Над 8 млрд. човечета имало на планетата. Ужас! Добре, че повечето са безименни, никому неизвестни статисти. Хубаво е, че огромната маса от тези 8 млрд. просто изживяват определените си дни. Те са част от нещо, което не зависи от тях. Само присъстват временно. Мотаят се, работят, живеят, без значение добре или зле, и след тях не остава нищо. Не те натоварват да им помниш имената, нито пък делата. Свестни, тихи, скромни и сиви. Тези, пасивните, приемат всичко около тях за даденост. Никога не се опитват да променят каквото и да било. Винаги може да се разчита на тях. Дори не им идва на ум, че те самите биха могли да изменят условията, причините, последствията… Ходят по един много дълъг коридор. От двете му страни се точат безкрайни редици от врати – възможности, но никой не се досеща да отвори някоя врата. Ей така, дори от чисто любопитство да проверят какво има отзад. Няма страшно, хорицата си вървят по тъмния и прашен коридор и не им пука от нищо.
И слава Богу, че е така! Представяте ли си какво адско хлопане и блъскане на врати щеше да падне, ако само малка част от масовката се престраши да опита нещо по-различно от спокойната разходка в сивото. Да не говорим, че на някои пък може да им хрумне да пробият дупки в стените. Да отворят нови, свои врати. Страшна бъркотия! И ще вземат да станат световно известни с нещо си. Ще направят научно откритие, ще напишат някое гениално произведение, революция ще вдигнат… И… ще се наложи да им помним имената. Кой какво е направил. Кога, как, защо… Ох! Я се пробвайте да наизустите няколко милиарда фамилии и свързаните с тях факти и обстоятелства! Няма как да стане. Полудяването ни е вързано в кърпа. Ще ни се изпържат харддисковете и лигите ни ще потекат неконтролируемо.
Така че, да са живи и здрави тези сладки сиви хорица, за които нищо и никога не разбираме. Живели ли са, не са ли? Не са оставили нищо след себе си, не са променили нищо. И това е за добро. За нашето собствено здраве е добро. Да са живи и здрави бездарните, страхливите, бездушните роби. Хвала на незнайните герои на нищонеправенето. Поклон пред тяхната тиха, мъченическа жертва. Без тях светът щеше да е друг. Нима можем да живеем без бактериите?
Замислих се. Ами аз самият какъв съм? От кои съм? Отварям ли вратите, разбивам ли стените или се влача безсмислено безстрашно по коридора? А ти? Ти от кои си?
Ивайло Зартов,
29 декември 2014 г.
