Из книгата на Таня Мангалакова
„Нашенци в Косово и Албания“*
КЪДЕ ДА УЧИМ?
В центъра на Крушево край една плевня край пътя ще срещнете близначките Рамиза и Ресмия, които са завършили само 8 клас, а вече са на 22 години. Усмивките не слизат от лицата им. Родителите им не ги пускат да продължат образование. Рамиза и Ресмия стоят край пътя и чакат да се омъжат. Нашенци имат огромен проблем с образованието, след като Косово стана протекторат на ООН. “Повечето учат до 8 или 9 клас и после стават гастарбайтери в Сиена, а момичетата се омъжват. Мислят само за сватби и сюнети”, тъжно отбелязва журналистът Мустафа Баля, роден в Рестелица, живеещ в Призрен. Липсата на образование за нашенци в Косово ще доведе до маргинализирането им на пазара на труда. Джунайдер горчиво прогнозира, че заради липсата на добро образование гораните ще хамалуват някъде из развита Европа. Преди няколко години той обиколи няколко високо развити страни от ЕС, където срещна доста нашенци от Косово, които работят неквалифицирана нископлатена работа. Интелектуалците сред нашенци в Косово са получили образование по времето на Югославия.
Има и още нещо тревожно, което засяга горанките след 1999 г. След 8 клас само момчетата могат да продължат да учат, момичетата не ги пускат. Когато отбелязвах, че в такъв случай младите нашенки нямат друг избор в живота, освен да се оженят и да живеят затворено вкъщи, дори в либералното село Брод ми казаха полу-нашега, полу-насериозно: “То за нас, мъжете, няма работа, какво остава за жените”.
Горанският диалект се учи и говори само вкъщи. По време на югославския период около 60 години гораните учат на сръбски език. Създадените след превръщането на провинцията в протекторат на ООН бошняшки партии настояват да се учи на босански език (след създаването на държавата Босна и Херцеговина бе създаден и босански език, който е вариант на сръбско-хърватския – бел. авт.). Официалните ЮНМИК документи се превеждат на сърбо-хърватски, който перфектно се разбира и от новокомпонираните горани-бошняци. В горанските села в Албания, които са отвъд планината, не са чували за никакъв босански език. В Кукъска Гора няма нито един бошняк.
Гораните-бошняци обвиняват ГИГ, че държи на образование на сръбски език, поради финансов интерес за подкрепа от Белград. Всички горански ученици са искали да учат на сръбски в единственото основно училище в община Драгаш през 2000-2001 и 2001-2002 г. Тогава след големи дебати общинското събрание приема официални езици в общината да бъдат сръбски, босански и албански.
Нашенци в Косово могат по-лесно да учат на босански език, отколкото на сръбски, заради нетърпимостта на албанците към езика на Белград. На босански се учи в Крушево и Рестелица до 9 клас, както и в селата в Жупа. Средно образование може да се получи в Призрен, където има и Педагогически факултет. В Печ на босански има бизнес факултет.
Възможностите за следване на сръбски или босански се ограничават до факултетите в Сърбия и Босна и Херцеговина, както и в сръбските градове в Косово – Северна Митровица и Грачаница, за които повечето горани не могат да си позволят дори транспортните разходи.
През май 2006 горанските учители в община Драгаш прекъснаха договорите си с министерството на образованието на Косово и решиха да получават заплатите си от Сърбия. Всички 160 учители в община Драгаш подписаха декларации, че искат прекъсване на договорите си с косовското министерство на образованието.
През учебната година 2007-2008 албанските временни институции проведоха кампания срещу образованието на сръбски, за да накарат гораните да се ограмотяват на босански език. Учителя Дениз от село Брод ми обяснява, че от 2002 г. децата, които учат по сръбската система до 8 клас, са карани да учат до 9 клас като при албанците, но по този начин те не могат да продължат образованието си в Сърбия и в Македония.
Част от нашенци от Жупа и Призрен смятат, че изходът е да се учи албански. “От 1999 разбрахме, че трябва да се учи езика на средата”, коментира депутатът от парламента в Прищина Джезаир Мурати, лидер на ДПБ. “Трябва да учим албански, защото това е езикът на нашите комшии. Затварянето в анклави ще доведе до изолация и ще станем като сърбите”, смята журналистът Мустафа Балйе от издаваното на босански език в Призрен сп. “Алем”. Повечето нашенци интелектуалци, които се самоопределят като бошняци, освен нашенски диалект и сръбски говорят албански и турски. Рестелица е едно от малкото села в Гора, където се изучава албански, по 2 часа седмично.
Община Драгаш има 33 основни училища, 12 се намират в отдалечени села за образование от 1-4 клас, а в останалите 11 се учи и от 1 до 9 клас. Сградите на училищата са големи и в тях могат да учат много деца, но класните стаи стоят празни заради обезлюдяването на областта. Класовете в двете училища в Драгаш са сегрегирани по етнически признак, но все пак горанските и албанските деца спортуват, учат английски, играят заедно.
Рустем Ибиши живо се интересуваше студенти горани да учат в България, но никой от българските институции не беше си направил труда да го информира, че точно през лятото на 2006 има квота от 5 места за българи от Гора, които да учат безплатно в български университети. През лятото на 2006 все пак двама младежи от Жупа издържаха приемните тестове, проведени в българската дипломатическа мисия в Прищина. Другите 3 места не бяха заети.
След година и половина реших да разбера какво се е случило с двамата студенти от Косовска Гора в България. Сърцето ми се сви, когато разбрах, че Елдис Алиа Садики не е успял да издържи нито един изпит още първия семестър, напуснал УНСС и се върнал в Доно Любине, Жупа. Не успях да се свържа с Анис Адем Алия, който е записал медицина в Пловдив, но от познати узнах, че продължава да следва.
Без изучаване на книжовен български език образованието на гораните в България е утопия. След януари 2007 г. стана още по-лошо, защото бяха въведени визи за България. До март 2008 г. гораните от Косово трябваше да пътуват два пъти до Скопие или Ниш, за да вземат българска виза – веднъж, за да попадат молба с нотариално заверена покана от някой в България, която струва загуба на доста време, обикаляне из община и нотариус, плюс 20 лева за такси. След това – отново да отидат до Македония и да си получат визата. Гораните, които живеят откъснати и нямат контакти с България, са изправени пред интересен казус – те трябва да намерят български гражданин, който да обикаля 2-3 дни и да им подготви покана?!
През май 2008 г. България отвори консулска служба в Прищина. След отваряне на консулска служба на България в Прищина се спестява ходенето до Македония за виза, но все още се изисква наличието на покана от България за издаване на виза. Същата година пред медиите министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова гръмогласно обяви, че квотата за стипендии за български младежи от Косово се увеличава на 10 души (в крайна сметка през юни 2008 МОН обяви 6 места за Косово). Не последваха конкретни мерки, за да бъде усвоена тази квота. Гора и Жупа имат специфични проблеми, в които никой от отговорните български чиновници не пожела да вникне. Председателят на “Младежки съюз Гора” Авния Бахтиари написа писмо до министъра на просветата Даниел Вълчев и поиска в Косово да бъде изпратен български учител, който да преподава книжовен български език. Поиска и българската държава да отвори културно-информационен център в Косово, който да помогне на нашенци да осъществят културни и икономически връзки с България. Започна едно мъдруване на чиновниците в София. И досега няма български учител в Косово, нежели канцелария. Македонската държава, която изживява сериозна криза на идентичността, през май 2008 отвори канцелария в село Брод. Разбира се, на умните глави в София са им виновни сърбите, македонците, изобщо международното положение…
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Издателство „НИБА консулт“, София, 2009
