2024-11-22

1 thought on “ДА СЕ ПРИБИРАШ С УСМИВКА ВКЪЩИ

  1. Вместо коментар ето още едно писмо на автор (вижте тук) до редакцията ни:

    Здравейте!
    Поздравявам Ви с Деня на независимостта!
    България ще го отбележи на 22 септември. Задавала съм си въпроса: Дали бих могла да живея другаде. И отговорът е: Не знам. Защото в душата си се чувствам българка, а мисълта търси да види повече от света, от космоса. Затова и Ви изпращам няколко мисли, които написах преди време.
    Поздрави:
    Вили Димова

    Аз мисля.
    През отминалите 10 години все мисля какво става
    с мен в тази страна. Какво става с България.
    Преди 10 години исках да се махна от нея.
    Сега, след 10 години, място не мога да си намеря,
    като гледам как тя се маха от мен. И няма спиране.
    Нито спирачки са останали.
    Скоростният лост и той е потрошен.
    Не защото е ненужен.

    А за да бъдат други нужни,
    не и той.

    10 години.
    Все още мога да ги приброя на двете си ръце.
    Какво стана с ръцете ми? Дали държат здраво?
    И има ли какво да задържат?

    ЕДНА В ДРУГА СЕ ДОПИРАТ СУТРИН
    И ТАКА НОЩТА ПОСРЕЩАТ.

    Вярвам в живота.
    Аз искам да живея и да вървя напред.
    Но има ли живот напред, като навред гробница
    расте. И не, в която пред дух човечен чело
    в памет да сведем. А в нея да зазидаме душата си,
    готови сме докрай.

    Животът тук е в разкрач. Да се движиш по ръба
    превръща се в отминал прочит на човешката съдба.

    Днес другояче някак си четем. Букви губим.
    Азбуката да кълцаме, модно е сега.
    Ей така живеем. Накълцани.
    Накълцано месо как да съживиш?
    Гадно си звучи.

    Дали съм просто аз месо? Или и дух си имам?
    Как пазя таз душа, дарена ми от Бога?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *