.
Питам се…
С отворени очи поглеждам в нощта – диря те.
Безпътно пространство и потъвам в други светове.
Като слънчев лъч си, прииждаш и огряваш алеята на моето сърце.
Питам се сега – истина ли е това или е сън?
Ангелски звън и шепот – копнежи и молитва пред олтара на любовта.
Питам се сега – облаците бели коне препускат и тупти там долу в стомаха предчувствие като ято птици, размахващо криле.
Разпилени косите ти като оазис докосват ме, погалвам ги – разказват ми за дългия път.
Питам се сега – душата ми запълваш, сбъдват се чудеса. И ще бъде вечност.
Вземи моята планета – в нея дон Кихот среща Малкия принц.
И ще бъде денят. Питам се…
Нури Джурин
