Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
PEREAT MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!
.
Признавам – тази древна латинска юридическа сентенция винаги ме е озадачавала със своята страшна категоричност:
„Дори светът да загине, Справедливостта трябва да възтържествува!“
Тази сутрин, 18 април 2012 г., сряда, след Възкресение Христово, като че ли получих откровение за терзаещата ме мисъл:
Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на съществуване. Обречен е. Само свят, в който Правото и Справедливостта са на почит, е вечен. Безправието е временно, преходно.
И наистина – от дълбока древност и до днес историята еднозначно потвърждава това правило.
Заченати в греха на безправието огромни империи са се сгромолясвали най-неочаквано сякаш от само себе си.
Замислени за хилядолетно процъфтяване държавни образувания рядко доживявали възрастта на среден човешки живот. Спомнете си увереността, с която гурутата на световния социализъм пропагандираха края на държавността и на Правото, и възцаряването на „единния светъл комунизъм“ – системата рухна в началото на своето осмо десетилетие.
Малко по-рано друг „хилядолетен“ Райх скоропостижно се срина в небитието още преди да достигне тийнейджърска възраст.
Днес наблюдаваме тържество на всичко онова, което отрича Правото и възвеличава неговия антипод. Никога несправедливостта и безправието не са имали толкова широко поле – буквално цялата планета – за разгръщане на покварата си. Парламенти, правителства, съдилища, медии са тотално обладани от неистова страст към мултиплициране на безправието.
Средствата за масово осведомяване мълниеносно разнасят вести за масови и индивидуални убийства, изнасилвания, грабежи. Добрата вест няма място в техните рубрики – тя е непродаваема. Герои на деня са терористи, гангстери, силиконови красав(и)ци, трансексуални…
Съдебните системи са в услуга на онези, които разполагат с достатъчно средства – финансови и политически – за да задоволят ненаситния им корупционен апетит. Призваните по закон да защитават Правото са прегърнали безправието и в това си амплоа са надминали и прословутия съдия от епоса на Франсоа Рабле. Справедливите искове на милиони обезправени или въобще не достигат до заседателните зали в храма на Темида, или ако случайно се окажат в архивите на съда, биват отхвърляни безсъвестно от облечените с власт корумпирани служители в тоги.
Парламенти на държавно и континентално равнище бълват закони, с които обхващат все повече девствени до вчера области на обществените отношения. Смешно звучащи законодателни директиви срещу „криви краставици“ или за „яйца от щастливи кокошки“ стъжняват живота на милиони европейци.
Историята помни какви ли не закони – социалистически, фашистки, националистически, империалистически – нямащи нищо общо с Правото. Съответствуващи по профил правителства налагаха със силата на изпълнителната си власт тяхното спазване от масите. Множество закони се оказваха противни на Правото – и се сгромолясваха с провалянето на породилите ги власти.
Несъмнено Вторият закон на термoдинамиката е валиден не само за природата. Обществените отношения също се оказват подвластни нему. Деградацията на обществото е тотална. Тогава? Безнадеждно ли е човешкото съществуване?
Да – ако разсъждаваме антропоцентрично.
Не – ако прозрем Истината, и Пътя, и Възкресението, и Живота.
Защото човекът беше създаден „по образ и подобие“ на своя Творец – със свободна воля. Беше му делегирано Право на избор – можеше да избира между Истината и Лъжата. Истината налагаше едно-единствено ограничение. Лъжата предлагаше неограниченост в ограниченията. Човечеството избра последната ефимерност.
Така – и до ден-днешен.
След порнографията във всички области на живота все по-силно звучи гласът на хомосексуализма; дори някои „църкви“ – да не говорим за парламенти и правителства, те по-рано дадоха рамо на перверзията – „узакониха“ еднополовите бракове. Посегнаха на единствената човешка институция, благословена от Бога – семейството, съюза между мъж и жена за продължаване на човешкия род.
Окуражени от шумния успех на гейове и лесбийки, по утъпкания вече път потеглят следващи ешелони от мераклии за формално-юридическо утвърждаване на неограничената им перфидност. Първи предявиха „законни“ права педофилите. Вече ги последваха с искания за легитимност инцестите. Следват ги по петите зоофилите. Няма да изостанат по-назад и некрофилите. За да заявят може би някой ден своето „законно право“ и канибалите…
Този свят, по-отвратителен и от изобразения в картините на Йероним Бохс, е сам по себе си олицетворение на своето унищожение. Всички негови закони почиват върху един принцип – този на разрушението. Свят, заченат в лъжа, просъществувал в грядуща перверзия и изчезващ в собственото си отрицание.
За него свят древните са изковали правилото Fiat iustitia et pereat mundus! („Дори светът да загине, Справедливостта трябва да възтържествува!“)
Да, такъв свят няма Право да съществува.
Книгата на книгите неколкократно го потвърждава:
„Защото ето, Аз творя ново небе и нова Земя, и предишните няма вече да се споменуват, нито на ум ще дойдат“ (Исайа 65:17).
„…Ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова Земя, на които обитава правда“ (2Петрово 3:13).
„И видях ново небе и нова Земя, защото предишното небе и предишната Земя бяха преминали“ (Откровение 21:1).
Николай Гусев
