„Делата им, божествено безмерни…!“
По стъпките на Светите братя или от Париж до Микулчице
„Защото, за да ни има кат’народ… са делата им, божествено безмерни, бисерно зрънце, което ни споява и броди из Европа, е езикът на Кирил и Методий…“
„…свободата на всеки човек да проповядва на своя език, да избира вярата си…“
„Който пази тази памет, пренася я в обединена Европа…“
Не чухме имената на ораторите в Микулчице. Запомнихме словата им за мисията на светите братя Кирил и Методий по тази славянска земя, за „делото им, ценно, спасително…“. Тази свята земя се намира в пределите на някогашната Великоморавия, близо до южното чешко селце Микулчице. Там сега е изграден паметник и мемориален комплекс в чест на двамата братя и на светителското дело на Методий като архиепископ на западните славяни. Там набрахме от поляната метличина, камбанки, парички, маргарити, шибой и положихме букета от пъстри полски цветя, редом с останалите венци на признателността.
Само изсипалият се из ведро дъжд попречи да изплетем венеца, както повелява традицията, още повече на патронен празник. Затова пък се хванахме на извилото се хоро, развявайки българския флаг. Хорът „Гласове на България“ заля множеството от българи, чехи, словаци с тържествените звуци на химна на отците „на българското знанье, творци на наший говор мил...“. „Онова бисерно зрънце, което ни споява и броди из Европа, е езикът на Кирил и Методий…“
Българските училища от Будапеща, Дъблин и училище „Кирил и Методий“ в Париж – партньори в европейския проект „Традиционни пролетни празници в Европа“, сме пак заедно. Втората мобилност по проекта ни е посветена на Празника на българската просвета и култура и на славянската писменост – най-красивият традиционен пролетен празник! Срещнахме се на Микулчице – святата славянска земя, приютила за вечността Учителя Методий. Участвахме заедно във възпоменателните тържества, които се извършват на мястото на предполагаемата архиепископска базилика на св. Методий.
В настоящата 2015-та година, когато се отбелязват 1200 години от рождението и 1130 години от кончината на Методий, отдадохме почит на Светите братя. През 863 г. Те донасят славянската азбука във Великоморавия и развиват своята апостолска и просветителска дейност там до 867 г.
Почетохме делото им като апостоли на християнството сред славянските народи и като духовен мост между културните и религиозни традиции на Източна и Западна Европа. Затова отбелязахме и 35 години от обявяването на солунските братя за съпокровители на Европа.
Запомнящ се ден беше този и с посещението ни в замъка „Леднице“, който сякаш беше от приказките с богато украсените зали, с пищните си градини. Валерия Тошева – учителка в пражкото училище, нашият преводач и прекрасен водач по моравската земя, не спираше да ни разказва и разказва…
Нашите домакини – СБОУ „Д-р Петър Берон“ в Прага, ни предложиха и слънчева разходка из чешката столица, която започна с богатата изложба „Велика Моравия и начало на християнството“. Вълнуващият разказ на Светлана Васева – учителка по чешки в пражкото училище, ни водеше из красивия комплекс Храдчани – най-големият дворцов комплекс в света, катедралата „Св. Вит“, базиликата „Св. Георги“, Златната уличка, квартала „Мала страна“ – Пражкия Монмартър, бароковия храм „Св. Николай“, като разказваше, разказваше, спускайки се бавно към Старое место с известната Часовникова кула и паметника на Ян Хус.
Прага разкриваше бавно величествената красота на стоте си кули, Карловия мост, отделил специално място на паметника на Кирил и Методий – двамата славянски първоучители, гордо извисили се насред него, посрещащи и изпращащи ежедневно стотиците хиляди туристи. Неуморната ни водачка разкриваше пред нас мистерията на криволичещите тесни улички с блясъка на сваровския кристал.
Особено почетно място беше отделено за нашите училища в тържествения концерт по случай 24 май и изпращане на абитуриентите – топли слова на г-н Лъчезар Петков, посланик на Република България в Чехия, на г-жа Мими Михайлова, директор на училището-домакин, изключително талантливи певци, танцьори, автори на вълнуващи есета, артисти, рецитатори от домакини и европартньори, малки азбукарчета – първолачета, научили се да четат и пишат… Бурни и нестихващи аплодисменти… Вълнуваща раздяла с 12 клас.
Довиждане, български приятели от Прага! Вашето изключително топло посрещане, колеги, ученици от СБОУ „Д-р Петър Берон“ в Прага, отличната организация на престоя ни, всеотдайността ви при най-малката възникнала трудност бяха безценни за нас!
Дружбата, зародила се между учениците ни през първата мобилност в Париж, беше трогателна: Георги се присъедини към нас по време на втората ни разходка из Прага, Виктория и двете Теодори дойдоха да ни изпратят чак до летището! Сърдечни, усмихнати и готови да ни помогнат във всичко, те останаха до последния момент и ни махаха за довиждане. Виктория беше в семейството на Теодора по време на първата мобилност в Париж и сега в Прага бяха вече неразделни.
Ето един от резултатите на проекта – топли запознанства, превърнали се в приятелства между деца, говорещи български, от различни точки на света.
Довиждане, приятели от Дъблин и Будапеща! До следващата ни мобилност – среща в Дъблин в 2016 г. А дотогава още много български, чешки, унгарски, ирландски и френски пролетни празници чакат да ги открием.
Довиждане, гостоприемна земя на славяни! Ние ще се връщаме и връщаме тук с букети признателност пред Учителя Методий, както и ще се връщаме и връщаме в Рим с цветя на признателност пред Учителя Константин Кирил!
Затова отправяме призив към всички просветители от българските училища в чужбина:
всяка година на 24 май да се събираме в Базиликата при Първоучителя Константин Кирил в Рим и да се събираме в Микулчице – духовен център на южноморавските земи, в който е живял и приключил земния си път Първоучителят Методий. Така винаги на този ден през целия свят ще преминаваме два лъча българи-просветители със своите ученици, посветили се на великата идея за приобщаването на България към най-високите достижения на световната цивилизация.
Два лъча от духа, български, два лъча от поклон, признателност, почит и завет, тръгващи и събиращи се на двете свети места – Римската базилика и Микулчице, приютили завинаги основоположниците на славянската книжнина, литература и култура.
Тази година ние бяхме другият лъч, минаващ по местата, свързани с мисията на Светите братя във Великоморавия. С полски цветя закичихме паметника им, поклонихме се пред величието и значимостта на делото им.
Да честваме този ден, колеги, винаги като ден, в който всички ние, просветителите отвъд пределите на България, градим бъдещето чрез величието на духовния подвиг на Кирил и Методий!
Румяна Шибилева,
учителка в Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж
Снимки: БКПО в Чехия
.