Проф. Павлов: Подготовката за Априлското въстание протича в много кратко време, което е крайно недостатъчно за изграждане на някаква по-голяма свободна територия. Независимо, че във военно отношение Априлското въстание търпи погром, в политическо отношение е една успяла революция.
.
Подготовката за Априлското въстанието протича в много кратко време, което е крайно недостатъчно за изграждане на някаква по-голяма свободна територия.
Това каза в интервю за Деница Стоянова във „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, по повод навършването на 139 години от Априлското въстание.
Той обясни, че първоначално идеята на апостолите е да се вдигне въстание в четири или дори пет революционни окръга, което да доведе до обособяване на свободна територия и до намесата на Великите сили. „Тези млади момчета – апостолите от Гюргево, не са вярвали, че едно импровизирано въстание може да доведе до военна победа срещу една империя, която е на три континента и има модерна армия, но те са разчитали на това да предизвикат европейското обществено мнение и това да доведе поне до автономия на България и разбира се до освобождение”, заяви проф. Павлов. По думите му, това преждевременно избухване няма как да бъде критикувано, тъй като при един провал, е щяла да пропадне цялата организация. Според него, ахилесовата пета на въстанието е липсата на модерно оръжие и затова се прибягва до импровизирани черешови топчета и до най-различни други хитроумни методи за борба, но те не могат да противостоят на въоръжената до зъби модерна османска армия. „Османската империя е разтърсвана в продължение на близо три месеца от въстаническите действия на българите”, посочи той и добави, че в никакъв случай не бива да гледаме на това с някакво снизхождение. „Става дума за едно огромно усилие на нацията, което се извършва в изключително трудни условия. Много по-трудни, отколкото при от останалите балкански народи”, категоричен е проф. Павлов.
По думите му, има много потомци в Панагюрище, Батак, Клисура, Копривщица, Кръвеник, севлиевските села, Ново село – има наследена патриотична традиция. „В държавно-обществен план мисля, че то е до известна степен подценено и обикновено се стига до едни протоколни тържества”, заяви той. Според него много често самото колебание на датата по нов и стар стил води до допълнителни случаи на игнориране, а това е едно изключително голямо, може би основополагащото, събитие* в нашата национална история, без което нас нямаше да ни има.
„Не бива да забравяме и за жертвите, които тогавашните наблюдатели дават – между 25 и 40 хиляди души”, смята проф. Павлов. Той обясни, че нашите предци събират симпатиите на целия цивилизован свят и в защита на българите се надигат най-свелите умове на човечеството – това са хора като Виктор Юго, Гарибалди, руската интелигенция в лицето на такива грандиозни, световни личности като Фьодор Достоевски, Лев Николаевич Толстой, Иван Тургенев, Верещагин, големият учен Менделеев, художници, писатели, изобщо една масова вълна в тогавашната руска империя, тоест на територията на днешна Русия, Украйна и Беларус. „Освен това в Чехия има много силен отзвук. Тогава излиза и книгата на младия Константин Иречек – „История на българите”. По съвпадение излиза 1876 г., но това има много голямо значение. Тя излиза на немски, защото се вижда, че българите не са някакво племе на Балканите, а една древна цивилизация, една древна държава, която заслужава да се появи отново на политическата карта”, каза още той.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* По примера на някогашното Априлско въстание, българи у нас и по света се организират за ново подобно въстание – този път безкръвно, в рамките на закона, но достатъчно силно, за да разруши политическото статукво в България притиснало ни по-силно от Османско иго. Четете повече тук.
.
