ЗА КНИГАТА
.
Наскоро в Университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски“ бяха представени нови заглавия от поредиците на издателството на Софийския университет.
От поредицата „Съвременна поезия и проза“ Ани Илков представи неиздавани досега стихове на Русчо Тихов в стихосбирката „Някога“. (Б.р.: запис на част от представянето на книгата може да се чуе по-долу.)
.
.
ЗА АВТОРА
Русчо Tuxoв пише стихотворенията, публикувана в книгата „Някога“, в периода 1962-1966 г. Съвсем младият тогава автор има приятелство с големия български поет Константин Павлов. Русчо учи във Френската езикова гимназия в София, а по-късно и в Университета в Клермон-Феран, Франция. Във Франция Русчо Тихов се запознава с Юлия Кръстева, след като й изпраща през 1969 г. един свой ръкопис, написан през 1968 г. Двата ръкописа – на първата му авторска книга „Праволинейна инерция“, издадена през 2010 г., както и стиховете от книгата „Някога“, не виждат бял свят повече от четири десетилетия.
Издателство „Парадокс“ публикува преди пет години особената, поетична и провокативна, лотреамоновска според някои проза на Русчо Тихов „Праволинейна инерция“, написана през 1968-ма, докато той е студент във Франция. Университетско издателство пусна тази година книгата „Някога“, стихотворенията в която са писани в средата на 60-те.
Русчо Тихов е работил като редактор в алманаха „Апропо”, като преводач на емисиите за чужбина на БНР, превеждал е от френски романи, пиеси и друга художествена литература.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Отзиви за начина, по който един автор пише на български език през 60-те години на ХХ век:
„С други думи, нашият език започва от „нула“ и ако иска да е равнището на века, трябва да руши от най-високото, „Трагическа участ“, може би, но и единствената теоретически политически (да не кажа „морално“) възможна.“
Юлия Кръстева, 1969 г.
„Във всеки случай, текстът е напълно извън нормата за литература по онова време, той изразява съпротивата на един млад, интелигентен човек срещу неговата действителност.“
Милена Кирова
„Осмелил се е да съществува тогава, да бъде написан, макар и да не би могъл да се публикува. Текст, който е показвал, че този наш език би могъл да се обръща с хастара навън, да се разпада и събира отново.“
Силвия Чолева
.
