Във връзка с публикувано в нашето издание писмо на Дружество на бесарабските българи „Св. св. Кирил и Методий“ (вж. тук), и съобщение от нашето издание до Приемната на МС, Министерството на външните работи, Комисията по политиките за българите в чужбина и др. (вж. тук), днес се получи отговор от МВнР. Той е подписан от началника на политическия кабинет на министерството Владимир Миланов и носи дата 22.07.2015 г. Благодарим за своевременния отговор, даден от началника на политическия кабинет г-н Миланов.
Ще се спрем някои акценти, свързани с писмото на Дружеството на бесарабските българи, отговора на Външно министерство във връзка с тяхното писмо, както и въобще с политиката на българската държава към нашите сънародници в Украйна.
В писмото на Дружеството бесарабските българи се казваше: „Официална среща с етническите българи в гр. Одеса, проведена наскоро, изглеждаше много несериозно. За да отидем и да се върнем, ние трябваше бием път около 500 км. За идването на г-н Даниел Митов в Болград обществеността практически нищо не знаеше. Среща с етнически българи не беше предвидена, а Болградски район това са 18 села (16 български и 2 гагаузки), българите са тук! С техните проблеми и огромната безработица, а българите в Одеса – това си е друг проблем. В една кратка среща, от броени минути, на г-н Митов бяхме връчили пакет с документи, в които са посочени всички факти за грубото ни игнориране като българи и като национално малцинство…“.
Според отговора, който получихме от началника на политическия кабинет на МВнР: „Представители на всички организации на българската общност в Украйна имаха възможност да присъстват и присъстваха на организираните в рамките на посещението на министъра на външните работи г-н Даниел Митов в Одеска област срещи – на 5 юли тази година в Българския културен център в Одеса и при поднасянето на венци пред Паметника на българските опълченци в Болград на 6 юли т.г. Визитата бе ограничена във времето предвид необходимостта министър Д. Митов да се присъедини към българската делегация във връзка с официалното посещение в Киев на президента Росен Плевнелиев на 7 и 8 юли 2015 г.“
Може би тук е мястото да се отбележи, че президентът Росен Плевнелиев въобще не мина през Одеса и Болград, за да се срещне с каквито и да било представители на българската историческа общност в Украйна, при своето неотдавнашно посещение в тази страна. Както и това, че нито един български управленец не се е срещнал и не е посетил от началото на кризата и военния конфликт в Украйна българите, живеещи в най-засегнатите от този конфликт райони.
.
В писмото на Дружеството на бесарабските българи се казваше: „Украйна е подписала и ратифицирала всички международни договори, конвенции, хартии за правата на националните малцинства и ги е ратифицирала. Обаче в действителност има големи разминавания между тях и действията на властите в Украйна. Провъзгласявайки европейския път на развитие и говорейки за демократични реформи, местните и регионалните власти абсолютно игнорират правата на бесарабските българи по местата на тяхното компактно местоживеене, което явно се толерира и от Киев.“
В отговора на началника на политическия кабинет на МВнР се казва, че няма основания за такива твърдения. „Държа да подчертая, че Република България подкрепя европейския път на развитие на Украйна, който е свързан и със стриктното прилагане на политиката по защита на правата на човека. Не смитаме, че са налице основания за твърдения, че „местните и регионалните власти абсолютно игнорират правата на бесарабските българи“.“
В отговора на г-н Владимир Миланов се казва още: „При подготовката на посещението, Министерството на външните работи, в израз на своята последователна политика за защита на правата и интересите на украинските граждани от български произход, предостави възможност за среща на нашите сънародници и с министъра на външните работи на Украйна Павло Климкин, и с новоназначения губернатор на Одеска Област Михаил Саакашвили“.
.
Действително някои българи от Одеса са имали възможността да присъстват на тези срещи с г-н Климкин и с г-н Саакашвили и това усилие от страна на нашето Външно министерство е похвално. Но дали това значи последователна политика за защита на правата и интересите на нашите сънародници в Украйна, след като например хуманитарната помощ за българите в района на Донбас, за която в друг отговор до нашето издание, даден ни от МВнР отпреди месеци (вж. тук) се казваше, че се готви такава в размер на 100 хиляди евро, но тази помощ и сега нито е тръгнала и още по-малко пристигнала при тях? (В официален отговор, подписан от началника на политическия кабинет на МВнР г-н Миланов и носещ дата 27 февруари т.г, се казваше: „Подготвя се хуманитарна помощ за етническите българи в района на Донбас в размер на 100 000 евро. Получихме уверение са съдействие по отношение на доставката от страна на украинските власти и от Асоциацията на българите в Украйна…“.)
.
По същата тема, за хуманитарната помощ за българите от най-засегнатите райони, е ставало дума, впрочем, и на заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина към НС. На едно от тези заседания, провело се на 23 април (вж. тук), е поканен украинския посланик в София Микола Балтаджи. Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов му задава следния въпрос: „Ние имаме информация, че част от българското население в Луганск и Донецк се е прехвърлило при свои близки, познати или дори е настанено в хотели в някои райони на Украйна. Дали в момента тази не толкова голяма група хора, но дори и малка, е осигурена с най-минималните възможни количества храна и средства за съществуване? Въобще има ли такива българи, които в момента изпитват някакви затруднения буквално с битовото си оцеляване?“.
Микола Балтаджи отговаря: „Знаете, че в резултат на тази война в Донбас имаме примерно 1 млн. 300 хил. души временно преместени лица – говоря за Украйна. Това е що се отнася до самата Донецка област и Луганска област, Запорожието, Днепропетровск, Одеска област и други области, където се преместват тези хора. Украинската власт естествено предприема мерки, за да се подслонят и да се осигурят. За българите нямам статистика или нямам конкретни данни, понеже фактически украинци, руснаци, представители на други националности и етноси са в тези 1 млн. 300 хил. души. Така че абсолютно е ясно, че има хора и сред българите, те са, доколкото аз знам, около 3000 – 3500 души в Луганск и двойно повече в Донецк – в самия град. Там също има културни дружества. Тези хора също са заплашени.
Сега тази хуманитарна помощ, която се подготвя от българското правителство, доколкото знам, се предава чрез Червения кръст. Снощи имах разговор с господин Григоров. Той ми каза, че има добро сътрудничество с техните партньори от Украйна, с Украинския Червен кръст и така се планира тази помощ да бъде предадена в Одеса през Червения кръст на Украйна и оттам вече да се разпредели в тези места, които са по-близо към зоната на НАТО.“
Ако се съди по официалните отговори и на МВнР, и на украинския посланик в София по темата, има добро сътрудничество между украинските и българските власти. Но хуманитарната помощ за българите в най-засегнатите райони и до ден-днешен не е доставена, въпреки това сътрудничество. А украинският посланик, който е изслушан на споменатото заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина на 23 април, не знае точния брой на българите, които са се нуждаели от тази помощ. „…те са, доколкото аз знам – казва той – около 3000 – 3500 души в Луганск и двойно повече в Донецк – в самия град“. Т.е., ако вземем приблизителните сведения на украинския посланик, ставало е или може би още става дума за около 10 хиляди етнически българи в Луганск и Донецк. За тези българи, намиращи се в сериозна хуманитарна криза, българската държава така и не успя да направи нищо.
.
Що се отнася до решението на украинските власти да назначат бившия грузински премиер Михаил Саакишвили за управител на Одеска област и да не го предоставят на съдебните власти в неговата родина, където той е разследван за корупция, това решение си е на украинските власти и какъвто и да е Михаил Саакашвили, българските официални представители разбира се трябва да работят с него, още повече, че той е назначен за губернатор на област, в която живеят много етнически българи. Но това назначение само по себе си едва ли може да се приеме като знак за европейски път на развитие по отношение на самата Украйна.
Както и обявените мобилизации в Украйна, без да е била обявена война, не могат да се приемат за европейски път на развитие или за европейско поведение. Тези мобилизации засегнаха разбира се и украинските граждани с български етнически произход и имаше доста сериозни проблеми в някои български села, но се прие някак си, и от българските управници, а и от самия Европейски съюз, че да се мобилизират граждани на една страна за война без такава да е обявена, не е в разрез с европейските ценности, към които се е запътила Украйна. Поради сложна международна конюнктура и поради трудната ситуация в самата Украйна, много неща се прощават изглежда на днешните ръководители на Украйна, и се приемат за съответстващи на европейските ценности, без въобще да са такива.
Затова може би се случи така, че за пореден път в своята история, която е пълна с препятствия и трудности, исторически обрати, промени на държавни граници, след които те са се озовавали поданици или граждани на различни страни, българите от т.нар. историческа диаспора в Украйна станаха заложници на това, което се случва. За не малко от тях, пък и не само за тях, войната в Украйна бе нещо чуждо, но техните човешки права, както и друг път се е случвало в историята, си останаха техен проблем.
За разлика от други страни членки на ЕС като Полша и Румъния, които се справят доста добре в защитата на правата на своите сънародници в Украйна, България не може да се похвали със същото. Правят се стъпки в тази посока, без съмнение, и това е похвално, но някои неща се премълчават, други се подминават, а трети се приемат, както се казва „на юнашко доверие“.
.
Разбира се има и положителни примери, за които става дума в отговора на началника на политическия кабинет на МВнР, изпратен ни днес. Те са свързани например с излъчването на програмата на БНТ Свят в Украйна, чрез украински кабелни оператори в градовете Одеса и Измаил, като се казва, че предстои излъчване и в Болград.
Обещава се и подобряване на пътя Одеса-Болград-Рени, както и създаване на бизнес-инкубатор в Болград. Надяваме се тези обещания да се изпълнят и да не останат просто обещания.
А защо не и някой ден украински и български официални представители да решат да обсъдят един още по-добър проект, идея за която е имало още в началото на 90-те години, но никой не я е подкрепил. А именно да се преустрои бившето военно летище в Болград в гражданско. Ако една такъв проект би се осъществил, той би осигурил много по-добри транспортни връзки между бесарабските българи и България, както и по-благоприятни условия за бизнес контакти.
.
Цялото съдържание на отговора на началника на политическия кабинет на МВнР, изпратен ни днес, може да се види в публикуваните по-долу факсимилета от неговите страници.
