Европейските лидери се уплашиха не толкова от Грексит, колкото от разпадане на ЕС
Светослав Терзиев, в. „Сега“
Ако някой си мисли, че е гледал гръцка драма в Брюксел, сбъркал е представлението. Европейските лидери не мигнаха цяла нощ от неделя до понеделник не толкова угрижени как ще оправят Гърция и банките й, колкото как ще оцелее Европейският съюз, ако дадат старт на верижна реакция на разпад, която не знаят как ще управляват.
За първи път от зараждането на европейската идея след Втората световна война се появи
дълбока пукнатина между Германия и Франция,
заради чието историческо помирение всъщност възникнаха европейските структури, прераснали в Европейски съюз. Франция се обяви твърдо срещу заплахата да бъде изгонена Гърция от Еврозоната, защото видя възраждане на германски диктат в Европа, срещу който тя има исторически вкоренен условен рефлекс. Дори с риск да остане в изолация (на нейна страна бяха само Италия и Кипър) и да се окаже последен кредитор на Гърция, тя се съпротивляваше на усилията да бъде доведена Атина до капитулация. Германската канцлерка Ангела Меркел, която сплоти зад себе си северните държави и цяла Източна Европа, в крайна сметка се опомни, че сипва пясък във френско-германския мотор, без чиято синхронна работа ЕС просто ще се разпадне или ще се превърне в нещо друго – например в обикновена зона за свободна търговия. Като техници с реноме германците нямаше как да не разберат какво би станало с един мотор при неправилна експлоатация.
Гърция с нейния дълг бе само детонатор,
който можеше да взриви ядрена бомба в основите на ЕС. Неслучайно първоначално бяха извикани на срещата в неделя всички държави от ЕС, включително и нечленуващите в еврозоната, защото предстоеше да се решава съдбата на целия съюз. Отмененото в последния момент заседание в Европейския съвет в пълния му състав бе добър знак, че кризата може да бъде овладяна в пределите на еврозоната. Единственият разочарован може би бе българският премиер Бойко Борисов, който така и не разбра за какво го канят и се бе приготвил да отправи искане за 80 млн. евро компенсации от ЕС на загубите, които България понася от санкциите срещу Русия. Представете си в тази инфарктна атмосфера колко неадекватно щеше да прозвучи негово изказване.
Европейският съюз, който е незавършен проект без крайна цел, се променя след всяка криза, като обикновено засилва федерализацията си чрез допълнителни пълномощия на общите институции. Така е от десетилетия. Въпросът е
какво предстои след кризата с Гърция
Ефикасният лек срещу разпад е засилването на интеграцията. Може да се очаква развитие в тази посока. Под мощния натиск на прогерманския сектор в ЕС Атина се съгласи да отстъпи суверенитет на общността, какъвто не е отнеман от никоя държава. Всички нейни важни закони ще минават през предварително одобрение на кредиторите независимо дали ще бъдат гласувани след това в парламента или на референдум. Законодателството й ще бъде подложено на цензура за съвместимост с условията, които й бяха наложени да спазва.
Вече бе направена генерална репетиция: в Брюксел заедно с председателя на управляващата СИРИЗА Алексис Ципрас бяха викнати лидерите и на другите големи парламентарни партии, за да гарантират, че ще изгласуват скоростно законите, които им бяха продиктувани. Първата акция на живо ще бъде в срок до сряда. Новите попечители на Гърция вече не се интересуват от вътрешнополитическите й борби и дали правителството на Ципрас ще оцелее. Който и да е на власт, ще изпълнява една и съща програма.
Държавата ще продава активи
и ще ги трупа в „независим“ фонд за 50 млрд. евро, от който три четвърти ще отиват за рекапитализация на гръцките банки и за обслужване на дълга. По този начин наливането на пари отвън ще спре и ще започне контролиран отвън процес на източване. Гърция успя да се пребори само срещу унижението фондът да се намира в Люксембург. Не е известно какво ще продава, но вече получи първо указание – националната електропреносна мрежа. Нищо чудно да й кажат да продаде Акропола – щом планът не съдържа ограничения. Другите подробности – вдигане на ДДС, намаляване на пенсиите и увеличаване на възрастта за пенсиониране, орязване на социални права чрез пренаписване на колективните трудови договори и пр. – бяха съгласувани на бегом, защото Гърция вече бе свалила гарда чрез финалните си предложения, които повтаряха последния план на кредиторите отпреди референдума.
Като се разнесе пушилката от гръцкото Ватерло,
се вижда следната картина: Гърция вече не е като другите държави в ЕС, защото е с много по-орязан суверенитет от техния. Тя е преминала на външно управление, което ще й спуска решения независимо колко й харесват. В този смисъл прилича на щат от въображаемите Съединени европейски щати (СЕЩ), за които мечтаят федералистите още от зората на европейската идея. Европейските институции ще бъдат за нея като федерално правителство, а собствените й власти ще играят провинциална роля. Дори най-пламенните привърженици на ЕС не са пожелавали такава ускорена евроинтеграция на своите държави. Има риск примерът на Гърция да събуди страхове и национализъм, каквито досега Европа успяваше да държи под контрол. Вместо да се обуздаят, може да се засилят центробежните сили и да се окаже, че с последния си ход лидерите на ЕС само са разсрочили процесите на разпад.
България трудно може да повлияе на решенията, които вземат „големите началници“, както ги нарича премиерът Борисов. Но тя също може
да си извлече поуки, когато протяга ръка за кредити
Лесно е да затънеш, но трудно е да се извадиш, когато започнеш да харчиш чужди пари не за производство, с което да ги върнеш, а за да си кърпиш бюджета или за покупка на оръжия, чийто принос за продуктивността на икономиката е колкото от козел мляко. Гърция бе любимка на кредиторите, когато връщаше милиардите им в техните военни индустрии, но бе разлюбена след рухването на така конструираната финансова пирамида. Сега ще плаща с държавния си суверенитет и с всичко останало, което й поискат.
.
