Въпроси и отговори за Българския клуб в Прага. Отговорът на МВнР

https://www.eurochicago.com/2015/05/balgarskiyat-klub-v-praga/

И моля за отговор на няколко въпроса, свързани със следните обстоятелства:

Според зам. външния министър, г-н Румен Александров, Българската-културно-просветна организация в Чехия, която обитава сградата, не е отворена на диалог, въпреки различни предложения, които били отправени към ръководството на тази организация от страна на МВнР. Г-н Александров каза това на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина на 7 май т.г. Към кое ръководство на БКПО са били отправени тези предложения от страна на МВнР – към предишното или към сегашното?

Според г-н Кирил Беровски, който е оглавил БКПО миналата година, той е готов за диалог е и правил опити за такъв с Външно министерство и с български организации в Чехия, които са били в конфликт с БКПО, но тези опити не са довели до особен успех. Така например още през миналата година г-н Беровски е помолил българския посланик в Чехия Лъчезар Петков, чрез консулката ни в Прага, да се организира среща на всички организации в българското посолство, за да се обсъдят на тази среща споровете и проблемите, но не получил положителен отговор на предложението си от страна на посолството. А когато в началото на април г-н Беровски и организационния секретар на БКПО г-н Янев са заминали от Прага в София, за да попитат на място във МВнР защо министерството им е дало предизвестие да напуснат сградата и се кани да я продава, главният секретар на МВнР им казал накрая, че сградата ще се продаде, пък те от БКПО ако искат, да участват в търга. За тази среща зам. министър Румен Александров не спомена, впрочем, на изслушването му в Комисията по политиките за българите в чужбина на 7 май. Освен това, както изглежда, нито г-н Александров, нито външният министър Даниел Митов са приели г-н Беровски и и г-н Янев. Приел ги е само главният секретар на министерството и служителки от отдел „Имоти“, които поне по думите на г-н Беровски, са защитавали решението на Външно, че сградата трябва да се продаде. Дали това говори за готовност за диалог и за обсъждане на различни варианти?

Освен това, както стана ясно от изказване на депутатката Дора Янкова на същото заседание на тази парламентарна комисия, през март МВнР е решило да се проучи пазарът на недвижими имоти в Прага. А на самото изслушване на зам. министър Александров на тази комисия той каза, както вече бе споменато, че Външно министерство е предлагало различни варианти на БКПО, но не е срещнало ответ.

Уважаеми дали и господа,

На нашето издание е известно, че има недоверие и стари конфликти между български организации в Прага и Чехия. Тези от тях, които биха искали БКПО да напусне сградата на Българския клуб, са изпратили даже писмо за това до институциите в България (те самите ни го изпратиха и на нас), към което писмо има приложени факсимилета от вестникарски публикации по темата (някои от които доста стари, впрочем, има такива от 1993-та и1997-ма г.). Изглежда наистина е имало някои не добри практики при предишното ръководство на БКПО. Но нима начинът да се решат тези проблеми е опразване на тази знакова за българската общност в Чехия сграда и нейната продажба? И нима новото ръководство на тази организация не е дало никакви индикации, че би искало нещата да се променят към по-добро?

Наистина ли нашето Външно министерство нищо друго не е могло да направи, освен да реши да продаде сградата и да изпрати предизвестие за нейното освобождаване на 25 февруари т.г. на БКПО, което е със срок от три месеца и изтича след няколко дни.

Правило ли е въобще опити и ако да, какви, българското Външно министерство, в частност и българското посолство в Прага, да бъде дипломатически посредник за туширане на конфликти и напрежения между различните български организации в Чехия?

Разбира се на нашето издание е известно също, че на споменатото заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина бе решено да се възложи на ДАБЧ да изготви доклад за начина, по който се е стопанисвала сградата на ул. „Америцка“, както и за отношенията между различните български организации в Чехия. Не ни е известно обаче дали възлагането на този доклад има някакво отношение към изпратеното още през февруари месец предизвестие от МВнР чрез българския посланик в Прага до БКПО сградата да бъде опразнена. Ще бъде ли опразнена сградата на 25 май т.г., без значение какво ще пише в доклада на ДАБЧ по темата, и какво ще стане с библиотеката в Българския клуб например, когато и ако сградата бъде опразнена от БКПО?

И последен въпрос или може би тема за размисъл. До нашето издание стигна информацията, че Българското училище в Прага се е отказало да ходи на традиционния събор в Микулциче за 24 май. Този събор се организира от БКПО всяка година и Българското училище в Прага традиционно ходи там. Тази година, впрочем, се навършват 1200 години от рождението 1130 години от смъртта на св. Методий. А освен това тази година на същия събор в Микулчице трябва да отидат още три български училища от чужбина – едно от Париж, едно от Будапеща и едно от Дъблин. (вж. тук – https://www.eurochicago.com/2015/05/tchetiri-utchilishta-mikultchitse/) А училището домакин – това в Прага, се е отказало да ходи. По неофициална информация или предположение, училището в Прага се е отказано да ходи на събора в Микулчице не по собствена инициатива, а е било посъветвано или му е било отказано давление за това отнякъде.

Възможно ли е някой от българското Външно министерство или от Комисията по политиките за българите в чужбина, или от Държавната агенция за българите в чужбина да се обади да окуражи това Българско училище да отиде на тазгодишния събор в Микулчице, заедно с трите други български училища от три различни европейски града, който при това се организира на юбилейна годишнина? Нищо, че този събор се организира, както всяка година, от БКПО, и че въпросът със сградата на Българския клуб в Прага е стигнал изглежда някаква критична точка. Българските деца от четирите БГ училища, които трябваше по предварителна програма да отидат в Микулчице тази година за 24 май, заслужават този празник.

С най-добри пожелания и в очакване на Вашите отговори,

Мариана Христова,
редактор на Eurochicago.com

––––––––––––––––––––––––––

.

На 25 май получихме от Администрацията на Министерски съвет следното писмо:

––––––––––––––––––––––––––––

.

В резултат на това писмо от Администрацията на Министерски съвет до Министерството на външните работи, днес, 29 май 2015 г. получихме отговор от главния секретар на министерството Стоян Тодоров. (Г-н Тодоров не се е подписал с името си под изпратения отговор, но то разбира се е публично известно – б.р.)

В отговора на главния секретар Стоян Тодоров се казва:

„БКП е юридическо лице, регистрирано през 1988 г. съгласно чешкото законодателство със седалище Прага и не е единственият представител на българската общност в Чехия, но само тя реално е ползвала имота. През последните 15 години са се обособили и други организации (регистрирани български сдружения на територията на Чехия, по Закона за гражданските сдружения, са над 14).“

„Следва да се подчертае, че всеки опит да бъде намерено някакво решение през годините за управлението на този имот, е търпял неуспех, поради съпротива, оказвана от страна на БКПО, в т.ч. лобиране пред различни институции и отделни лица в България. Желанието на БКПО през годините е било запазване на статуквото. На проведената среща с новия председател на БКПО г-н Беровски е поставен въпросът: „Какво е вашето предложение по отношение на този имот във връзка с неговото ползване?“. Предложение от г-н Беровски не е направено, освен препоръката Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната да преразгледа решението си.“

„През последните няколко години посолството на Р. България в Прага е провело множество срещи с представители на различните български сдружения на територията на Чехия. Сигнали относно дейността на БКПО и ползването на имота от БКПО, са изпращани и до различни институции в България. Изразяваното от тях мнение е, че ползването на държавния имот от БКПО за стопански цели е в разрез с дейността на културно-просветните организации и толерирането от българската държава е неуместно.“

Отговорът завършва със следните редове:

„В случай, че сградата не бъде освободена от БКПО в тримесечния срок, който е предоставен (б.р. – този срок изтече на 25 май т.г.), българската държава ще потърси правата си по съдебен ред.

Казусът с освобождаването на имота от БКПО следва да се разглежда отделно от възможностите и решенията за бъдещото ползване на този имот.“

Целият отговор на главния секретар на Министерството на външните работи по случая с Българския клуб в Прага може да се види в сниманите страници по-долу, както и в оригинал тук  –  Отговор от МВнР

.

.

Ще завършим тази публикация с някои разяснения, изпратени ни вчера по мейл от организационния секретар на БКПО г-н Йордан Янев, в които става дума за структурата на българските организации в Чехия. Както и за това, че още преди години представители на някои организации са поискали сградата на ул. „Америцка“ 28 в Прага да се продаде и парите да бъдат разделени между Пражките български клубове.

На това г-н Янев се противопоставил категорично, смятайки, че не може, първо, една сграда, която е собственост на българската държава, а не на български организации в Чехия, да се продава. И второ, че ако тази сграда въпреки всичко се продаде, което той не смята за правило, трябва да се изплатят обезщетения на онези, които са дарили средства за нея.

Домът на ул. „Америцка“ е Дом на всички българи в Чешката република, пише г-н Янев. Както и, че негова първостепенна цел е била дрязгите, които са се получили, да спрат. За съжаление това явно не се е случило. И писмата, изпращани до български институции от някои български организации против оставането на БКПО в сградата са продължили да бъдат изпращани. (Подчертаването на отделни пасажи на написаното от г-н Йордан Янев е от редакцията – б.р.)

„Българските организации в Прага и по цялата Чешка република бяха повече от 22. След раздялата на Чехословакия на две държави, те се пререгистрираха. В Чешката република те са 14. Във Външно министерство от мен научиха, че организациите са толкова, когато посетих главния секретар на МВнР в България.

Не е вярно, че само в Прага имало някакви студентски групи или сдружения, които използвали за своя цел сградата. Тази сграда е Дом на всички българи в Чешката република, на българската диаспора. Но е собственост на българската държава, която с официално писмо през 1972 г. я предава на Пражката организация за стопанисване и развиване на културно-просветна дейност, а по-късно и на Организацията като цяло в Чешката република.

Всяка организация или сдружение по градове се регистрират поотделно, с цел самостоятелна дейност, и те си избират Управителен съвет, възглавяван от председател и членове на същия. Председателите на клубове и сдружения на общо заседание избират Централен съвет.

Те представляват по устав върховен орган и избират Централен съвет и Централен ръководен комитет. А те са: председател, зам. председател, секретар. Председателят и секретарят имат самостоятелно правомощие за подпис, дадено по устав, като могат в симбиоза на взетите решение от съвета на Председателите да подписват документация, да представляват БКПО пред държавни органи и организации, както в България, така и Чехия, да подписват документи за взаимна работа. Те отчитат своята дейност пред Съвета на Председателите на Българската културно-просветна организация. Заседанията както на Централния съвет, така и на Съвета на Председателите, се провеждат в Прага, където е центърът на всички организации и сдружения.

Пражката организация има постоянен адрес в сградата, намираща се на ул. „Америцка“ 28 в Прага. В същата сграда има още четири организации с тамошен постоянен адрес, което е заведено по регистър.

Желанието на всички Председатели е и останалата Организация да бъде в същия дом, където могат самостоятелно и колективно с останалите организации да провежда по свой план и усмотрение мероприятия – което бе отказано.

Поради дългогодишните, за мен непознати причини за дрязги между бившия организационен секретар Димитър Христов и Светлана Лазарова – водеща орган „Заедно“, не е настъпило никакво споразумение по лични или организационни проблеми .

Моята първостепенен цел бе да се оставят дрязгите и да се започне отначало – и вместо да плащат наем, където в момента съществуват, да им се предостави възможност да развиват своята дейност в Дома на българите, както го нарекохме , на ул. „Америцка“ 28, включително и канцелария.

Очаквахме, че това ще бъде възприето. Бил съм канен от г-жа Светлана Лазарова на техни заседания и съм присъствал. Бившият председател на Пражската организация и на Централния съвет, инж. Антон Стамболийски, много пъти им е предлагал това, за което пиша сега.

За съжаление дойдох до заключението, че вече става въпрос за това кой ще бъде на по-висш пост в този дом, въпреки че такива условия не са били давани, с цел всяка организация да си действа самостоятелно, или по желание в някои общи интереси заедно.

Много години преди това на едно от заседанията, на което участва и г-жа Светлана Лазарова, и придружаващи я, те дойдоха с предложение да се продаде сградата и сумата да бъдела разделена на Пражките клубове. На това контрирах, че в такъв случай аз като представител на Българската организация в Усти н. Лабем, ако се продаде тази сграда, ще искам също обезщетение, тъй като много българи от нашата организация са внесли доброволни суми в много по-голям размер. Но никога няма да съглася за продажба на сграда, която е на Българската държава, а не на организации.

От другата организация, към която се приобщи и Петър Попов, бивш зам. председател на Пражската организация, но изключен за непристойно държание и публични прояви, са написали много писма до Министерския съвет на Р. България и до Чешката Република. За което се увериха и присъстващите на един форум, който беше организиран преди време в Прага, където беше зададен въпрос на Бойко Борисов – министър-председател на България (това става по време на първия мандат на Борисов като премиер – б.р.), какво становище са вземали относно тяхното предложението за продажбата на сградата. Отговорът бе: „А а вие кои сте? Аз представлявам държавата и ние с министъра на финансите ще решим, а не вие“. Толкова по техните безброй писма, изпратени до българските държавни органи.“

––––––––––––––––––––––––––––––––

ПОСЛЕСЛОВ

След всичко написано и цитирано дотук, един страничен наблюдател, който се опитва да намери къде е истината относно Българския клуб в Прага, може да си каже, че сякаш става дума за две различни картини и обяснения на проблема, които твърде малко се схождат помежду си. Според Външно министерство сградата на ул. „Америцка“ (която се намира идеалния център на чешката столица и е много апетитен имот), е била обитавана само една българска организация в Чехия. Според самата организация, за която става дума – БКПО, в тази сграда има още четири български организации. Отделно, че самата структура на организацията БКПО говори за съвсем друго организационно представителство, обединяващо различни български организации и сдружения в чешката столица и в цялата страна.

Според настоящия организационен секретар на БКПО Йордан Янев още преди години представители на някои организации са искали сградата на ул. „Америцка“ да се продаде и парите да се разделят между Пражките клубове, въпреки че сградата не е тяхна собственост, а е собственост на българската държава. Според Външно министерство (което още през март т.г. – както споменахме в предишна публикация по темата – е взело решение на своя вътрешна комисия да се проучи пазара на недвижими имоти в Прага), целият проблем е в БКПО и никъде другаде. И това се аргументира от МВнР включително и с писмата от същите тези организации до различни българските институции, чиито представители според г-н Янев са искали още преди години сградата да се продаде.

Според Външно министерство БКПО се е самонастанила в сградата на ул. „Америцка“ и си позволява нередна стопанска дейност, което уронва престижа на българската държава. Според ръководството на БКПО в лицето на г-н Кирил Беровски  (чието мнение цитирахме в предишната си публикация по темата за Българския клуб в Прага – б.р.), БКПО е дала под наем част от помещенията на сградата, за да може да я поддържа, понеже десетилетия наред българската държава не е дала за нейната поддръжка и един лев.

Според сегашния председател на БКПО г-н Беровски от Външно не са му дали никакви предложения за решение на проблема, освен това, че на срещата през април главният секретар на министерството му казал, че сградата ще се продаде, пък те ако искат от БКПО, да участват в търга. Според главният секретар на МВнР Стоян Тодоров, г-н Беровски е бил попитан на тази среща в министерството да даде предложение във връзка с използването на имота, но той не предложил нищо друго, освен Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната да преразгледа решението си.

Как ще се реши този казус, при който продажбата на една красива и символична за българите в Чехия сграда в центъра на Прага е била искана от някои представители на български организации в тази страна още преди години (доста преди февруари 2015-та, когато МВнР изпраща предизвестие на БКПО да освободи сградата, а през март решава да се проучи пазара на недвижими имоти в Прага), а от същите организации се жалват на българските институции, че БКПО руши престижа на българската държава – не е ясно още. Във всеки случай няма как да се приеме като престижно за българската държава, и в частност на Външно министерство, това проучване на пазара на недвижими имоти, направено през март т.г., и още по-малко продажбата на тази сграда, ако тя се състои. Както и това осланяне от страна на МВнР на писмата на жалващи се едни срещу други български организации в Чехия, ако представители на някои организации са били за това сградата да се продаде още преди години и те после да си разделят парите от нея, въпреки че тя не е тяхна собственост.

.

Еврочикаго