
   8.14. Обвързване на минимум 50% от субсидията за обучение с качеството на образованието
   8.15. Постигане на високо качество на научния продукт чрез ориентиране на държавното финансиране на научни изследвания към проектен принцип и стимулиране на взаимодействието между бизнеса и научните организации.
   8.16. Реформа във Фонд „Научни изследвания“, за да се гарантира прозрачност на конкурсите и задължителен мониторинг на резултатите през целия период на реализация на проектите.
   8.17. Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия.
   8.18. Насърчаване на съвместни изследвания между научни организации, университети и предприятия; разработване и реализиране на програми за активно сътрудничество между научните институции и училищата на всички нива.
   9. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

   9.1. Запазване достигнатите нива на социалните помощи и плащания.
   9.2. Продължаване на пенсионната реформа.
   9.3. Устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии, съобразено с темповете на икономически растеж.
   9.4. Гъвкав и динамичен пазар на труда и намаление на безработицата; Нов Кодекс на труда
   9.5. Политики за възстановяване на заетостта сред самонаетите лица и семейните фирми.
   9.6. Разширяване обхвата на квалификационните възможности и включването в тях както на безработните, така и на активно търсещите нова работа.
   9.7. Изпълнение на младежката гаранция за заетост чрез социален диалог между институциите и използване на средствата по оперативна програма „Човешки ресурси“ за младежка заетост;
   9.8. Изработване на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани и търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост.
   9.9. Разработване на програми за социално включване, които да подпомагат общините и уязвимите групи в обществото.
   9.10. Продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа
   9.11. Превръщане на десегрегацията в държавна и общинска политика;
   9.12. Насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел.
   Продължаване на пенсионната реформа и търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите
   10. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

   10.1. Подобряване качеството и достъпа до здравеопазване чрез:
   10.1.1. Приоритетно инвестиране в кадрово, логистично и технически
   10.1.2. Оптимизиране на доболничната и болничната здравна помощ.
   10.1.3. Въвеждане на електронна здравна карта
   10.1.4. Електронно здравеопазване
   10.2. Приоритетно равитие на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, хеническо , логистично и кадрово развитие
   10.3. Формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване качество и достъпност на лечението, и мотивация на работещите в сферата на здравеопазването.
   10.4. Финансово балансиране на НЗОК, засилване и нови форми на ефективен контрол върху разходите.
   10.5. Пакет от мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски
   10.6. Запазване и развитие на кадровия потенциал на здравната система.
   10.7. Ефективното лекарствено лечение и качество на живот на българските пенсионери.
   11. ЕНЕРГЕТИКА

   11.1. Преразглеждане на новите енергийни проекти и тяхната икономическа ефективност. Изграждането им само при пълно съответствие с европейските правила и директиви и при доказана икономическа ефективност
   11.2. Продължаване живота на 5 и 6 -ти блок на АЕЦ Козродуй
   11.3. Държавна подкрепа само за нови мощности, отговарящи на принципа за развитие на системата с най-малко разходи.
   11.4. Гарантиране интереса на българските потребители и бизнеса от справедлива и поносима цена на електроенергията чрез следните мерки :
   11.5. Намаляване енергоемкостта на домакинствата и бизнеса и повишаване конкурентоспособността на българската икономика.
   11.6. Стимулиране на конкуренцията и ограничаване вредното въздействие на монополните и квазимоополни структури.
   11.7. Избор на нов състав на регулатора ДКЕВР по принципи, гарантиращи неговата политическа независимост;
   11.8. Ефективно управление на енергийния сектор чрез създаване на ново ресорно министерство; финансово оздравяване на НЕК;
   11.9. Приоритет на енергийната ефективност пред изграждането на нови мощности.
   11.10. Осъществяване на мащабна национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради – до две години 50% от тях;
   11.11. Програма за намаляване на енергийната бедност – увеличаване над 500 000 броя на български домакинства, които получават енергийни помощи.
   11.12. Подобряване на информираността на потребителите за техните права, вкл. програма за образование на потребителите.
   11.13. Завършване на либерализирането на пазара на електроенергия и природен газ, в резултат на което бизнеса и домакинствата да могат да избират своя доставчик на ел. енергия.
   11.14. Икономически обосновано и екологосъобразно развитие на местните енергийни ресурси.
   11.15. Гарантиране на енергийната независимост на страната чрез :
   11.16. Проучване и експлоатация на национални находища на природен газ и нефт;
   11.17. Запазване на мораториума върху сондажи за шистов газ. Доизграждане на реверсивни връзки със съседните балкански държави;
   11.18. Продължаване строителството на проекта „Южен поток“ само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи
   11.19. Структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата и подобряване на туристическите услуги.
   11.20. Насърчаване развитието на нишовия туризъм – културен-, здравен-, еко- и селски туризъм;
   12. ТРАНСПОРТ И ИНФРАСТРУКТУРА

   12.1. Приоритетно и ускорено довършване и изграждане на големите инфраструктурни транспортни проекти за насърчаване на икономическия растеж, развитието на регионите и националната и международна свързаностна страната.
   12.2. Приоритети:
   АМ „Хемус“, АМ „Марица“, АМ „Струма“
   Изграждане на Тунел под Шипка
   Северна скоростна тангента на софийския Околовръстен път
   АМ „Калотина – София“
   Скоростен път София – Видин
   12.3. Приоритетни ЖП проекти: реконструкция на ЖП линиите:
   София – Септември,
   Пловдив – Бургас Фаза II,
   Драгоман – София,
   Видин – София, заедно с реконструкция на гарите по всичките направения;
   закупуване на нов подвижен състав
   12.4. Подкрепа за ремонт на 2-ри и 3-ти клас пътна мрежа, свързваща местни регионални и европейски транспортни коридори.
   13. РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

   13.1. Преодоляване икономическата изостаналост на отделни райони в страната – целенасочена инвестиционна програма в подкрепа развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и др.
   13.2. Стимулирано развитие на изостаналите, периферните и планинските райони чрез прилагане на подхода „водено от общността“ местно развитие
   13.3. Интегриран подход към развитието на районите на Странджа и Сакар, Рило-Родопската област и други погранични планински и полупланински слабо развити райони
   13.4. Гарантирано опазване и съхраняване на уникалните природни дадености чрез целенасочена подкрепа за създаване на възможности за развитие на биологично земеделие, алтернативни форми на туризъм, социални дейности, използване потенциала на културното наследство
   13.5. Целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България с ресурс от минимум 1 млрд лв. годишна инвестиция
   13.6. Изграждане на нова и рехабилитация на съществуваща транспортна и комуникационна инфраструктурна мрежа в тези региони . Приоритет на скоростен път София – Видин
   14. ЗЕМЕДЕЛИЕ И СЕЛСКО СТОПАНСТВО

   14.1. Подкрепа за развитието на балансирано, модерно, устойчиво земеделие и пазарно ориентирани, конкурентоспособни земеделски стопанства, наред с гарантираната хранителна сигурност на населението;
   14.2. Приоритизиране на интензивните сектори в земеделието – животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения, биологични производства.
   14.3. Устойчиво пазарно развитие на максимален брой от регистрираните и новорегистриращите се земеделски производители;
   14.4. Устойчиво развитие на селските райони и стабилизиране на човешките ресурси, ангажирани в сектора.
   14.5. Уреждане на поземлените отношения на собственост с цел окрупняването на земеделските площи
   14.6. Намаляване на дела на вносните суровини за преработвателната промишленост и увеличаване на дела на местните.
   15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

   15.1. Опазване на природата, смекчаване на климатичните изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.
   15.2. Изграждане на екологична инфраструктура ,
   15.3. Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.
   15.4. Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.
   15.5. Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ВЕИ. Въвеждане на екологично образование още в началното образование.
   15.6. Намаляване броя на населените места, засегнати от воден режим.
   15.7. Единен национален регистър на водната инфраструктурата и национална информационна система за управление на водите;
   16. ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА РИСКОВЕТЕ ОТ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ

   16.1. Създаване на фонд за подпомагане на пострадалите от бедствия и катастрофи (т.е. катастрофичен пул)
   16.2. Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия и кризи;
   16.3. Създаване на териториален резерв по региони, в подчинение на областни управители и кметове, който да се използва при природни бедствия, крупни аварии и катастрофи.
   17. КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ

   17.1. Утвърждаване и развитие на културата като национален приоритет .
   17.2. Превръщане на българската култура и духовност в основна на съвременния образ на националната идентичност
   17.3. Приемане на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм 2014-2023 г. ;
   17.4. Комплексно развитие на археологическите проучвания. ; Консервацията, реставрацията и експонирането на археологическите обекти ще се реализира успоредно с изграждането на инфраструктура за тях.
   17.5. Дигитализация на движимото и недвижимото културно наследство на България
   17.6. Прилагане на иновативни и традиционни схеми за финансиране от публични и частни регионални, национални и европейски източници.
   17.7. Създаване на публична и законодателна среда, която гарантира :
   17.7.1. Медийната независимост и медийния плурализъм;
   17.7.2. Прозрачност и публичност на собствеността и контрола върху медиите.
   17.7.3. Законова защита на журналистическия труд.
   17.8. Модерно развитие на читалищната мрежа в страната чрез допълнителни източници на финансиране; Нов закон за читалищата
   17.9. Балансирано развитие на отделните региони по отношение на културната политика
   17.10. Реформа в музейното дело и създаване на нов тип музейна експозиционна култура (Национален музеен комплекс БГ Лувър). Основа на промените ще е Концепцията за водещите столични музеи, разработена в предишния мандат на ГЕРБ.
   17.11. Усъвършенстване на реформата в сценичните изкуства и осигуряване на средства за повишаване на стандартите на културните институти.
   18. ОТБРАНА

   18.1. Приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съотетства на заплахите, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС, и на наличните финансови ресурси;
   18.2. Задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество като гарант за сигурността и развитието на България.
   18.3. Защита правата и интересите на българските граждани в чужбина на основата на нов Закон за консулската защита, електронни консулски услуги и система за реагиране в случаи на бедствия и извънредни ситуации.
   18.4. Поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности.
   18.5. Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия.
   18.6. Преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности, потенциално водещи до неустойчивост на външната граница на евроатлантическата общност.
   18.7. Запазване числеността на българската армия
   18.8. Активно и последователно участие в европейската външна политика и подготовка за поемане на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г.
   19. СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД

   19.1. Реформа в сферата на сигурността чрез нова законодателна уредба за всички служби за сигурност.
   19.2. Структурни промени чрез отделяне на ГДБОП от ДАНС с цел противодействие на криминалната и организираната престъпност и за гарантиране сигурността на гражданите.
   19.3. Бързи организационни мерки за контрол върху незаконните емигранти.
   19.4. Политически усилия за приемане в Шенген.
   19.5. Разтоварване на МВР от несвойствени дейности и концентрация само върху присъщи полицейски и правоохранителни функции с основен приоритет събирането на годни доказателства.

   Програмната декларация публикуваме от сайта Tlaka.com