Човек спи по 7-8 часа на денонощие. На практика това означава, че 1/3 от живота ни минава в сън. За някои това звучи успокояващо, за други – стряскащо. Констатацията обаче не е съвсем точна. Не бива да се забравя периодът на детството и пубертета. Реално погледнато, освен глупости и поразии, нищо друго не вършиш през първите 16 години, та дори и 20 от живота си. Иначе казано – дори когато си буден, пак спиш.
Какво се получава? Ако живееш 60 години? Автоматично махаме двадесетгодишния прощъпулник. Изваждаме от четиридесетгодишния остатък 1/3 и получаваме малко под 27 години.
И така, при положение, че дишаме 60 години, в 27 от тях живеем съзнателно и можем да бъдем самостоятелни бойни единици. Както и да го въртим и да го усукваме, нямаме дори половината от определеното ни време, за да изразим собствената си воля.
Дотук беше лесно. Сега да видим как будуваме? Ти си млад и неангажиран семейно. Животът е купон. Всичко, що мърда, трябва да се опита и изпробва. Ако родителското тяло те подсигурява финансово, ти можеш да учиш или да работиш просто за удоволствие. Ако ли не, си принуден да се трудиш за да оцелееш. Не си задаваш излишни въпроси за това как е устроен светът. Новини не гледаш, от политика не се интересуваш. Ти си пъпът, центърът на Вселената. Всичко останало са глупости и простотии. Прескачаш от трънка на трънка. Купонясваш си. Завоюваш скалпове. Ти си Бог. Дни, часове, минути, секунди. Нищо не си спестяваш.
И един ден… изненада! Вече си семеен с деца. Основната цел е да ги изхраниш, изучиш, отгледаш. Рязка смяна на приоритетите. Въртиш се като пумпал непрекъснато, само че веселбата е някак си по-друга. Нямаш много време за безгрижност. На всяка крачка се блъскаш в греди. За твоето дете няма място в детската градина, ако не платиш рушвет. В поликлиники и болници ти говорят на китайски. Нямат направление, свършил е лимитът. Уж си здравноосигурен, ама не си. Искат ти пари, само че ти нямаш работа. Опитите ти да завъртиш свой бизнес са удушени още в зародиш от корумпирани чиновници и бюрократични абсурди. Пробваш да защитиш правата си чрез българската кривосъдна система и осъзнаваш, че прокурорите и съдиите са чиста проба търговци. За колкото си платил, толкова справедливост, законност и правосъдие ще получиш. Виновен си до доказване на противното, тоест до намирането на финикийските знаци. Гърчиш се, не разбираш защо отвсякъде към теб стърчат бодли. По навик не се интересуваш от политика.
Криво-ляво докретваш до пенсионна възраст. Всичките ти досегашни проблеми са се увеличили в геометрична прогресия. Задлъжнял си за 10 живота напред. Подаянието, наречено пенсия, не може да укроти зверските сметки за ток, парно, вода, лекарства, храна… Ти седиш на пейката пред входа и псуваш, мрънкаш, недоволстваш. Ама така, някак си тихо и неопределено. Срещу съдбата, срещу късмета си, срещу властимащите…
Има и друг вариант – не си доживял до третата възраст. Все тая. Важното е, че през целия си живот, докато си бил буден, никога не си се запитвал откъде и как се пръкнаха олигарсите и местните феодали? Как така политици, депутати, министри, прокурори и съдии тънат в лукс и охолство, нали са само на държавна заплата? Ти не си се замислял дали има пряка връзка между твоята мизерия и техните милиони и милиарди, „спестени” от закуски. На теб не ти пука. Не ти дреме. Ти си над нещата. Сега си под земята. Край на будната кома.
Ивайло Зартов,
17 ноември 2014 г.
