Надежда говежда
.
Утопичен филм. Зяпам го с полуинтерес. Тъкмо посегнах към дистанционното, за да сменя канала, и някой светна лампата. Защо Борисов, Станишев, Доган, Костов, Сакснезнамкойси и техните отрочета не излязат пред народа и не кажат истината? Истина, която и без това вече всички я знаем. Защо не ни кажат в прав текст: „Грабили сме ви и ще ви грабим вечно. Убиваме ви и ще ви убиваме винаги. Държим ви в мизерия и нищета, унижаваме ви, потискаме ви и ще продължаваме да го правим”. Защо в поредното си появяване по БНТ, НОВА и БТВ при някой от слугуващите им журналисти властимащите не вземат, ей така случайно или за разнообразие, да ни кажат истината: „Вие, българските граждани, сте само донори, данъкоплатци, овце, скот, безволеви, бездушни… От вас нищо не зависи. Ние владеем вашите съдби и животът на децата ви. Вие никога няма да бъдете щастливи, вие никога няма да живеете добре. Винаги ще се мъчите, ще страдате и жалкият ви живот – съществуване ще става все по-отвратителен и гнусен…”.
Замисляли ли сте се защо не чуваме тези думи, а вместо тях ни сапунисват с обещания за справедливост, възмездие, реформи, които ето нá – ей сега щели да започнат? Защо ни облъчват с нищо незначещи сапунени мехури, като прозрачност, законност, демокрация… Нали не си представяте, че агите са идиоти? Може да са пословично алчни, безскрупулни, нагли изчадия адови, но в никакъв случай не са олигофрени. Те знаят, че ние сме наясно за всички неизказани от тях истини. Въпреки това ни лъжат и баламосват непрекъснато. Защо?
Заради Надеждата. Дават ни зрънце Надежда. Оставят ни възможност да се самоизлъжем още веднъж за „последен път” да се надяваме. Защото те, промъкналите са най-отгоре, знаят – ако нямаме тази изпърдяна, изфантазирана от собствените ни мозъци трошичка Надежда, ще ги унищожим тях на мига. Ще се сепнем без Очакването, ще се осъзнаем и ще ги накажем. Ще си върнем всичко, което са ни откраднали, ще си върнем държавата и живота.
Без тази пустичка молекула Надежда ще се сетим, че сами, че само ние сме отговорни за собствения си живот. Ще прогледнем, че няма какво да чакаме от никого и най-малко от тях – паразитите. Ще разберем, че докато чакаме, винаги ще си останем чакащи.
Тя умирала последна. И това не е вярно. Последни умират надяващите се или по-точно казано – надащите се.
Ивайло Зартов,
10 ноември 2014 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Карикатурата е публикувана за първи път във в. „Българан“ в далечната 1908 г. В тогавашния момент именитият български художник карикатурист Александър Божинов е осмял желанието на членове на една партия, в случая БЗНС, за лесно придобиване на облаги и постове. Това личи от текста към карикатурата в оригиналния й вариант.
