Интересно четиво: Как се приема бюджетът в парламентарна комисия

За всички, които се чудят как се приема бюджетът на разни държавни органи и агенции (включително на ДАБЧ), поместваме текста на стенограма от първото заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека към българския парламент, проведено на 4 декември т.г. (подчертаването на отделни изрази е от Еврочикаго; линк към оригиналния документ – вж. тук).

От тази стенограма може да се разбере, че институцията на националния омбудсман се помещава в частна сграда срещу месечен наем от 82-83 хил. лв. Че от Комисията за защита от дискриминация не можели да отделят и един лев за превенция, защото само заплатите на работещите в тази комисия са в размер на 1 500 000 лв. Че бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина е 643 600 лв. (т.е. повече от два пъти по-малко от сумата, отделяна само за заплати на служителите в Комисията за защита от дискриминация). Че щатната администрация на Народното събрание се е увеличила в последните две години доста значително. Че т.нар. нови вероизповедания, регистрирани в страната, за последните 7-8 месеца са се увеличили с 30 броя, и че за тях, въпреки че те обикновено се финансират отвън, от държавния бюджет на Р. България са отишли 80 хиляди лв. и ще отидат още 80 хиляди. Че според представителя на Министерството на финансите Ивайло Танев „има някакво увеличение на бюджетите на институциите, с изключение на Агенцията за българите в чужбина, които все пак са второстепенен разпоредител с бюджет към Министерски съвет, който им определя конкретно бюджета“, но било положително това, че „на фона на 10 процентовото намаление на персонала, което е залегнало при разработката на бюджета, същите тези институции, пак с изключение на българите в чужбина, имат увеличение на разходите за персонал“.

Следва целият текст на стенограмата.

.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по вероизповеданията и правата на човека

П Р О Т О К О Л  № 1

Днес, 04.12.2014 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.

На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” – Ивайло Танев, главен експерт; от Омбудсмана на Република България – Константин Пенчев – омбудсман, Росица Тоткова, главен секретар и Роза Георгиева, началник на кабинета; от Комисията за защита от дискриминация – Баки Хюсеинов – заместник- председател; от Министерски съвет, дирекция по Вероизповеданията – Емил Велинов, директор; от Държавната агенция за бежанците – Златко Александров – главен секретар; от Държавната агенция за българите в чужбина – Димитър Владимиров, изпълняващ длъжността председател и Красимир Томов – директор Дирекция „Финанси”; от Държавната агенция за закрила на детето – Камелия Николова – изпълняващ длъжността главен секретар и Диана Арнаудова – директор на Дирекция „Стопанско и финансово обслужване”; от Сдружение форум „Средна класа” – Стефан Стойков; от Фондация „Български манастири и църкви” – Светозар Филипов.

Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.

Предс. Красимир Велчев:

Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Добре дошли на първото заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. По стечение на обстоятелствата първото заседание ще бъде за приемането на бюджета.
Първо искам да обявя дневния ред, който е в съобщението и да кажа няколко думи:

1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
2. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
3. Разни.

Колеги, бързам да ви кажа, че надделя в мен едно друго мнение относно дневния ред – първа точка да я отложим за следващото заседание, може би за следващата седмица. Какво имам предвид? На мен ми се иска всички вие от другите парламентарни групи хубаво да се запознаете с проекта и дадете свои предложения. Защото и ние имаме известни забележки. Това са стандартни, бих казал, общи правила за работа. Но бих искал по тези вътрешни правила и вие да си кажете мнението. В другите комисии също са отложили приемането на вътрешните правила за следващо заседание. Още повече сега присъстват гости на заседанието и няма смисъл да участват в този дебат по вътрешните правила. В крайна сметка да не стана така, че да претупаме тези вътрешни правила и да не им обърнем достатъчно сериозно внимание.
За това, ако сте съгласни от така предложения дневен ред да отпадне първа точка, моля да гласувате. Десет „за”. Още двама души са заявили как ще гласуват, тъй като в момента се провеждат и други заседания на комисии и те не са в залата. Това е и едно от нещата, които трябва да решим с вътрешните правила, защото може би и за в бъдеще ще има такива случаи, за да знаем как да ги решаваме заедно.

Продължаваме с точка втора – Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
Давам думата на г-н Ивайло Танев – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите. Заповядайте, г-н Танев.

Ивайло Танев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми гости,
С общите положения на проектобюджета предполагам сте запознати и не знам до колко е целесъобразно да ги излагам или да минем директно по проблемите на засегнатите ведомства, които попадат в кръга на тази комисия.

Предс. Красимир Велчев:
Да, те са раздадени на колегите по пера, но все пак ако вие имате да кажете нещо съществено или след това ще вземете думата.

Ивайло Танев:
Смятам, че след това е по-добре да взема отношение, ако има някакви въпроси.

Предс. Красимир Велчев:
Добре. Тогава давам думата на Омбудсмана. Г-н Пенчев, Вие имате думата.

Константин Пенчев:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Днес е предмет на разглеждане проектобюджета на институцията на Омбудсмана за 2015 г. Ние сме написали много обстойно писмено изложение с цифри и върху какво точно възразяваме, което ще предоставим на вашето внимание. Ние ще го предоставим и на вниманието на Министър-председателя и на финансовия министър, както и на Председателя на Комисията по бюджет и финанси и на Председателя на Народното събрание.
С няколко думи само ще ви спра вниманието върху сагата с бюджета на институцията на Омбудсмана. Знаете, че през 2013 г., месец декември бюджетът на омбудсмана беше намален с 312 000 лв. Искам само да подчертая, че тези 300 хил. лв. бяха дадени в по-миналия бюджет за новата функция на омбудсмана „национален превантивен механизъм”, т.е. не за неговото увеличение общо, а за конкретна дейност и те бяха отнети. След това бяха отнети още 8 хил. лв. за актуализация на бюджета на здравната каса. И с тези 5%, които все още не са възстановени, които ги очакваме през м. декември, отново с половин милион беше орязан бюджета на омбудсмана. В момента Слава Богу в проектобюджета за 2015 г. е предвидено 2 347 000 лв. Тоест сумата е малко по-голяма от тази, която трябваше да получим за 2014 г. Това е добре. Но искам да ви кажа, че когато се приспаднат разходите за наем, като мисля, че всички знаете, че институцията на омбудсмана се помещава в частна сграда още от миналия омбудсман. С моето встъпване в длъжност направих всичко възможно да намалим малко наема и го намалихме до възможния минимум, но така или иначе огромният разход на омбудсмана е наемът, който е по 82-83 хил. лв. на месец. И като приспаднем наемът, който ще дължим за 2015 г. плюс наема за м. декември тази година, който няма да можем да платим с този бюджет, за институцията на омбудсмана остават за издръжка 5 хил. лв. Пет хиляди лева за годината сами разбирате, че това е просто невъзможно. Тоест не става дума за някакви капризи. И ние в нашите аргументи, в нашите доводи, които сме представили и ще представим и на вашето внимание, сме описали точно какви ангажименти няма да можем да изпълним. Нито национален превантивен механизъм, който е свързан с командировки в страната непрестанни и за една нова дейност, за която подписахме договор с министъра на вътрешните работи, която е по закон. Това е дейността институцията на омбудсмана да наблюдава екстрадирането на чужденци. Тоест ако се наложи тези чужденци да бъдат екстрадирани, да бъдат придружени от длъжностни лица на омбудсмана дори до техните държави, за да се види по какъв начин тези хора се екстрадират, т.е. дали се нарушават човешки права. Това е международен ангажимент на България, а не на институцията на омбудсмана и ние все още не сме започнали да го изпълняваме изобщо, защото нямаме никакви пари. Така че нашата молба, която излагам съвсем накратко, аз съм готов да отговарям на всички ваши въпроси, но нашата молба е да бъде увеличен бюджетът на институцията на омбудсмана поне с 250 хил. лв., не става дума за милиони, а става дума за 250 хил. лв., които ще позволят евентуално да съществуваме горе-долу нормално.
Знам, че всяка година в Народното събрание се поставя въпроса за наема, който плащаме. Този наем не е каприз на институцията. Тя е там, знаете, близо до халите, близо до автогарата, за да могат хората да имат достъп до тази институция. Този наем е още от времето на 40-то Народно събрание, разрешен от министъра на финансите и до ден днешен го плащаме, макар и в намален вид. Тоест не зависи от нас. Ние сме писали писма и до всеки председател на парламента и до всеки премиер, но проблемът стои. Виждате, че за новите партии, представени в парламента и за тях се търси съвсем основателно законосъобразно помещение. Очевидно за институцията на омбудсмана ред не остава.
Така че аз се обръщам към вас съвсем искрено да дадете още 250 хил. лв., защото иначе без да поставям ултиматуми, не искам да драматизирам, но ме е страх, че няма да можем да си изпълняваме задълженията и това е най-лошото, което можем да направим. Благодаря ви.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря Ви, уважаеми г-н Пенчев. Ние също сме коментирали тези въпроси в предишния парламент. По тези въпроси, за които говорихме с Вас преди една и преди две години и най-вече за наема и за подходяща сграда и помещения, които биха улеснили нещата и при вас и тук поставените въпроси биха намерили решение.
Аз използвам случая да кажа, че резултатите от тази година, имайки предвид не да критикуваме управляващите, но при дефицит 3.5% мисля, че задача № 1 за всички нас, а не само за правителството, а за всички организации, агенции, които са към бюджета, трябва да направим така, че по някакъв начин да намалим разходите. Не казвам икономии, защото икономиите не водят до нищо добро. А където могат да се намалят разходите, защото ако в момента увеличим по-рязко процентно бюджетните субсидии или разходи за различните агенции, явно че догодина ще отидем много над 3%, което изобщо не е добре за страната като цяло.
Напълно съчувствам, защото казах, че този проблем сме го обсъждали, така че мисля, че и колегите ще се застъпят за това нещо. Разбираме ви. Въпросът е оттук нататък доколко ще е възможно. За мен един от начините да реагираме правилно е да търсим форми наемът да се намали, защото според мен това е единственото перо, върху което бихме могли да окажем някакво влияние.
Колеги, към уважаемия г-н Пенчев имате ли въпроси? Няма.

Преминаваме към Комисията за защита от дискриминация.
Г-н Хюсеинов, заповядайте.

Баки Хюсеинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ние от Комисията за защита от дискриминация също сме изразили своето становище пред Министерството на финансите, пред правителството, пред министър-председателя в писмен вид, че бюджетът, който ни е определен за 2015 г. е крайно недостатъчен за Комисията за защита от дискриминация, тъй като почти всяка година от 2005 г. насам той намалява с определен процент. Само ще ви кажа, че през 2010 г. той беше 3 100 000 лв., а сега бюджетът е 2 100 000 лв. С около милион е намален бюджетът на Комисията за защита от дискриминация. През 2012 г. беше намален с 500 000 лв. и сега вече е на 2 093 000 лв. С този бюджет Комисията за защита от дискриминация няма да може да изпълни своите функции съгласно Закона за защита от дискриминация. Вие много добре знаете, че в закона освен правораздаване Комисията за защита от дискриминация се занимава и с превантивна дейност. Ние не можем да отделим и един лев за превенция, защото само заплатите на комисията са в размер на 1 500 000 лв. Сега обаче със закона за този бюджет те са намалени също със 100 000 лв. и ние няма да можем да изпълним основните препоръки на Европейската комисия, която има препоръка към комисията в регионите да създаваме още 8 регионални представители по различните краища на България. Това сме го казали и на Министерството на финансите. В момента няма да можем да изпълним тази препоръка.
Освен това, с промените в Административно-процесуалния кодекс за подсъдността във всички съдилища вече ще се гледат нашите дела, ще се обжалват, а ние нямаме такива представители, за което се задължаваме просто да назначим няколко юристи, които да се явяват в съда по нашите преписки. Това също не можем да го изпълняваме в момента.
Да не говорим за това, че при нас за издръжката парите са крайно недостатъчни. В една стая работят около 25 човека администратори, които са експерти юристи, с езикова култура и нямат удобни условия за работа.
Така че аз много се надявам Комисията по вероизповеданията и правата на човека да помогне в това отношение и заедно с Министерството на финансите да увеличи бюджета на Комисията за защита от дискриминация. Благодаря ви.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря, г-н Хюсеинов. Какво е вашето искане? С колко да се увеличи бюджетът? Може би сте казали, но аз не съм чул.

Баки Хюсеинов:
Ние сме казали в писмото до Министерството на финансите за около 3 200 000 лв., но в края на краищата колкото ни дадат. Поне 2 500 000 лв. и мисля, че на първо време ще можем да изпълним тези ангажименти, които стоят пред нас – функциите по закон.

Предс. Красимир Велчев:
Само да попитам, а и за колегите да знаят. От тези данни, които аз ги имам, за 2013 г. коригираният ви бюджет е бил 2 108 000 лв. Това ми е подадено като информация. За тази година с увеличението коригираният ви бюджет е 2 078 000 лв. Сега е определен 2 092 000 лв. Това точните данни ли са?

Баки Хюсеинов:
Всъщност през 2014 г. бюджетът беше намален със 100 000 лв. и Министерството на финансите ще го потвърди, които пари бяха насочени към здравната каса. Всъщност тази сума беше намалена със 100 000 лв.

Предс. Красимир Велчев:
Искам да знам дали това, което е подадено при мен, е вярно.

Баки Хюсеинов:
От 2 092 000 лв. като извадим 100 000 лв.

Предс. Красимир Велчев:
Това е предложението за 2015 г. А за 2014 г. вие имате утвърден бюджет 2 000 000 лв. След това е коригиран и увеличен със 78 000 лв.

Баки Хюсеинов:
Да, направиха актуализация във връзка с тези проблеми, които ние изтъкнахме, обаче после го намалиха със 100 000 лв., за да дадат пари на здравната каса.

Предс. Красимир Велчев:
Добре. Колеги, аз предлагам все пак да дадем възможност и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити да се изкажат. Мисля, че нямате нищо против да ги чуем, те са тук и е хубаво да ги чуем.
Първо Държавната агенция за българите в чужбина. Заповядайте, г-н Владимиров.

Димитър Владимиров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Настоящият бюджет за 2014 г. на Държавната агенция за българите в чужбина беше в размер на 758 000 лв. През м. септември беше извършена корекция с намаление на трансферите в размер на 37 900 лв. или 5% от целия бюджет. Само за сравнение искам да посоча, че за 2014 г. бюджетът е намален допълнително с още общо 76 500 лв. или общата му стойност към момента за до края на годината 643 600 лв.
В заложения бюджет за 2015 г. е значителна разликата, виждате сами. За 2014 г. е бил 758 000 лв., а за 2015 г. проектът е 643 600 лв. От съпоставката се вижда, че разликата е съществена – 114 400 лв., тъй като численият състав на агенцията е 25 щатни бройки. В перспектива агенцията се изправя пред сериозни трудности във връзка с изпълнение на своите функции и задачи, предвид непрекъснато увеличаващата се дейност, свързана с административното обслужване на гражданите. За 2015 г. е намален и фонд работна заплата с 38 400 лв. при същия наличен персонал. Само искам да отбележа, че заплатите в агенцията не са от високите, тъй като средната основна заплата за главните експерти е 785 лв., за старшите е 639 лв., а за младшите – 580 лв. Този размер на работните заплати създава сериозна предпоставка за текучество и липса на достатъчна мотивация на персонала и невъзможност за привличане за професионална реализация на високо квалифицирани специалисти. Между другото в агенцията работят и двама доктори на науките и почти всички служители са с висше образование и най-малко с по два чужди езика.
Сега агенцията има една дейност, която с течение на времето, особено след приемането на България в Европейския съюз, тази административно-правна дейност се увеличава. Тя е в тенденцията за увеличение на броя на заявителите, които искат да получат удостоверение за български произход. За периода 2010 г. – 2014 г. до 25 ноември са кандидатствали общо 66 352 души, а са издадени удостоверения за български произход общо на 94 566 човека. Сами разбирате, че с такава малка щатна бройка и численост агенцията работи на пълни обороти и трудно успява да спазва законово установените срокове да разгледа преписките в рамките на един месец.
Но това далеч не е основната дейност на агенцията – установяване на български произход. Агенцията участва в различни междуведомствени комисии и изпълнява различни стратегически планове, свързани с Националната стратегия за демографско развитие на България и Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията и новоприетата стратегия от 23 юли 2014 г. – Национална стратегия за българските граждани и българските общности по света.
Не знам, но предполагам, че ще се наложи намаляване на щатните бройки в агенцията с предвидения така намален фонд работна заплата.
По отношение на издръжката могат да бъдат направени някои икономии във връзка с така създадената ситуация с бюджета, но с работната заплата ще е доста трудно.
Това е, което бих могъл да кажа. Ако имате някакви въпроси, съм отворен.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря. Колеги, имате думата. Заповядайте, колега.

Юлиан Ангелов: Патриотичен фронт
Аз смея да твърдя, че съм запознат доста добре с дейността на Държавната агенция за българите в чужбина през последните 15 години и наистина средствата, които са отделени и се предвиждат за бюджет 2015 г. за агенцията са напълно недостатъчни. С оглед и на демографските проблеми, които има България последните 25 години е много важно да се отделят средства и да може да се работи с българските общности зад граница и да се улесняват при получаването на документи и гражданство с оглед на това да намалим демографската криза в България.
Наистина в агенцията работят доста добри специалисти, които познавам от години, въпреки че в ръководството на агенцията редовно има хора, които се съобразяват с разни политически решения, а не със законите, действащи в България, което се случва в последната година и половина и продължава и до днес.
Моят призив към всички колеги е наистина, ако има възможност да увеличим бюджета на агенцията, защото все пак една от точките, които сме заложили в управлението на България е именно решаване на демографската криза. И ако не се отделят средства в тази насока няма да направим нищо.
Конкретно искам да попитам г-н Владимиров, защото той представи данни от 2010 г. до 2014 г. колко преписки и колко молби е имало за удостоверения за български произход и колко са издадени. Мен ме интересува за 2014 г. колко заявления има и колко удостоверения са издадени и защо дейността е намалена толкова рязко съответно.

Димитър Владимиров:
За 2014 г. има намаление на бройката, тъй като в агенцията имаше известни проверки. Февруари месец тази година беше извършена проверка в Държавната агенция за българите в чужбина от Върховна административна прокуратура, която установи, че е било прекалено либерално издаването на удостоверения за български произход и е в нарушение с разпоредбите на Закона за българското гражданство.

Юлиан Ангелов:
Тоест искате да кажете, че през последните години са издавани удостоверения за българско гражданство в нарушение на законите.

Димитър Владимиров:
Да, точно това искам да кажа и не го казвам аз, а го казва Върховна административна прокуратура.

Юлиан Ангелов:
Извинявайте, че ви прекъсвам, но това определение „либерално” не значи нищо за мен. Просто агенцията се съгласява да изпълнява разни разпореждания, които не са съобразени със закона. Законът е ясен, категоричен и през последните години е работил достатъчно добре, за да може агенцията да решава кое е правилно и кое не е. Това мога да кажа само.
Но все пак искам да ми кажете ориентировъчна, приблизителна бройка за 2014 г. – колко молби сте приели и колко удостоверения са издадени. Говорим тук все пак, за да защитим бюджета на агенцията да е по-висок. Тоест, ако работата ви е намаляла, защо да ви трябва по-голям бюджет тогава.

Димитър Владимиров:
За 2014 г. до месец ноември има 4 918 молби и са издадени 7 632 удостоверения.
Но в интерес на истината установяването на български произход не е основната дейност на агенцията. Основната дейност на агенцията е да поддържа връзка с българските организации зад граница, които се увеличават. Да подпомага и създаването на български училища зад граница, които са се увеличи рязко. До началото на учебната 2010 г. са били 125 училища, а в момента зад граница има 202 училища.
Освен това, по данни на Бундестага и на Евростат има 750 000 български граждани, които работят на територията на Европейския съюз. Стратегически погледнато тези хора са икономически емигранти, но тези хора трябва да съхранят в себе си българската идентичност и най-вече българския език. За тази цел се работи за създаване на повече български училища зад граница, за да могат децата на тези емигранти да учат български език. Защото децата на техните деца ако не знаят български език ние сме ги загубили.
По отношение на удостоверенията. Не искам да се връщам на тази тема. Не смятам, че сега е моментът. Обсъждаме бюджета на агенцията. Но смятам, че агенцията спазва разпоредбите на Закона за българското гражданство, разпоредбите на Върховна административна прокуратура и разпоредбите на Софийска градска прокуратура.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря Ви. Колеги, други въпроси? Аз също исках да попитам, но това може би ще стане при едни по-задълбочени анализи, които ще направим. Мен също ме интересува във всички тези агенции в последните години дали се е увеличавал щатът. Защото примерно в Народното събрание се оказа, че щатът за последните две години се е увеличил доста чувствително. Мисля, че един от начините е да направим работата на колегите и на всички нас по-ефективна и да се върви към по-добро.
Колеги, аз като човек от бизнеса преди това, мисля не може милион и половина да изхранват 7 милиона с това, което произвеждат. С колегите от БСП сме спорили преди това и аз съм го казвал и от трибуната на Народното събрание, че когато говорим за откриването на работни места, може би всички ние, ако съблюдаваме едно правило, че когато имаме едно работно място в администрацията, трябва да открием две в производството, тогава може би ще имаме по-добър резултат. И точно тези средства, за които сега говорим, за сумите, които погледнато в общия държавен бюджет, бих казал, че са смешни. Защото там се разпределят милиарди. А пък на Омбудсмана му липсват 200 хиляди лева, за да работи нормално, да се грижи за хората и да изпълнява своите задължения към държавата и към обществото е някак си дори и неприемливо. Но като няма откъде да се вземат! Всеки един от нас знае какво да направи с бюджета на едно семейство. Както казва един мой близък, разликата между държавния и семейния бюджет е в нулите. Иначе парите са едни и същи.

А сега да преминем към Държавната агенция за закрила на детето.
Г-жа Николова, Вие ли ще говорите? Заповядайте.

Камелия Николова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Позицията на Държавната агенция за закрила на детето е, че приема представения бюджет, който е за 2015 г. За нас изключително важно е, че дейностите, които са свързани с политиките за децата са приоритетни. Въпреки увеличения обем дейности, с които се занимава и които влизат в кръга на правомощията на председателя на агенцията се справяме в рамките на бюджета, който е на Държавната агенция за закрила на детето.
Следва да внеса уточнението, че от 2009 г. бюджетът на агенцията не е променян. Работим изключително добре с Министерството на труда и социалната политика. Ние сме второстепенен разпоредител с бюджетни кредити на това министерство. Имаме уверението и от тяхна страна, че ще бъдат положени усилия и ще бъдат осигурени необходимите средства за функционирането на националната телефонна линия за деца. Както знаете, Държавната агенция за закрила на детето поддържа хармонизиран национален телефонен номер 116-111, който е напълно безплатен и това е едно от средствата за своевременно сигнализиране за деца в риск, за да могат да се предприемат адекватни своевременни действия за тяхната закрила. В тази посока искам да посоча и малка статистика. В края на 2009 г., когато беше създадена тази национална телефонна линия, броят на повикванията, т.е. консултирани деца и техните родители и семейства е бил 17 хиляди, а към месец октомври 2014 г. броят на тези повиквания е 90 хиляди.
Увеличава се и обемът на жалбите, преписките и сигналите, по които работи Държавната агенция за закрила на детето. База за сравнение – за деветмесечието на 2013 г. сме работили по 15 349 преписки, а за същия период на 2014 г. обемът е 20 758 броя преписки.
Това, което ние правим към момента е, че се опитваме чрез механизма на оперативните програми, които са един изключително важен инструмент, чрез ресурсите които те предлагат, да реализираме политиките в сферата на закрилата на детето, в това число и реализирането на процеси за деинституциализация, т.е. извеждане на децата, които са в специализираните институции за деца с увреждания и осигуряване на една нормална и сигурна семейна среда.
Благодаря за вниманието.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря. Колеги, имате ли въпроси към г-жа Николова.

Реплика: Тя е доволна.

Предс. Красимир Велчев:
Това е хубаво, когато чуеш, че на някой му стигат парите на днешно време. Това е добре. Но това е и похвално, защото се справят с това, което получават. Аз гледам, че 2013 г., 2014 г. и 2015 г. изобщо не е пипан бюджетът, а би трябвало да се увеличава поне с малко, защото знаете има инфлация и т.н. Добре е, че се справят с това, което имат. Още повече в сферата за децата, което мисля, че и колкото и пари да отиват там, те няма да са излишни, няма да са в повече.
Пожелавам ви и дано и с този бюджет да можете да се справите. А ако има в следващи бюджети повече пари, надявам се, че ще има и за вас.

Минаваме към Държавната агенция за бежанците. Г-н Златко Александров. Заповядайте.

Златко Александров:
Г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Уважаеми г-н Омбудсман,
Аз ще започна със статистика, защото може би за нашия бюджет тя е най-важна. При правенето на бюджета за 2014 г. към септември месец миналата година имаше подадени 960 молби за международна закрила. В момента към днешна дата – от началото на тази година до този момент са 9710 молби или 10 пъти повече.
Бюджетът, който е за 2014 г. е 5 200 000 лв. и към момента е актуализиран с още 7 406 000 лв. и към момента е 12 346 000 лв.
Бюджетът, планиран за 2015 г. е 6 млн. лв. – наполовина от това, което ние до този момент сме разходвали за изпълнението на основната задача, която изпълнява Държавната агенция за бежанците, а именно предоставянето на международна закрила.
С така направения бюджет фактите и статистиката ясно говорят, че категорично агенцията не може да се справи с тази държавна задача, която изпълнява. Бюджетът е два пъти по-малък от това, което ние до този момент сме разходвали. А кризата с бежанците продължава. Световната тенденция и съответно всичко онова, което отчитат международните организации, включително и Генералния секретар на Организацията за обединените нации в последното си изказване на 65 сесия каза, че в близките 6-7 години движението на човешки маси, които ще минават може би и основно през нашата територия са около 40 милиона.
Така че в момента така направеният бюджет на мен ми е трудно да го коментирам. Просто е трудно да се прави коментар. Само за издръжка, когато се е планирал бюджетът за 2014 г. е имало три места за настаняване, а сега са седем места за настаняване. Тогава местата за настаняване са поемали 2 хиляди човека, а сега нашият капацитет е 6 хиляди човека – три пъти повече. Бюджетът е увеличен с около 60% в резултат на направените актуализации до този момент.
Не искам да поставям въпроса по никакъв начин за персонала, защото специализираният персонал, основният експертен персонал, който извършва в момента процедурата по международна закрила, по даването на международна закрила в сравнение с всички подобни организации в Европейския съюз е може би на една трета по-малък, като персонал и като възложен обем от задачи. В центровете, в които в момента са настанени по хиляда и по две хиляди в по-големите центрове, се обслужват само от един социален работник при условие, че разчетът на Министерството на труда и социалната политика е един социален работник на 10 човека, а ние имаме един социален работник на хиляда човека.
Да не говорим, че една толкова важна и отговорна задача на държавата, която до този момент никой не си дава сметка какъв огромен проблем ще създаде, е темата с интеграцията с лицата, които са получили международна закрила и ще останат на територията на Република България. Засега подминаваме темата, защото по наша статистика и данни над 60-70% от лицата, получили закрила, по най-бързия начин напускат държавата, въпреки че от подадените 9 хиляди и вече почти 10 хиляди молби, в момента – от началото на годината до този момент, има издадени над 6 хиляди издадени статута, имаме запитвания за връщане по така нареченото „Дъблинско споразумение” над 3600 запитвания от държави от Европейския съюз. Така че най-вероятно голяма част от тези лица ще бъдат върнати. Това е засега. Европейският съюз въз основа на плана на европейската агенция, която е в областта на подкрепата за международна закрила има някакви негласни правила да се въздържат европейските държави от връщане, но този процес най-вероятно няма да бъде спрян, защото повечето от тези лица напускат преди да е завършила тяхната процедура, а други са още в процес на регистрация, така че връщането им ще бъде обратно. А държавата по никакъв начин не мисли за интеграцията. Няма никакви планирани средства в момента за интеграция. Беше приета в средата на тази година Национална стратегия за интеграция, направихме разчети за изпълнението на тази стратегия до края на тази година, но за съжаление нищо.

Предс. Красимир Велчев:
Каква е причината да бъдат върнати тези 3500 човека? Някой не си е свършил работата сигурно.

Златко Александров:
Не. Има Дъблинско споразумение, спрямо което държавата по компетенции е Република България. Когато тези лица по някакъв начин нарушат правилата в Европейския съюз биват връщани при нас, защото ние сме държавата по компетентност. Не че ние сме виновни. Голяма част от тях напускат държавата самоволно. Те самите вече са в нарушение. Тези, които са получили статут и направят нарушения, съгласно това Дъблинско споразумение те трябва да бъдат връщани в държавата по произход.

Предс. Красимир Велчев:
Вие би трябвало някакви мерки да предприемете чрез нашите евродепутати за тези случаи, за да се поиска някаква компенсация от Европейския съюз. Нещо предприемате ли?

Златко Александров:
Включително и на последното събрание на Управителния съвет на Европейската агенция, което се проведе в понеделник, на което председателят беше, тъй като той е и член на борда на директорите на Европейската агенция се постави този въпрос. На всички форуми ние много сериозно поставяме въпроса за това Дъблинско споразумение и за преразглеждане на тези клаузи от това споразумение, защото това е най-големият проблем основно за трите държави, които са по границата – България, Гърция и Италия.
Освен това, през лятото на тази година направихме една работна среща, в която освен тези три страни, участваха и Малта, участва и Румъния, на която сериозно е поставен въпросът пред Европейската комисия за преразглеждане на това Дъблинско споразумение. По всички възможни начини ние тръбим в обществото и във всички международни организации, че Дъблинското споразумение в момента се оказва, може би силно казано, един дискриминиращ елемент в държавите, които по силата на това споразумение стават държави по произход и те носят отговорност за цялото движение на тези лица в Европейския съюз.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря. Колеги, имате ли въпроси? Няма.
Давам думата на г-н Велинов, директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет. След това ще чуем г-н Танев от финансите. Може би той ще даде отговор на всички тези въпроси, които са поставени или поне за по-фрапиращите случаи от бюджета.

Г-н Велинов, имате думата.

Емил Велинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми господа народни представители,
Колеги,
Аз няма да занимавам аудиторията с нашия бюджет. Парите никога не стигат, защото напоследък в България много се засили строежът на молитвени домове на всички вероизповедания, които са регистрирани официално в България, а те са 132. Но предварително искам да кажа пред Комисията, че, когато правим проекта за бюджет, съгласуваме с нашата дирекция „Бюджет и финанси“ и с Министерство на финансите с отдела на г-жа Надежда Генова, така че не пишем фантасмагории и това, което сме поискали ни е давано.
Тази година сме поискали малко повече с 500 000 лв., тъй като миналата година се помогна на Атонския манастир с 200 000 лв. от резерва. Тази година ние пак сме ги сложили в резерв, но трябва да кажа, че изключително много нарасна нашата диаспора в чужбина. Вече имаме 33 – 34 църковни общини, от които пет нови. Хората искат и взимат под наем храмове. Ние им помагаме разбира се с дадени средства, затова малко сме увеличили парите там и на двете основни вероизповедания – православието и мюсюлманите. Другите са останали в същия порядък, както е било и до преди четири, пет години. Оттогава не е пипан бюджетът на Дирекция „Вероизповедания“.
Само искам да уведомя Комисията, че миналата година ни беше възложено изработването на една интерактивна карта, на която да има отбелязано във всяка една област, община, населено място какви храмове има построени – действащи, недействащи, състояние и т.н. Трябва да кажа, че ние успешно се справихме с това да направим проучванията. Разбира се, помогнаха ни много кметовете на общини, областните управители, някои от митрополиите. Почти имаме картината в България. Разбира се, взеха ни парите, тези 50 000 лв. в края на годината, тъй като бюджетът един път ни беше намален с 5 %, след това с още 5 %, така че и тези 50 000 лв. паднаха. Тази година те са заложени пак и се надявам след около пет месеца, ако правилно вървят нещата, да имаме една карта, качена на сървъра на Министерски съвет, на която като чукнете на съответното място, ще видите какви молитвени домове има и на кое вероизповедание са, кои са исторически паметници на културата и т.н. Надявам се, че това ще бъде свършено в рамките на първото полугодие. Дано имаме късмет.
Иначе няма какво да говоря по бюджета. Съгласуван е с колегите от финансите. На този етап ще работим с този бюджет, както сме работили и досега.
Само искам да кажа, че с този бюджет само миналата година за първото полугодие сме подпомогнали около 300 обекта без три – 297 обекта. Това са храмове на наши вероизповедания в страната. Разбира се, с по 4-5 хиляди лева, но когато се дадат 4-5 хиляди лева, се започват основите. Народът вижда, че се строи и тогава и те додават. Иначе, ако видят гола поляна или че не се ремонтира храмът, нищо не се дава. Но толкова са обектите, на които, г-н Велчев, сме помогнали във второто полугодие.
Благодаря за вниманието.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Хафъзов

Хюсиен Хафъзов:
Г-н Председател, благодаря Ви.
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Велинов,
Бих искал да се изкажа в подкрепа на чутото от г-н Велинов, защото това, което чухме наистина е радостно. Новите църковни общини не би трябвало да бъдат разглеждани единствено и само като църковни или религиозни обекти. Това е въпрос от национално значение, защото именно тези църковни общини са един вид средища за запазване, съхранение и развитие на българската идентичност. Така че, нека да погледнем малко по-отвисоко на този въпрос и по някакъв начин да подкрепим възможността нашите съграждани, тези които по някакви причини живеят в чужбина, да имат възможност именно да съхранят чрез църквата и това е един от начините, не е единственият, разбира се, но това е един от начините да запазят своето самосъзнание, своята идентичност. Така че, нека да оставим религиозния въпрос на една страна.
Отново казвам, това е възможност те да имат пряка връзка с българската култура и най-вече с това, което ние наричаме „религиозен сантимент“. Религиозният сантимент дава възможност за култивиране на едно по-особено мислене. Мислене, което довежда до отговорни постъпки от всеки един гражданин. Така че, в подкрепа, ако има възможност наистина да бъдат подкрепени тези български общини, смятам че ние ще получим резултат, който ще удовлетвори всички ни. Най-вече тези граждани ще имат едно много по-силно влечение към своята родина и до голяма степен с времето ние ще видим как и в материално отношение те ще запазят своята връзка с нашата страна, било то с чести посещения, било то с това да изпращат пари и пр., и пр. Аз съм сигурен, че те най-вероятно ще подкрепят тези инициативи. Нашите съграждани, когато видят, че и държавата има отношение към техните мероприятия, към техните инициативи, най-вероятно и те ще поемат своите задължения, но това ще бъде един символичен жест. Тези средства, които коментираме не са чак толкова много, но отново казвам, резултатът ще бъде впечатляващ. Сигурен и убеден съм в това. Благодаря ви.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря Ви, г-н Хафъзов. Само ще допълня, че явно и Министерство на финансите разсъждава като Вас, защото единственият бюджет, който е увеличен, е техният.
Г-н Антонов, заповядайте.

Васил Антонов:
Взимам повод, разбира се, и от последните думи на колегата.
Хубаво е, че бюджетът макар и много малко, бележи дребен ръст. Иска ми се в перспектива да решим три въпроса във вероизповеданието, което ще Ви моля, г-н Велинов и след това при отчета да го коментираме през другата година.
Първо, да видим в новите вероизповедания, защото те са нараснали за половин година или за 7-8 месеца с още 30 бройки, а виждаме, че там колкото и малко да са, изтичат пари. 80 000 лв. са заминали и сега отново едни 80 000 лв. потъват там някъде. Все пак новите вероизповедания, които идват, идват с общото впечатление, че са с финансиране отвън. Нека тук да направим един преглед и ако трябва по-внимателно заедно с вас и с нашата комисия да ги огледаме.
Второто, което е, смятам че за храма „Света гора“ хубаво е, че тази година са предвидени отново в бюджета за догодина 200 000 лв., но ако продължим с този темп и правя уговорката, че винаги по това време констатираме, че бюджетът не стига, но с 200 000 лв. няма да можем доникъде да стигнем. Ние ще си продължаваме в една система, която е едва ли не само за разконсервиране и отново – всяка година по 200 000 лв. Сумата, за да се забележи, не може да е 4-5 хиляди или 200 хиляди тя трябва да бъде минимум 400 000 лв. Така че от този ръст нека много хубаво да търсим възможности. Това е свято място за нас и нека да погледнем по този начин.
И третото, което може би по-скоро в другата година трябва да го огледаме, е отново до погледнем, да си изградим едни принципи при разпределението. Много храмове са в много лошо състояние, в изключително лошо състояние. 4-5 хиляди лева работа не вършат. Ако трябва през годината да се даде на 10, на 20 от тях да бъдат малко повече, но да знаем, че там сме свършили работа. Иначе принципът наистина е добър. Колкото и малко да е, това се забелязва и хората са доволни.
Задължително интерактивната карта трябва да си я поставим в нашите и във вашите ангажименти. Да не я чакаме за второто полугодие и за края на годината, защото тя до голяма степен, ако се използва правилно, не само по отношение на вярата да бъде полезна, тя ще бъде полезна и на другите съсловия, и на туризма, за да може тези храмове да носят и пари, разбира се, а не само да харчим. Благодаря ви.

Предс. Красимир Велчев:
Уважаеми колеги и гости, извинявам се, че не представих г-н Васил Антонов. Той е заместник-председател на Комисията. Г-жа Евгения Алексиева също е заместник-председател. Другият заместник-председател липсва в момента – г-н Тунчер Кърджалиев. Вие го познавате. Той беше предишният председател на комисията.
А сега ми се иска, давайки думата на г-н Танев от финансите, той да вземе отношение и по една друга институция, която също пряко е свързана с вярата на хората. Това е Омбудсманът на Републиката. И дано да има и там разбиране, че се касае наистина за вярата.
Вие сте, г-н Танев.

Ивайло Танев:
Благодаря. Наистина сега е моментът за корекции евентуално, ако ще има такива между първо и второ четене на проектобюджета. Както и Вие споменахте, основен мотив за тези цифри, които изложихме, е най-вече спазването на залегналия дефицит за догодина, който трябва да е до 3 %.
На фона на проблемите, които изтъкнаха колегите, малко не е удобно да спомена, че все пак има някакво увеличение на бюджетите на институциите, с изключение на Агенцията за българите в чужбина, които все пак са второстепенен разпоредител с бюджет към Министерски съвет, който им определя конкретно бюджета.
Друго, положително е, че на фона на 10 процентовото намаление на персонала, което е залегнало при разработката на бюджета, същите тези институции, пак с изключение на българите в чужбина, имат увеличение на разходите за персонал.
Не знам конкретно за Омбудсмана или за друга институция, но предполагам ще има инициатива от ваша страна преди второ четене на бюджета. Естествено ще се вземат предвид тези проблеми, но не мога да кажа. Ако се удовлетворят, това трябва да стане компенсирано, т.е. да бъде намалена сумата на някой друг бюджет, за да се увеличи на съответната институция, което не знам колко е удачно. Въпрос на управленско решение е. Не мога да кажа нищо конкретно сега. Благодаря.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря Ви.
Аз лично поемам ангажимента да говоря за първостепенните разпоредители и за Омбудсмана, защото за мен също е важно да намерим, г-н Пенчев, някакво решение. Споменавайки и за наема, и т.н. аз мисля, че може да се намери решение, стига да има добро желание. Ще съдействам, ще се видим и с Вас пак.
Специално за другите колеги. Естествено, пак искам да повторя накрая, че знам, че парите не стигат. Но ако наистина не започнем нещо да реформираме в държавата, а то мисля, че е едно от важните неща наред с другите проблеми, които имаме, това е намаляване на администрацията, защото само така можем и за в бъдеще да мислим за увеличаване на доходите на хората в администрацията. Но това трябва да направим всички заедно и да имаме политическата воля да го направим. Знам колко е трудно. Ето, и сега виждате от две комисии, които обединихме, направихме една. Дано пък нашата комисия послужи за пример в страната и в управлението на страната, че от седем човека ще намалим персонала на четири. Това пак е нещо. И ако навсякъде се мисли по този начин, а не всеки, който вземе ръководна длъжност, да гледа да увеличава хората и не помисли за това, че трябва да се работи по-ефективно и да се постигат по-добри резултати, мисля, че няма да стане.
Колеги, вие имате думата. Г-жа Янакиева.

Росица Янакиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Отчитайки факта, че на всеки бюджет най-големият недостатък е неговата недостатъчност, а тя, разбира се, зависи от приходите, които се реализират. Дано през тази година се обърнат тенденциите, но все пак във връзка с казаното и във връзка с личните ми впечатления, считам че най-тревожно стоят нещата в Държавната агенцията за бежанците, тъй като всяка икономия на всяка стотинка в този ресор безусловно ще доведе до много повече разходи в бъдеще време и не само разходи, но и реални рискове. Именно там стана дума и за това, че социалните работници са крайно недостатъчни. Аз съм имала възможност да наблюдавам всичко, което се случва или може да се случи в един такъв бежански лагер. Може би най-големият проблем е именно действията по интеграцията на тези хора, както на възрастните, така и на децата и сигурно там трябва да се обърне внимание и да се предвидят средства, защото процесът безусловно ще продължи.
И не на последно място е материалната база. В периода до този момент е ползвана материална база. По една или друга причина контролно, безконтролно са си тръгнали тези хора, които са потърсили убежище и след тях е пълна и абсолютна разруха. В област Перник се намира Детски екологичен център, едно чудесно място, в което ежегодно много деца отиваха в летния период, ползваше се базата. Сега там е невъзможно да се влезе. Пораженията след присъствието на тези хора са абсолютни и най-малкото, вие имате договори със съответната институция. Някой трябва да се погрижи да възстанови материалната база, която не е била просто така излишна, че да я предоставим да бъде разрушена, а може би ще се наложи и отново да се ползва за тези цели. Благодаря.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря Ви. Колеги, други изказвания имате ли?

Васил Антонов:
Може би тук е моментът за едно добавяне. Въпреки, че ще го гласуваме в края по различен начин вероятно, или пък по един и същи, специално по отношение на бежанците, хубаво е, г-н Велчев, да се опитате да проведете още един разговор. Ние ще имаме различни мнения по много въпроси, но тези от бежанците, които не са в тези лагери, след това излизат по центъра на София и другите населени места и явно по най-безпрепятствен начин напускат границата. Вместо да се актуализира допълнително бюджетът през следващата година, е хубаво сега, още през тази година да се намерят резерви, за да може да се стъпи на бюджета, който ще позволи на Държавната агенцията за бежанците да си гледа работата нормално.

Предс. Красимир Велчев:
Аз ще допълня обаче, че те са второстепенен разпоредител, така че затова не го поставям на обсъждане тук. Не ме разбирайте, че съм съгласен, че средствата стигат. Дори когато видях проектозаконите, които бяха определени за нашата комисия, възразих за това, че бяха сложили въпросите с бежанците, като законопроект на нас като водеща комисия и точно това беше моята обосновка, че това е въпрос, който е преди всичко от национална сигурност и трябва водеща комисия да бъде Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Ние естествено, че не отказваме да разглеждаме този законопроект, но в никакъв случай не можем да бъдем като основна комисия.
Съгласен съм с вас. Естествено, че и в изказванията в зала, това е важен въпрос, който касае националната сигурност и ние също сме съгласни. Въпросът е, че по-скоро Министерство на вътрешните работи съвместно с Министерство на финансите трябва да кажат колко да са средствата, тъй като разбират може би много повече от мен от вътрешна сигурност и ред и би трябвало те да вземат отношение. Аз имам този отчет, за който вие говорите и виждайки го, предположих че оттам идват нещата, че миналата година са били първоначално заложени по-малко, отколкото сега в бюджета, но допълнително са им дадени седем милиона и нещо. Предполагам, че по същото перо и по същия начин ще бъдат отпуснати допълнително пари. Просто бюджетът по някакъв начин трябва да влезе в някакви рамки и това са имали колегите предвид.
Колеги, ако нямате нещо друго, предлагам да гласуваме точка втора.

Който подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 г., моля да гласува.

Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се.
Колеги, благодаря ви за участието, за разбирането. Разбира се, че от наша страна има разбиране, чухте и колегите.

Колеги, продължаваме с т. Разни.
Не знам дали има някои неща, които вие можете да коментирате, и то главно относно нашата бъдеща работа. Все пак първо заседание е.
Наистина ми се искаше Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по вероизповеданията и правата на човека да ги гледаме на спокойствие. Защото аз снощи го четох до късно и на прима виста видях някои неща. За това нека да направим така. Всеки от вас, който има някакво предложение по правилата, да ги даде в кабинета. Кабинетът е № 377. Добре сте дошли по всяко време. Дори и да не съм там, нашите сътрудници ще ви обръщат внимание. Колкото повече имаме диалог помежду си, толкова и доверието ще е по-голямо, а то е много необходимо за нашата работа. Това е от мен, за да може на следващото заседание в зависимост от предложенията, да проведем спокойно обсъждане. Следващото заседание ще бъде следващата сряда или четвъртък, ще видим. Очаквам от вас да кажете кога е по-удобно да бъде заседанието. Аз ще се съобразя с вас, но все пак да го направим така, че на всички да е удобно. Знам, че повечето от вас, ако не и всички, са с две комисии. Няма как сигурно за всички да бъде удобно, но мисля, че ще срещаме и ще срещате и в мен разбиране. Преди малко самият аз бях в Комисията по култура. Постоях половин час, каквото имаше казах и слязох насам. Може би ще има и такива варианти, защото, ако за едни е удобно в сряда, за други е удобно в четвъртък. Все пак ще искам да знам и вашите становища, за да може да имаме приятна обстановка за работа.
Между другото, горе в Комисията по култура никак не беше приятно. Беше ужас. Въпреки че, трябва да ви кажа, аз толкова години съм работил в тази комисия и се гордеех с това, че нямаше законопроект, който да сме вкарали в зала и да не е приет без всякакви възражения, защото се съобразявахме с проф. Стефан Данаилов, който много уважавам и с другите колеги винаги сме намирали общ език. Когато има желание за разбиране, а не се върви на инат, винаги можем да работим. Зрели хора сме и предполагам, че ще работим добре.
Имате думата.

Никола Хаджийски:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, при мен се дублират точно двете комисии – и земеделие и вероизповедания в един и същи час са, така че ще ми е много трудно, но ще трябва да го съчетавам. Това, което Вие давате като възможност да предоставяме гласуване в писмен вид, което да заявяваме предварително, е добре. Според тежестта на комисията, къде какво по-важно има да се решава, ще избирам къде да присъствам. Съжалявам, че така се получи.

Предс. Красимир Велчев:
Да, аз затова искам да видя всички ваши мнения. Ако да речем повечето случаи са като Вашия, ще го преместим примерно в сряда. Просто искам всеки от вас да каже кога е най-удобно като време. Примерно дали в сряда в някой час или в четвъртък от 15.00 часа. Единственото, което е за мен, казвам го пред вас, е, че ако заседанието остане в четвъртък, ще моля да е от 15.00 часа, за да мога аз поне да взимам отношение в другата комисия, защото само така да наминавам някак си не е приятно. Освен това, много от комисиите още не са определили времето на заседанията си. Както слушах даже нямаше и зала и затова аз тук от един месец обикалям из цялата сграда. Видях тази зала и си я заплюх. Мисля, че тя е много хубава.

Реплика:
Аз мисля, че и този интерес към културата скоро ще спадне.

Васил Антонов:
Няколко думи, ако позволите, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Искам да кажа няколко неща още в началото. Убеден съм, че ще работим добре. Аз може би съм един от малкото хора, които сме от старата комисия. Дори имахме една практика да имаме изнесени заседания. Жалко е, че направихме само едно изнесено заседание в Плевен, и то свърши мандатът. Така че, ви каня от името на опозицията първото изнесено заседание тази година да го направим в Плевен. Има и митрополия, има съответно и други вероизповедания. Съответно да направим програма и да го направим в една по-различна среда, която ще бъде разбира се и работна.
По отношение на графика, по който ще се движим и дните, в които ще провеждаме заседанията. Вие сте председател на комисията, преценете първите два-три пъти, за да можем да направим една обща извадка и след това ще преценим как ще бъде. Хубаво е да имаме един списък с мобилните телефони и снимките, защото още не се познаваме, а трябва да можем да комуникираме. Налага се вече по някои теми да си говорим преди заседанията. Трябва да бъде по-прагматично.
От името на опозицията желая успех на Вас и на Комисията. Започнахме трудно в миналия парламент, но пък мисля, че работихме все пак успешно и сега стъпваме на добра основа и смятам, че така ще продължим.

Предс. Красимир Велчев:
Благодаря Ви. Искрено се надявам. По отношение на телефоните, при г-жа Костова трябва да има всички телефони, затова Вие ги вземете, направете един списък с телефоните и имейлите и ги раздайте на хората да ги имат.
Колеги, вие имате ли други въпроси за т. Разни? Няма. Благодаря ви.
И аз съм убеден, че ще работим добре. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател:
Красимир Велчев

04.12.2014 год.