Необичайното за приматите лице на човека и неговият твърд череп може да са се развили в хода на милиони години еволюция не поради необходимост да преработват твърда храна, а благодарение на това, че нашите предци са предпочитали да решават конфликти и да привличат вниманието на самките с юмручни боеве.
До този извод са стигнали група биолози, публикували резултатите от анализа на формата на човешкия череп и древните австралопитеци в сп. Biological Reviews.
„Лицето на боксьора или участника в юмручен бой обикновено е главна цел за удар от неговия противник. Ние открихме, че костите, които изпитват максимално натоварване по време на битки най-често търпят увреждания, най-много са се изменили за времето на човешката еволюция.
Днес тези части на черепа отличават мъжете от жените, а в миналото са разделяли самците и самките австралопитеци. Може да се говори за това, че мъжките и женските лица се отличават, тъй като костите, които обикновено се чупят по време на бой, са значително по-дебели и големи при мъжете“, обяснява своята теория Дейвид Кариър от университета на Юта в Солт Лейк Сити (САЩ).
Кариър и колегата му по университет Майкъл Моргън са автори на оригинална теория, че насилието е било водещ, ако не и главен фактор в човешката еволюция. Още през 2007 година те обърнали внимание на това, че нашите далечни предци сред австралопитеците са имали къси „маймунски“ крака в продължение на два милиона години еволюция, независимо от способността им да ходят изправени.
Според Кариър и Моргън късите крака са били необходими на австралопитеците не за лазене по дърветата, а за да могат „по-добре да устояват на удари“ при схватка. В полза на това говорел фактът, че съвременните маймуни с неголеми задни крайници са значително по-агресивни и по-често встъпват в конфликти, отколкото дългокраките им братовчеди, обясняват учените (не се ли забелязва това и при хората днес – не са ли по-агресивни късокраките южни народи? – б.р.)
Тези идеи били посрещнати доста хладно от научната общественост, което накарало авторите на теорията за „агресивната еволюция“ на човека да търсят нови аргументи. Така през 2011 година Кариър и Моргън показали, че преходът към изправено ходене и придвижване на два крака почти с 50% повишава силата на удара на краката или ръцете на животното, а в някои случаи го удвоява.
Едновременно с това изследователите установили, че способността на човека да свива юмрук, което маймуните не могат да правят, значително повишава „смъртоносната сила“ на удара с ръка, тъй като му позволява да концентрира енергията в една точка.
В новата си работа антрополозите от университета на Юта предоставят нови аргументи в полза на това, че човешката еволюция е преминала под флага на насилието, като обръщат внимание на анатомията на лицето на човека и неговите далечни предци.
„Австралопитеците са притежавали редица черти, които може да са подобрили техните способности да се бият с юмруци. Включително особената анатомия на ръката, позволяваща да се свият пръстите в юмрук, което я е превърнало в инструмент за фина работа.
И ако еволюцията на ръката наистина е преминала под знамето на подобряването на „боеспособността“ на човека, то тогава може да се очаква, че главната цел на ръката – лицето, също е преживяло аналогични изменения, позволяващи му да понася удари“, продължава Кариър.
Ръководейки се от тази идея, Кариър и Моргън анализирали устройството на лицето и черепа на съвременния човек, афарския и африканския австралопитек, сръчния човек (Homo habilis) и някои други видове хоминиди, живели преди четири-пет милиона години.
Учените се интересували как се е променил стоежът на костите на черепа и колко силно натоварване може да е понасяло лицето на един или друг проточовек при удар с юмрук от себеподобен.
Според авторите на статията с еволюцията на човешките предци най-бързо и най-много са се променили костите, които са поемали върху себе си основното натоварване при удар в лицето. Принципно тези части от черепа са станали по-дебели и здрави, което им е позволявало да издържат постоянно растящата юмручна сила на австралопитеците и първите представители на рода Homo. Интересно е, че подобни изменения в архитектурата на лицето и черепа са настъпили само сред самците, но не и сред самките.
„Което е важно – тези черти на лицето са започнали да се появяват сред древните хоминиди горе-долу по същото време, когато нашите предци са „модернизирали“ устройството на ръцете и са се научили да ги свиват в юмрук. Това позволява да се говори, че много черти на лицето, определящи облика на ранните хоминиди, може да са се появили в хода на еволюцията за защита на лицето от увреждания по време на юмручни боеве“, пояснява американският учен.
Кариър и Моргън са сигурни, че идеите им отново ще бъдат посрещнати с голям скептицизъм от много антрополози и палеонтолози. И все пак те не губят увереност в своята правота и планират да публикуват в близко време още няколко изследвания в подкрепа на позициите на теорията за „агресивна еволюция“ на човешкото лице и целия ни организъм.
„Споровете за това има ли човешката същност неприемливи качества водят начало още от времената на знаменития френски философ Русо. Той смятал, че до развитието на цивилизацията хората са били „благородни диваци“, които после станали жестоки благодарение на нейните дарове.
Тази идея е изключително популярна в обществените науки и в последните десетилетия открито я подкрепяха мнозина известни еволюционни биолози и антрополози. От друга страна, има и други учени, на които нашето далечно минало не изглежда толкова мирно“, заключава Кариър. /actualno.com/
