„Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик…“
Пейо Яворов
Със закона за инкриминиране на отричането на геноцида от 1915 г. на Османската империя над арменците Париж постави хуманизма над икономическите интереси.
Почти един век след изтребването и прокуждането на арменския народ от Анадола, Диарбекир, Ерзорум, Цариград и Измир, френският Сенат гласува закон срещу отричането на геноцида над арменците. Цели шест години бяха необходими на френските законодатели за взимане на това решение. Несъгласия между депутати и сенатори, противоречия в самите политически партии, постоянната заплаха от страна на Турция за бойкот на френски стоки и предприятия, застрашаваха и поставяха под съмнение до последния момент приемането на закона.
Във Франция живеят около 600 хиляди турци и 500 хиляди арменци. Внушителен брой от представители на двете общности манифестираха шумно пред Сената през цялото време на дебатите. От Анкара турският премиер Ердоган сипеше предупреждения и заплахи, ултиматуми и шантажи. Въпреки външния натиск и опасността от икономически последствия, законодателите гласуваха с категорично мнозинство в полза на арменския народ. Това официално приравни престъплението, извършено срещу арменците, с безчинствата по време на Холокоста. За в бъдеще всеки, който отрича, че през 1915-а е имало геноцид над арменците, рискува 1 година затвор и глоба от 45 хиляди евро.
До късно през нощта след гласуването на закона ликуващи групи арменци размахваха френското знаме и озвучаваха с Марсилезата парижките улиците около Сената.
Арменската общност е отличен пример за интеграция. Пръснати по цял свят, арменците са познати като изключително трудолюбиви и честни хора. Отношението им към българите винаги е било приятелско и радушно. Голяма част от техните деди са минали през България и споменът от гостоприемството на българите е гравиран в националната им памет. По-старите познават Пейо Яворов и неговото стихотворение „Арменци“. Младите обаче не знаят, че дълги години след анулирането на Сан-Стефанския договор арменските революционери и българските комитаджии са били „братя по оръжие“. Жертвани от Великите сили на олтара на различни имперски интереси, те предприемат съвместно няколко зрелищни акции, за да привлекат вниманието на световната общественост. На 15 април 1903 г. е взривен френският кораб „Гуалдалкивир“, хвърлил котва в Солунското пристанище. Само 15 дни по-късно в същия град български македонци и арменци вдигат във въздуха Отоманската банка.
През 2015 г. се навърши един век от изтреблението и депортирането на арменците от Османската империя. Френските законодатели гледат към тази дата и това трагично събитие много повече, отколкото към икономическите последствия от сегашния вот. Това прави и френският президент Франсоа Оланд, който е един от не многото държавни глави, които отидоха лично в Ереван, за да участват в отбелязването на 100-годишнината от геноцида над арменците.
Наследницата на Османската империя, Р. Турция, е третият по важност търговски партньор на Франция. Стокообменът между двете страни надхвърля 12 милиарда евро. След гласувания на 22 януари закон в Сената родината на Декларацията за правата на човека със сигурност ще загуби позициите си около Босфора. Но щетите, които Франция евентуално ще понесе, са несъизмерими с отзвука в полза на историческата истината и на справедливостта. В случая с геноцида над арменците сенаторите гласуваха без да държат сметка за позициите на съответните политически централи. Техният вот, диктуван от собствената им съвест, припомня на целия свят, че човешките идеали стоят по-високо от икономическите интереси.
Божидар Чеков
Париж, 24 април 2015 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Късно вчера Германия призна за първи път геноцида над арменците в Османската империя. Това стана чрез изявление на президента Йоахим Гаук на религиозна церемония в Берлин. Гаук посочи отговорността и на Германия за това престъпление. „Ние германците също трябва да извършим своята работа за паметта“ – каза той, имайки предвид „солидарна отговорност, и потенциално дори съучастието на (Германия) в геноцида над арменците“.
