Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ГРЕДАТА
.
Да сте чували някога нещо за „ЮНО“?
Не сте.
Няма и да чуете – поне в България.
А за „ООНОНК“?
Също нищо не Ви говори…
Ако обаче някой спомене „ООН“-е, едва ли ще се намери и една стара баба, която да не знае за какво става дума. А всъщност това е въпросното „ЮНО“ (UNO – United Nations Organization).
Причината за тая неразбория е в липсата на строга правна норма, която да определя начина за писане и произнасяне абревиатурата на съответната организация: според официалния език (английски и/или френски) на нейния статут/устав – или на българския превод.
Така „NATO”/”OTAN” (North Atlantic Treaty Organization/Organisation du Traité de l’Atlantique Nord) става „НАТО“ вместо „ОСАД“ (Организация на Североатлантическия Договор). Както „ООНОНК“ се оказва не друго, а „Организация на Обединените Нации за Образование, Наука и Култура“, сиреч „ЮНЕСКО“ (UNESCO).
Но каква връзка би могла да съществува между втората по значимост международна организация (след ООН) и някаква си греда (разбира се, извън твърде общото твърдение, че всички неща във Вселената в последна сметка са взаимосвързани)?!
Какво се беше случило?
Класическата сграда на старото ни селско прогимназиално училище бавно, но неумолимо се рушеше. Дъждове и снегове подгизваха стените, гредоредът гниеше. По едно време ЮНЕСКО лансира в България някаква програма за реновиране на стари емблематични сгради – моля да не ме упреквате, ако греша – струва ми се, че се назоваваше „Красива България“.
Късметът кацна и на стряхата на старото ни училище. Беше извършен досконален ремонт, училището стана като ново, но… промениха предназначението му. Настаниха кръчма, по едно време класните стаи бяха превърнати в дискотека, в част от тях дори произвеждаха нещо си… За камуфлаж в една от тях „организираха“ филиал на частен колеж по туризъм „Алеко Константинов“. Някакъв русенски „бизнесмен“ менажираше всичко това…
А една от изхвърлените, но не напълно проядена от дървоядите греди се озова на тротоара на ул. “10“ №5. За нея греда ми е думата.
Всяка топла лятно-есенна привечер случайният минувач виждаше няколко над 75-годишни баби, оживено дискутиращи нещо си от иначе скучното, бедно откъм сензационни събития ежедневие. Почти всички бяха овдовели – коя по-отдавна, коя отскоро. Разговорите „на гредата“ бяха тяхната разтуха „по селски“; тежката работа на къра не беше позволила да си създадат модерни градски традиции от рода на „five o’clock“ (чай с бисквити в 5 следóбед), кафе с цигарка или налагащите се напоследък по западен маниер „пàртита“. А телевизиите ни още не бяха започнали да купуват „на килó“ любимите на лумпенизиращата се българска домакиня сълзливи турски „сапунки“. Междувременно скромните женици с черни забрадки, накацали „на гредата“, щяха да оредяват, докато накрая дървото останеше самотно под дъжда и вятъра (на „промените“…).
Първа „си тръгна“ стрина Борка „Бързевата“. Тази жена, носила с достойнство прякора си, беше изминавала не стотици – хиляди километри всяка година (работеше в пощата, разнасяше вестници, писма, колети), се срина изведнъж – получи апоплектичен удар, легна и вече не стана.
„Последва“ я стрина Цветанка. Странно, но и двете имаха обща характерна особеност – бяха изключително хлевоусти – да не им попаднеш „между зъбите“, т.е. „на езика“. С тяхното „заминаване“ тоналността на дискусиите доста понижи децибелите си.
Някак си незабелязано стана „оттеглянето“ на стрина Цеца Гусевата, вдовицата на легендарния летец Борис Илиев – „Борчо“; който е чел разказа на Слав Хр. Караславов „Петима за един“ знае за кого иде реч.
Доайен на гредата беше баба Надежда. Боледувала дълги години в младостта си, овдовяла най-рано от всички, беше „една торба кокали“. Живееше със сина си Милан – стар ерген. И доживя 99 (деветдесет и девет!). Напусна „гредата“ предпоследна.
През 2007-ма тежък двукратен инсулт повали и майка ми. Беше овдовяла шест години по-рано. Няколко месеци се борѝ упорито, но есента беше нейният последен сезон.
Гредата опустя…
.
Николай Гусев
