“Това, което не ни убива,
ни прави по-силни.”
Ницше
.
Железен бях!… Във кървави дуели
Съдбата преобръщах по лице…
И стиховете в мрачни акварели
с меч прописах, вместо със перце…
Разпъваха ме още от рождение,
но пак съм жив!… По-силен оцелях!…
На враговете ми, без капка съжаление,
надгробен кръст от Ада изковах…
Не ме сразиха!… Камък съм огромен.
Но цялата горчилка на света,
изпивайки по пътя си самотен,
направи ли ме по-добър сега?
Бях хищен вълк, сред глутница чакали,
калявах с болка моето сърце…
Железен бях!!!… Но по-добър, едва ли…
А всъщност съм по-крехък от яйце!…
.
Агоп Каспарян
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Агоп Каспарян (с литературен псевдоним „Двата вълка“) е роден през 1960 г. в Русе. Живее и работи в София. Прописал е стихове на зряла възраст. На 50 години издава първата си и единствена засега стихосбирка „Разголване“. Още творби на Агоп Каспарян могат да се видят в сайта „Откровения“.
