През април 2003 г. заедно с г-н Александър Градинаров поставихме началото на в. „Парижки Вести“. Средствата ни бяха изключително скромни и можехме да си позволим 4 страници месечно, които излизаха като притурка на рускоезичния вестник „Парижский Курьер“, издаван от моята съпруга. След два месеца увеличихме обема на 8 страници. Компенсирахме количеството с качество на текстовете и с публикации в интернет сайта на вестника parisvesti.com. Усилията дадоха плодове. Поставихме на дневен ред важни въпроси за българите по света. Водещи интернет издания за българите в чужбина започнаха да се позовават на наши материали и разследвания. Така постепенно изградихме авторитет на независима и критична медия.
С г-н Градинаров си бяхме разделили задачите, като той се явяваше главен редактор, а аз директор на медията. Практически цялата техническа работа и част от редакторската през този период се вършеше от мен: селекция на материалите, редактиране, страниране, логистика до и от печатницата, както и разпространението на вестника. За информация – няколко месеца вестникът се отпечатваше в България и го транспортирахме със самолет, което означаваше един ден формалности за „освобождаването“ му на митницата на летище „Шарл дьо Гол“. Наложи се да усвоя и уменията на митнически агент. Със завист гледах гръцкия колега, който си отнасяше вестниците от митницата без да попълва дълги формуляри и да ги разнася между гишетата. Ние още не бяхме влезли в Европа.
Така продължихме близо година, докато руският вестник престана да излиза и се наложи спешно да потърсим друг вариант. Получихме предложение от издателя на в. „Будилникъ“ Емил Русанов и „Парижки Вести“ продължи да излиза като притурка на този известен сред българските емигранти вестник. Колко ядове сме създали на главния редактор Деница Славова с нашите закъснения, само тя си знае. За сметка на това мои текстове и текстове на г-н Градинаров често красяха заглавната страница на „Будилникъ“. Продължихме да публикуваме на нашия сайт.
През месец април 2009 г. взех решение да се оттегля от „Парижки Вести“. Формален повод за това стана кандидатурата ми за европейските избори. Имам и други причини за скъсване с „Парижки Вести“, за които ще прочетете по-долу. Разговарях с г-н Градинаров, който реши, че ще продължи да се занимава с вестника. Обявих за това свое решение в няколко интервюта за български медии. Наистина, някои медии продължават да ме представят като издател на „Парижки Вести“ по инерция и защото такава информация намират в Гугъл. Срещат се и публикации, където ме представят за главен редактор. Това не отговаря на истината, но няма как да контролирам вече написани неща, освен да моля колегите да коригират написаното. Правил съм го много пъти и сега не пропускам да подчертая в медийните си изяви, че вече не съм свързан с вестника.
Няколко седмици по-късно с огорчение разбрах, че г-н Градинаров е започнал да пише небивалици по мой адрес и да ги разпраща до български медии, за да ме компрометира. Той твърди например, че не съм бил издател на „Парижки Вести“. Вече не съм, това е факт. Но бях и това също е факт. Г-н Градинаров не може да отрече, че моето име, а не неговото стои под всички официални документи, свързани с вестника. Според френските закони отговорност за изданието носи неговият директор, в случая моя милост. Също така моето име стоеше в регистъра на домейна parisvesti.com. На 3 юни дадох кодовете за прехвърляне на домейна на г-н Градинаров и в следващите дни одобрих техническата процедура по трансфера на домейна. Това е важно да се знае, защото освен всичко друго г-н Градинаров пише, че съм спрял сайта parisvesti.com. Но той никога не е имал технически познания за функционирането на интернет сайтове и домейни, така че му е простимо.
Всъщност, прехвърлянето на собствеността на домейна беше важно за мен, за да не излиза името ми в регистрите като негов собственик и по този начин да се свързва с някои контакти на г-н Градинаров. Въпреки, че създава впечатление на зрял и умен човек, той често се подвежда по внушенията или манипулациите на хора с много съмнителна репутация. Конкретно мога да посоча два примера:
1. Съдружието между г-н Градинаров и г-жа Радостина Тодорова (известна в Чикаго като Ина Тодорова или Ина Браун – Б.Р.), която е издирвана в Чикаго за имотни измами, както можете да прочетете на много места:
https://www.eurochicago.com/modules/newbb/viewtopic.php?topic_id=2902
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-10-06&article=206359
http://www.econ.bg/news86032/article127521/bulgarka_mamila_chujdenci_v_chikago
2. Близките отношения на г-н Градинаров с лицето Божидар Томалев, председател на политическата партия „Другата България“. Божидар Томалев, известен също като Дарио Томалети или Божидар Томалевски, е разследван Прокуратурата за измами с инвестиционен проект в община Поморие.
http://far.bourgas.org/more_news.php?id=7605
http://business.actualno.com/news_130971.html
Предупредих няколко пъти г-н Градинаров да направи проверка за биографията и моралния интегритет на тези хора, но без резултат.
След всичко това моля колегите и читателите да не ме свързват повече с „Парижки Вести“, нито с неговия настоящ пълноправен собственик, издател и главен редактор Александър Градинаров. Не мога да променя своето минало, но не виждам място за г-н Градинаров с неговите подозрителни бизнес и политически партньори в своето бъдеще.
В очерците си за мен Г-н Градинаров ми дава оценка като посредствен дописник на вестника. Щом мисли така и за него е добре, че се е отървал от моето не особено талантливо перо. Само ще припомня, че името на „Парижки Вести“ влезе в някои френски издания благодарение на преведени на френски мои статии. Не ми е известно през този период г-н Градинаров да е подписвал статии на френски от името на „Парижки Вести“. Не ми е известно също така да е подписвал статии в престижни български вестници и онлайн издания като Дневник, Капитал, Kafene.net, Mediapool, Frognews и други. Пожелавам му да го направи, тъй като пише добре, не споря.
Моите журналистически материали можете да четете на личния ми блог http://www.atanas.fr а също и на сатиричния сайт Рога и Копита http://www.rogaikopita.com, чийто издател и редактор се явявам напълно самостоятелно.
Поздрави на всички мои читатели и симпатизанти,
Атанас Чобанов
