Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
МИЛЕ ЧУКЛЕ
.
Ако попитате някого от моето поколение съселяни от Враждебна – т.е. от по-отдавна помнещите – за Михаил Димитров Белчев, сто на сто ще повдигне рамене.
Кой пък ще да е тоя?
Но ако споменеш Мѝле Чỳкле – усмивка ще цъфне на лицето и запитаният утвърдително ще поклати глава. С това прозвище го помним.
Беше над десетина години по-стар от наборите ни, но заедно с нас, седем-осемгодишните сополанковци – пасеше добитъка на баща си Димитър и на чичо си Пешо. От ранна утрин до късна вечер прекарвахме летните делници и празници по пасищата на Крива бара, Ливагьето и Корията. И в неговите, и в нашите „залỳпци“ /1/ рядко се оказваше по бучка солено сирене – обикновеното съдържание беше сол, пипер и глава кромѝд. Какво да се прави – купонни /2/, следвоенни години, а и нашите партийни и правителствени ръководители категорично бяха отказали – по идеологически съображения – помощта, предложена на България по Плана „Мàршал“ /3/…
Въпреки оскъдицата и недоимъка, не си спомням ден, в който Мѝле да е бил намръщен или пък да се е скарал с някого. Оглеждам се назад и в паметта ми не се откроява никой друг такъв образ – дружелюбен по природа, нелицемерно усмихнат, дълбоко вярващ в Бога. Беше невероятно съчетание от най-добри човешки качества.
Среден на ръст, но изглеждаше някак си по-нисък. Вероятно при раждането единият му крак е бил изкълчен и затова силно накуцваше. Този недъг обаче не се беше отразил на лицето му – то си оставаше благородно предразположено към целия човешки род.
След като „комунистите“ /4/ вкараха насила и най-упоритите (всъщност – истинските селскостопански труженици – средните селяни) в ТКЗС-тата /5/, Мѝле известно време се трудеше на „общата нива“. Десетина години по-късно режимът поохлаби хомота около вратовете ни и по-предприемчивите се заеха да разорават гỳмната /6/ в дворовете си. Не остана назад и Мѝле. Започна да сади гулии (алабаш) и добиваше добра реколта, защото си вършеше работата с любов и всеотдайност. Зимъс продаваше зеленчука на „Женски пазар“ и за няколко години понатрупа солидна за ония времена сума. През лятото правеше и тухли, изпичаше ги, и от тях също получаваше нелош доход, защото не жалеше труда си.
Недобросъвестни съселяни надушиха някаква „аванта“ и започнаха да изнудват добрия човек за заеми, и то немалки, които той щедро раздаваше. Особено активни бяха някои жени, които вземаха с намерение никога да не връщат. Пък и той не си поиска обратно даденото назаем.
Сега си спомням, че още в Крива бара ни цитираше цели пасажи от Новия Завет, сред които „Назаем давайте и назад не искайте да ви връщат“ (Лука 6:35) и „Ако ти поискат ризата, дай им и горната си дреха“ (Матей 5:40). Виждал съм, макар и крайно рядко, примери на „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“ (Лука 3:11), но случаят при Мѝле беше високо над тази повеля. Макар да печелеше добре за ония времена, той не спàстри богатство – раздаде всичко, което припечели, на добри и не дотам добросъвестни, и си замина така гол, както всеки от нас идва на този свят.
Той беше човек като всички нас, и макар да носеше цял живот тегобата на недъга си, ни превъзхождаше в едно отношение – нас, здравите, правите, рационално мислещите – беше християнин в пълнотата на понятието. Не като нас – с номиналните претенции за привързаност към вярата и с плътската наситеност на ежедневията ни.
Такъв съм запомнил Мѝле, и образът му често изплува в паметта ми.
Докато накрая белият лист попи написаното за някогашния ми приятел от детството и юношеството.
Николай Гусев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
/1/ Кръгло дървено съдче с две или три отделения, влизащи едно в друго.
/2/ Купон – продоволствена карта за разпределяне на храни, дрехи и пр.
/3/ Американска подкрепа за следвоенна Европа.
/4/ Партийната върхушка на БКП, сляпо копираща опита на СССР.
/5/ ТКЗС – Трудово кооперативно земеделско стопанство.
/6/ Гỳмно – централно място в селския двор, предназначено за вършитба.
.
